„Отело“ от Шекспир е част от
програмата за 100-годишния юбилей на Варненския театър. Един
многопластов прочит на вечния сюжет за любовта, ревността и
предателството, който изтъкнатият режисьор Пламен Марков превръща във
вълнуващо и неочаквано представление.
На това внушение са подчинени също сценографията
на Мира Каланова, костюмите на Габриела Кърджилова и музиката на Петя
Диманова, както и артистичните постижения на целия екип, сред който
се открояват Симеон Лютаков в ролята на Отело, Пенко Господинов в
ролята на Яго и младата Полина Недкова в ролята на Дездемона.
Това е едва третата постановка в историята на театъра. Тя идва почти век след първата на Стоян Бъчваров (1922-1923), което я прави още по-интересна. За влиянието на пандемията върху театъра, погледа върху изкуството и натоварени ли са постановките с ново значение заради суровата действителност, разговаряхме с режисьора Пламен Марков.
„Театърът по принцип е изкуство, което независимо кога е написана пиесата, тя се възприема от публиката тук и сега. Т.е. асоциациите, които тя предизвиква, до голяма степен са съвременни. Съвременната ситуация проявява най-различни неща, които са се случвали по-отдавна по различен начин. Спомням си, че в „Големанов“, когато се говореше за Народното събрание и министрите, имаше амбиции и хора, които искат това да се съкрати, това ад се махне. И обясненията, че става дума за предишното Народно събрание, не обяснява нищо. Публиката се смее, защото прави асоциация със съвременното Народно събрание.“
Радио Варна;РодБГ
