Начало Вяра.бг 16 януари: Честни вериги на св. ап. Петър. Преп. Ромил Видински. Св....

16 януари: Честни вериги на св. ап. Петър. Преп. Ромил Видински. Св. свщмчк Дамаскин Габровски

37
0

Поклонение на честните вериги на свети апостол Петър

Честни вериги на Свети апостол Петър Първовърховни (каталожен номер 900)

Когато Ирод Агрипа І видял, че убийството с меч на св. ап. Яков, брат Йоанов, се понравило на юдеите, той хванал и Петър през дните на празника Безквасници, задържал го и го хвърлил в тъмница, като го предал на четири четворки войници и мислел след Пасха да го изведе пред народа. Апостол Петър бил пазен в тъмницата, а в това време Църквата непрестанно се молела Богу за него. А когато Ирод щял да го изведе, рез нея нощ Петър спял между двама войници, окован с две вериги, и стражи пазели пред вратата на тъмницата. И ето, ангел Господен застанал, и светлина блеснала в тъмницата. Ангелът побутнал Петър в хълбока, събудил го и рекъл: „Стани скоро!“ И веригите паднали от ръцете му.

Разгневеният Ирод умълтвил всички стражи, които пазели Петър в тъмницата.

По-късно учениците на ап. Петър успели да се сдобият с веригите на първовърховния апостол, и те били предавани на поколенията в продължение на векове като скъпоценна и чудотворна светиня. Вярващите получавали чрез тях изцеление от различни болести.

Дошлата на поклонение в Йерусалим императрица Евдокия, съпруга на Теодосий Млади, получила тези вериги от патриарх Ювеналий. Евдокия веднага изпратила едната верига в Цариградската църква „Свети Апостоли“, а другата – на дъщеря си Евдоксия, жена на западния римски император Валентиниан ІІІ. Евдоксия построила храм в чест на апостол Петровите вериги.

В чест на намерените вериги християнската църква и на Изток, и на Запад през V век установила празник на 16 януари за молитвено поклонение през тази древнохристиянска светиня.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Житие на св. преподобни Ромил Бдински

Свети преподобни Ромил Видински  (каталожен номер 1921)

Родно място на преподобни Ромил е бил град Бдин (Видин). Майка му била българка, а баща му – грък. При св. Кръщение бил наречен Руско. Заможността на родителите и неговата даровитост му дали възможност да получи добро образование, с което възхищавал всички около себе си.

Когато пораснал, родителите му поискали да го задомят, но той избягал тайно от тях в столицата Търново и в манастира „Св. Богородица Пътеводителка“ бил постриган за монах с името Роман. Неговото безпрекословно послушание и благоговението му пред Бога, неговото мъдро смирение и любов към всички и най-вече към болните били известни на всички братя в търновската „Света Гора“ и в местността „Устие“, обитавани от множество монаси, та всички започнали да го наричат „Калороман“ по гръцки или „Добрият Роман“ по български.

Той чул, че великият подвижник на благодатното безмълвие (исихазъм) и богосъзерцание св. Григорий Синаит  преминал да живее на българска земя в местността „Парория“ („пригранична“ – на границата между България и Византия). Роман оставил всичко и дошъл тук, където бил приет добре и обучаван във високите добродетели на истинския духовен живот: получил дара на постоянната молитва, на постоянното вдъхновение, на постоянните покайни сълзи, на боговдъхновеното поучение.

Турските нашествия, разбойническите нападения, смъртта на св. Григорий Синаит го заставили да се завърне във вътрешността на България, но жаждата за парорийното усамотение и безмълвие го върнали отново в Парория, гдето приел велика монашеска схима с името Ромил. После той заминал с ученика си Григорий (който написва житието му) за Атонска св. Гора, гдето в местността Мелания се подвизавал много време и събрал монашеско братство.

След злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г. св. Ромил – като мнозина други – бил принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттам – в Раваница (Сърбия), в манастира „Св. Възнесение“, гдето скоро и починал на 16 януари 1375 година.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Свещеномъченик Дамаскин Габровски или Свищовски

Атонски патерик, 16 януари. Светецът се нарича Габровски, защото е роден в Габрово, и Свищовски, защото гробът му е в град Свищов.

Свещеномъченик Дамаскин се родил в Габрово, Търновска епархия. Напуснал отечеството си, пристигнал в Света Гора, приел монашество в манастира Хилендар, където впоследствие бил ръкоположен за иеродякон и иеромонах, а накрая бил възведен в сан игумен на същата обител. По някакви манастирски дела трябвало да отиде в България, в град Свищов, откъдето вече се готвел да се завърне в Света Гора, след като изпълнил поръченията и потребите на манастира. Но тъй като някои турци били длъжници, той им поискал да погасят дълга си. Турците не само не пожелали да заплатят, както били длъжни, но се посъветвали помежду си и му отнели и онова, което той имал в манастирското подворие.

Видяло им се малко така да оскърбят смирения монах… Затова тайно въвели в подворието една туркиня с подозрително поведение, оставили я вътре в монашеското жилище и тогава нападнали подворието, разбили вратата с шум и викове и като намерили туркинята вътре, веднага вързали невинния Дамаскин. Разграбили още каквото могли и го представили в турското съдилище като виновен, че похитил агарянска жена, като беснували и клеветели преподобния старец, задето бил осквернил техния закон.

Управителят на града ясно виждал и разбирал, че всичко това е клевета, и затова всячески се стараел да оправдае невинния. Но крясъците на разярената турска тълпа надделели и въпреки съда и законите, без да чуват заплахите и изискванията на главния старшина, те грабнали божествения Дамаскин и го повели към бесилото. Само едно средство му оставало да се избави от незаслужената смърт – да се отрече от Христа и да признае Мохамед. Но страдалецът въпреки ласките и обещанията на турците, които на три пъти му предлагали всевъзможни блага и наслаждения, ако се отрече от своята вяра и приеме техния закон, и въпреки очевидната смърт, спокойно отговарял: „Аз съм се родил християнин и християнин ще умра! Водете ме където щете!“ Тогава го довели на лобното му място с вързани назад ръце.

Докато турците се готвели да го обесят, той изпросил от тях позволение да се помоли на Господа. Те не му отказали това. Светият мъченик се обърнал на изток, помолил се, прекръстил се и заявил на убийците, че е готов да умре. Тогава го обесили.

Така свети Дамаскин получил страдалчески венец. Впрочем Божият гняв скоро сполетял бесните му убийци. След неговата кончина, плувайки по Дунав, те се удавили и по този начин още тук на земята получили заслуженото си наказание за невинната кръв на свещеномъченика Дамаскин. Пострадал в 1771 г. По неговите молитви да ни спаси Господ! Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.

pravoslavieto.com; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук