Начало История.бг Михаил Герджиков и историята на три поколения, пропита с възрожденско свободолюбие и...

Михаил Герджиков и историята на три поколения, пропита с възрожденско свободолюбие и култура

8
0

Тя разкрива жаждата за справедливост и правда за всички хора, която ни е формирала като народ

Образът на Михаил Герджиков разкрива една важна част от българското Възраждане, на личностите, индивидуалностите, предприемчивите, заможните хора, българският бизнес, българските просветени, на образованите, на хората на книгата, на интелигенцията и техните будни деца, както и идеалите на Просвещението, което е формирало България.

На нашата връзка с европейското Възраждане, на хората, който са попивали от едни от най- просветените умове и не се са страхували да бъдат различни. На това как едно семейство от малка Копривщица успява да израстне, поколение след поколение свободни хора. За интелектуалното и културно въздигане, както и своето така и на тези около тях, за консерватизма и либерализма под един семеен покрив, за това как в едно семейство може, а и трябва да имаме различни възгледи.

Тази история не ни дава да забравим неизчерпаемият порив за свобода и равенство, знание и духовност, отвореност да се учим от чуждите култури и да пренасяме опита в България. Това е история на три поколения, пропита с култура и изкуство, свободолюбие и честолюбие, тези, които не са могли да се примерят с угнетените. История за жаждата за справедливост и правда за всички хора, която ни е формирала като народ.

Герджиков е определян като анархист, а когато хората чуят думата „анархия“, обикновено асоциациите са за хаос, насилие и нихилизъм, както и класическите разбирания за социализъм и комунизъм. Но по принцип това е либерална идея за свободата, дори и за финансовата независимост.

Анархокапитализмът е сравнително нетипично понятие за България, но е идеологично течение, свързано с австрийската школа (базирана на класическия либерализъм и методологичния индивидуализъм) от XIX век.

Теорията оперира върху върховенството на закона и не отрича индивидуалната инициатива. Виждане, което позволява да правиш свободно бизнес, без да бъдеш обременен с тежко бреме и да бъдеш равнопоставен. Това е идеология с богато съдържание на теории и практики, които проповядват премахването на всички тиранически взаимоотношения базирани на йерархия и доминация, целящи да максимализират потенциала за свободни човешки отношения.

Каквото и да е политическо движение да успее в бъдеще, анархизмът ще си остане фундаментална част от човешкият опит. Желанието за свобода е една от нашите най-съкровени нужди и представата за едно свободно общество е една от нашите най-стари нужди. Никое не може да бъде напълно угнетено; и двете ще надживеят всички управници и техните държави.

Но да се опитаме да разкажем чрез спомените на внучката на Михаил Герджиков Надежда Недкова за семейството на едни български предприемачи.

Павел Иван Герджиков е дядо на Михаил Герджиков. Той е роден на 8 май в Татар Пазарджик, където семейството му се преселва от Копривщица. Впоследствие, то се завръща в Копривщица, където Павел става бегликчия – закупвач, събирач на данъка върху овцете.

„Бегликчиите образуваха едно влиятелно и полезно за народа съсловие – разказват Адам Нейчев и Лука Ослеков. – Бегликчията трябвало да знае да чете и пише, да смята, да има хубав кон и да язди добре. Да бъде смел и добре въоръжен. Те обикаляли из цяла Европейска Турция. Считали се за царски хора и понякога влизали в конфликт с бейове, които укривали стадата си, за да платят беглик“.

Не е за пренебрегване фактът, че тези такси са били за всичко нужно, а Османската Империя през XIX век, както и края на XVIII в. страда от несъбираемост. Има много феодали, които отказват да плащат, както и огромни разходи за войните, които води и нуждата за модернизация на армията.

Официалната власт се представлявала от мюдюрина, а гражданската била в ръцете на общинарите, по-голяма част от които били от джеленския и бегликчийския еснаф. Те разпределяли средствата за училища, черкви, чешми, къде да се направи калдаръм и др.

Но въпреки че бил част от гражданската власт в Копривщица, част от училищното настоятелство и основен събирач на данъци за хазната, Павел лично спомагал със средства за съграждането на общото училище в Копривщица, за откриването на девическото училище през 1851 г. Четири икони в църквата са подарени от него, а в пловдивската библиотека попада личната му колекция книги.

Съпругата му Рада, родена в Копривщица, проявява също завидна инициатива в търговията. Тя се занимава с тъкане и шиене. В къщата имали отделна постройка с дарак, станове, чакръци, като Рада изработвала дрехи, черги, кебета, макати и др. Освен за собствени нужди, приготвяла и за продажба, заради което имала тъкачки и помощнички.

Бащата на Михаил Герджиков е роден в Копривщица. След завършването на основното си образование е изпратен да учи финанси в Белград, където живее на пансион „у една сръбкиня, която се грижела за него като майка“. Завършвайки гимназията, е изпратен от баща си в Цариград, където по това време живеят около 30 000 българи и е един от основните духовни културни центрове на българщината зад граница.

Там Иван Герджиков се захваща с търговия, но и се включва активно в обществения живот на българите в Цариград. Член е на българското читалище и е председател на Българското братско дружество. Около 1870 г. се установява в Пловдив, като не прекъсва търговските си връзки с Цариград.

В града под тепетата той отново не остава далеч от обществения живот – член е на читалищното ръководство, председател на първото кредитно-финансово дружество „Пчела“ (основано в Пловдив през 1872 г.).

Иван Герджиков е привърженик на консерваторите, т.е. на Съединителната партия. На 7 октомври 1879 г. се провеждат избори за Първото Областно събрание. Избрани са тридесет и двама българи, двама турци и двама гърци, между които е и Герджиков. „Събранието сякаш се състоеше от човеци, дълги години врели в парламентарния живот, привикнали на дисциплина и на прилични отношения един към друг. Имаше нещо европейско тук, нещо хубаво и утешително“, пише Иван Вазов в спомените си за Източна Румелия.

Михаил Герджиков се ражда на 8 февруари 1877 г. в Пловдив. Баща му го записва във френския колеж „Св. Августин“, наследник на българското католическо училище „Св. Андрей“, основано през 1864 г., което е едно от първите сред многобройните гръцки и турски училища, в което се преподава на български език. Много от обществениците на Източна Румелия са учили там.

В един свой спомен старият му приятел и другар Петър Манджуков отбелязва влиянието на френския колеж: „Източна Румелия бе убежище за много хора, преследвани в родината си заради по-либералните си идеи. Техните деца учат в колежа и така там се оформя една свободолюбива, буйна младежка група.

В личния архив на Михаил Герджиков се намират бележки, от които се вижда, че е имал намерение да напише спомени за Яворов: „С Пею Яворов бяхме съученици в пловдивската гимназия. Изключиха ни от пети клас по повод на някакъв бунт, в чието потушаване взеха участие и пожарникарите. Измокрени до кости, кошариха ни в едно от подземията на печално известната „Таш капия“, дето престояхме няколко дена на размишление върху човешките неправди“.

През есента на 1896 г. баща му го изпраща в Швейцария и той става студент по право в университета в Лозана, в един от центровете, в който се оформя българската интелигенция. Женева и Лозана са средищата на най-прогресивните за това време революционни идеи.

В писмо до Петър Манджуков от 26 февруари, Михайл Герджиков споделя: „За оня симпатичен старчок – комунар в Женева, за който ме питаш, не мога да кажа почти нищо. Името му не помня, спомням си само че всички му викаха не на име, а citoyen (гражданин), и че се ползваше с уважението и непринудените услуги на всички: той живееше безплатно по хотели, безплатно се хранеше по гостилниците, не плащаше консумацията си по кафенетата и бирариите, посещаваше гратис театри, музеи, вариетета, имаше безплатна карта за трамваите и дори магазините го снабдяваха с дрехи и обуща. Изобщо той бе любимият гражданин на Женева, скъпият Парижки комунар, от чиито джобове стърчаха „Ново време“, „Анархист“ и други анархистични вестници. Участвал в революцията от 1848 г .и в Парижката комуна от 1871 г., за което изгонен от Франция. Професор в Брюкселския Университет и др. Това си спомням отпреди 49 години“.

През 1897 г. младежи от от Женевската комуна основават Централен комитет на Македонската тайна революционна организация. Сред тях е и Иванка Ботева, дъщерята на Христо Ботев. Всички участници са от Княжество България, само Петър Манджуков е роден в Македония, през 1878 г, с. Мирковици, Скопско, но е отгледан от малък в Пловдив, където вуйчо му Натанаил е митрополит.

МТКРК отпечатва Устав, Възвение, Програма и Клетва, която полагат членовете на Комитета. Смята се че Михаил Герджиков е взел най-голямо участие.

Основна цел на Комитета е да подготви и довърши революцията в Македония с всички възможни средства, които биха улеснили по скорошното и окончателно освобождение на македонското население от всичките му политически притеснения. В архивите на Михаил Герджиков се намират няколко стихотворения, написани от него в Женева. Едното от тях е посветено „На другаря Г.Д.- чеву“

Недей убива ти духът,
що криеш в своята душа.
Недей навежда тъй вратът
под тежкий товар на света.
Недей тъй лесно се отчайва
в борбата трудна на светът.
Духът ти нек се не омайва,
нек мисли винаги умът…


Когато се направи ретроспекция на живота на три поколения, предприемачи, на това как успяват да израстнат от изселници, през събирачи на данъци, да строят училища и библиотеки, да изучат децата си в едни от най-добрите училища в Българи; за това как се прави търговия в Цариград, какво означава да се учиш в интелектуалното средище Швейцария, ние, съвременниците,  придобиваме различен поглед за нашето общество по време на Възраждането, малко по-различна от обременената с правилна идеология пропаганда. 

Илиян Кузманов – desant.net; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук