Начало История.бг 125 години от рождението на проф. Цветан Лазаров – „бащата на българското...

125 години от рождението на проф. Цветан Лазаров – „бащата на българското самолетостроене“

38
0

Ако се разровим в архивите на техническите постижения в българската история, ще открием не един факт в областта на авиоинженерството, с който да се гордеем. А причина за това са знакови личности, чиято дейност заслужава да остане жива. Ето защо днес ви разказваме за проф. Цветан Лазаров, който, заедно с легендарния авиоинженер Асен Йорданов, получава признанието „баща на българското самолетостроене“.

Цветан Лазаров е роден на 25 февруари 1896 г. в гр. Плевен. Учи в столицата и в родния си град, доброволства по време на Балканската война като механик на летището при Мустафа паша, (дн. Свиленград), където е разположено Първо аеропланно отделение.

След това успешно преминава обучение за пилот в Аеропланното училище в Божурище. През 1922 г. заминава за Германия, за да продължи образованието си. Преминава специализация в направленията двигатели с вътрешно горене и самолетостроене във Висшето техническо училище в Шарлотенбург – Берлин. По време на престоя си там работи и в Германския изпитателен институт по въздухоплаване.

Старт на кариерата на инж. Лазаров у нас

През 1926 г. инж. Цветан Лазаров се завръща в България и стартира работа в конструктивния отдел на Държавната аеропланна работилница (ДАР) в Божурище, при Херман Винтер – основател на родното промишлено машиностроене, с когото Лазаров се среща по време на престоя си в Германия.

Първият изцяло разработен от инж. Лазаров самолет е двуместният учебен ДАР-6. Самолетът обаче не влиза в серийно производство. Летателното средство има идентични и взаимозаменяеми полукрила – решение, което го отличава от останалите модели и улеснява производството и ремонтните дейности. Този модел добива популярност и в чуждестранни издания.

Цветан Лазаров продължава кариерата си като технически директор на фабриката „Капрони Български“ в Казанлък. Заводът е финансиран от италианската авиостроителна компания „Капрони“. В българското предприятие се изработват основно учебно-тренировъчни самолети. През 1936 г. инж. Лазаров се премества в ДАР – Божурище, където управлява конструкторското звено.

Плод на 4-годишни усилия на българския авиоинженер е учебно-тренировъчен самолет ДАР-9А Синигер, създаден на основата на самолетите Хайнкел-72, Фоке Вулф-44 и Авиа-122, както и на авторската конструкция на инж. Лазаров на самолета ДАР-6А.

ДАР-9А има седемцилиндров двигател Сименс СН-14 и от него са произведени общо 40 броя.

Известен с доброто си представяне е моделът ДАР-10 Бекас, който е снабден с двигател Алфа-Ромео 126 RC-34.

Eмблематичните самолети Лаз

През 1941 г. отваря врати Държавната самолетна фабрика в гр. Ловеч, в която постъпват на работа работници на ДАР-Божурище, а главен инженер и конструктор на предприятието става инж. Цветан Лазаров. По време на работата си там, авиоинженерът стартира конструирането на популярните самолети Лаз.

През 1946 г. се провежда конкурс, организиран от Югославското въздухоплаване за изработване на двуместен тренировъчен самолет, в който участие взема и България. Представител на страната ни е инж. Цветан Лазаров. Той изготвя своя проект, озаглавен „Лястовица”, само за 40 дни и с него се нарежда на второ място в състезанието.

През следващата година българският авиоконструктор получава заявка да изработи два прототипа на проекта – Лаз-7-1 и Лаз 7-2. Тестването на Лаз 7-1 се осъществява от полк. Петко Попганчев. Лаз-7-1 е с двигател „Валтер-Минор-6III” с мощност от 160 конски сили. При втория прототип е подобрен само дизайнът на задната страна на кабината.

Последният български самолет, който се произвежда серийно, е Лаз-7-М. От него са реализирани общо 150 броя.

През 1949 г. е финализиран проектът на първия пътнически самолет – четириместният Лаз-8, а след него инж. Лазаров създава моделите Лаз-9, Лаз-10Х, Лаз-11 и Лаз-12.

В историята на авиацията остава полетът на инж. Петко Попганчев със самолет Лаз-12, който само с едно излитане прави общо 153 лупинга и с това поставя рекорд, който все още не е надминат. Лаз-12, е едноместен самолет има двигател М-11ФР със 160 конски сили.

Подготовка на бъдещите авиоинженери

Цветан Лазаров преподава в Държавната политехника, наименувана впоследствие Машинно-електротехнически институт (дн. Технически университет – София), става професор по теория на самолета и самолетостроенето и ръководител на катедра „Самолетостроене“.

По-късно става ръководител на Техническата авиационна катедра към Военната академия. Проф. Лазаров е и основоположник на научните аеродинамични изследвания у нас. Той предава своите знания и на стотици авиоинженери.

Проф. Цветан Лазаров умира на 13 януари 1961 г., преди да успее да завърши проекта си за Лаз-14 – първият учебен самолет с реактивен двигател.

През целия си професионален път талантливият инженер е воден от стремежа си България да се нареди до световните лидери в самолетостроенето. Той оставя забележително наследство за бъдещите авиоинженерни специалисти.

За да подготвим материала, използвахме информация от armymedia.bg, mod.bg, obekti.bg и др.

Източник на снимковия материал: airmuseum-bg.com, airwar.ru

инженер.bg; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук