Начало Новини.бг Ще стане ли „Турски поток“ български на път за ЕС?

Ще стане ли „Турски поток“ български на път за ЕС?

1076
0

Новата газопреносна система ще ни излезе скъпо, средствата обаче се възвръщат освен с пари и с независимост и спокойствие

Изявление на „Газпром“, че ще продължи „Турски поток“ през България и че ще „резервира“ тръбата оживи амбициите за участието ни в голямата газова игра. Тя трябва да започне съвсем скоро с пазарен тест кой иска да се включи в преноса на стратегическия продукт природен газ.

Но това изявление предизвика и реакции от ЕС и САЩ по тази чувствителна тема.

Европейската комисия „няма да го подкрепи“ „Турски поток“, ако газопроводът не отговаря на условията на ЕС, каза Марош Шефчович, заместник-председател на ЕК, отговарящ за енергийната политика на ЕС. Той е словак, а това е важно, както ще се разбере по-нататък в изложението.

Комисията ще „реагира в рамките на своята компетентност“, ако България, накърни енергийната сигурност на ЕС, добави той на 11 декември в изявление пред Euobserver.

Предупреждението на Шефчович идва на фона на напрежението, което поражда друг газопровод от Русия – за Германия, наречен „Северен поток“ 2.

„Северен поток“ 2 и разширеният тръбопровод „Турски поток“ се стремят да задълбочат зависимостта (на ЕС) от Русия, каза американският дипломат Франсис Фенън. Освен това германските и турските тръби заобикаляли държави като Полша и Украйна.

Те (двата проекта) са политически инструменти … и руската държава използва енергията за изпълнение на политически цели, каза той, също цитиран от Euobserver.


САЩ не подкрепя „Турски поток“, заяви и в София помощник-държавният секретар Джон Съливан, но уточни, че развитието на проекта е суверенно право на България.

Много е рисковано да имате само един източник на газ, може природно бедствие да прекъсне тръбата…, предупреди американският политик.

Идеята за „Турски поток“

През България минават два потока газ: по националната и по транзитната газопреносна мрежа. Втората сега осигурява газ за Македония, Гърция и за Турция. За да може да „пътува“ този газ, е необходимо съответно налягане, за което се изградени компресорни станции.

Най-напред се планираше тръбата с газ от Русия да излезе край Варна и да се включи в транзитната мрежа при компресорна станция Провадия и оттам да излезе през сръбската граница – това беше идеята за „Южен поток“ (тръбите престояват край Варна – на снимката).

Новата идея е преминаването на 15 млрд. куб. метра газ на година през сухопътната граница от Турция през компресорна станция Странджа през удвоената газова схема, която дава възможност за реверс на природен газ. Тоест, дава възможност тези количества да влизат в България и да излизат, ако е необходимо. От компресорна станция Лозенец този газ има възможност по удвоената тръба да се транспортира до компресорна станция Провадия, откъдето по нова, засега неизградена газопреносна мрежа от 484 километра в Северна България преминава на сръбска територия. Всъщност това е и трасето на неосъществения „Южен поток“.

Какви са перспективите за „Турски поток“

„Турски поток“ е перспектива за нов газов маршрут за руски газ към страни от ЕС. Предвижда се 56,4 млн. куб. метра газ (максимален капацитет) на ден да постъпват на територията на България от българо-турската граница. Максималният изходен капацитет от България към Сърбия се предвижда да е 38 милиона кубични метра на ден, уточни за БНР Владимир Малинов, изпълнителен директор на българския оператор „Булгартрансгаз“.

Заявените количества по страни са: България – 2-2.5 млрд. куб. метра; Сърбия – 11 млрд. куб. метра; Унгария – 9 млрд.; Словакия – 4.3 млрд. куб. метра. Планираните срокове за старт са 2020 г. -2021 г.

Колко ще струва

Енергийният министър Теменужка Петкова обяви, че инфраструктурата за „турския“ газов поток ще ни струва 2.8 млрд. лева.

Но цифрите със сигурност ще се разминат. Най-напред трябва да се направи икономически анализ, за да се оцени каква ще е инвестицията и в какъв срок тя ще бъде възвърната. „Булгартрансгаз“ трябва да започне процедурата по определяне на капацитета – да се види какви количества газ ще могат да бъдат разпределени – с прости думи колко газ ще влезе и колко ще излезе от България (горепосочените обеми).

Преди да се изготви и представи инвестиционното намерение, ще бъде проведен търг (тест), на който определени фирми ще заявят определени количества газ за пренос. Вече е правено у нас – с гръцката газова връзка.

Какво означават пазарните тестове

Това е търсенето на капацитет: на фирми, които да гарантират, че при определени условия ще резервират определени количества газ за пренос по тръбата. И второ – на фирми, които ще закупят определени количества газ като търговци.

Тези тестове се правят преди да излезе решението за инвестиционното намерение, защото дават базата за това какъв продукт и на каква цена ще имаме.

Затова тестът се прави обикновено на два етапа – първият, незадължаващ, когато се събират 5-6-10 фирми и втори, на който участниците официално заявяват, че ще резервират капацитет – на него остават 2-3 фирми.

Най-общо, пазарният тест – това е маркетинг, списък на потенциални клиенти с потенциални количества за транспорт.

Петкова заяви очакването си „Газпром“ да подаде оферта за капацитет и даже готовност (срещу резервиране) да „преобразува“ дългосрочния договор за транзит през Украйна и Румъния, който имаме с руската компания.

Въведените механизми за разпределяне на капацитет следва да бъдат разработени по такъв начин, че да се избегне блокирането на пазарите за доставки надолу по веригата – това постановява регламент на ЕК.

Възможно ли е само „Газпром“ да заяви целия капацитет

Съгласно Третия енергиен пакет би трябвало да има конкуренция, т.е. и други да се включат в тръбата. Въпросът е дали ще има други желаещи. Но не може да разваляме един проект, защото няма други желаещи, изтъкват експерти. Идеята е обаче да има и други, които да заявят капацитет.

Какво представлява преносът

Това е транспортна система, в която участват оператори на природен газ, а не търговци или инвеститори. Задачата на оператора е да пренесе природен газ от точка А до точка Б, което струва определена сума. По националната и транзитна мрежа го прави само „Булгартрансгаз“. За това има лиценз – той е българският оператор на природен газ.

Но това не се харесва на ЕК, която налага глоби, включително на Български енергиен холдинг, в състава на който е „Булгаргаз“ („Булгартрансгаз“).

Ето защо, Европейската комисия издаде Регламент за разпределение на капацитета в газопреносните системи и за осигуряване на „недискриминационни правила за условията на достъп до газопреносни системи за природен газ с оглед да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар на газ“. Ето какво пише в него:

„Конкуренцията на пазарите на природен газ изисква прозрачен и недискриминационен достъп до газопреносната инфраструктура за всички ползватели на мрежата. В големи части на Съюза обаче липсата на еднакъв и прозрачен достъп до капацитет за пренос (пропускателна способност) продължава да бъде основна пречка за постигането на ефективна конкуренция на пазара на едро.

Неефикасното използване и ограниченият достъп до газопроводите с високо налягане в Съюза водят до неоптимални пазарни условия. Към газопреносните системи в Съюза трябва да бъде приложена една по-прозрачна, ефективна и недискриминационна система за разпределяне на ограничения капацитет за пренос, така че трансграничната конкуренция да може да продължи да се развива, а пазарната интеграция— да отбележи напредък.“

Едно от решенията е друг оператор на природен газ да влезе в състава на утвърдения към момента български оператор. Това би било оправдано, тъй като транспортирането е много скъпа инвестиция, а и дава възможност за контрол. Според български експерти може да се говори и за либерализация (допускане на втори, трети оператор), но подчертават, че тя е по-важна за търговията – да може един потребител да избира от няколко конкуриращи се търговци. Да напомним – цените са регулируеми – у нас ДКЕВР определя цената както на пренос, така и на стоката.

Руският газ през България или през Гърция?

Атина продължава да лобира тръбата с руски газ да мине през гръцка територия на път за Италия. Засега обаче „Газпром“ залага на маршрута през България.

Но ето че руски газ все пак може да стигне до Италия през Гърция и по друг поток. Трансадриатическият газопровод (ТАП), който ще свърже Гърция и южната част на Италия, може да се използва и за транспортирането на руски газ, каза тези дни в интервю за италианския вестник „Стампа“ руският министърът на промишлеността и търговията Денис Мантуров.

Не е съвсем правилно да се казва, че „Турски поток“ е алтернатива на ТАП. Има вариант, който предвижда газопроводът Гърция-Албания-Италия, когато бъде завършен, да пренася руски газ, каза Мантуров. И не би трябвало да има пречки, като се имат предвид европейските директиви.

Министър Мантуров отбеляза, че новата вече формираща се конфигурация от системи за транспортиране на руски газ по „Южния коридор“ (Турция-Балканите-Италия) позволява да се говори за голяма гъвкавост както на доставките, така и на разпределението. Той изтъкна, че реалното преимущество за всички страни, включително Италия, ще може да се види след две години.

Откъде другаде може да дойде неруски газ

На първо място от Гърция – от двата газопровода ТАП и ТАНАП (през Турция и Гърция до Италия), които пренасят главно азерски газ от находището на „Сокар“ – „Шах Дениз“ 2. Преди време по същия начин газ трябваше да пренася „Набуко“ – от каспийския регион, от Иран, Ирак и Азербайджан до разпределителния център „Баумгартен“ в Австрия, откъдето посредством интерконектори да се покриват нуждите на страните от Европа.

Интерконекторът с Гърция дава възможност за връзка на националната българска газопреносна мрежа с ТАП/ТАНАП. Създадено е дружество Ай Си Джи Би (ICGB) между Български енергиен холдинг (БЕХ) и „Посейдон“ (гръцката газопреносна мрежа ДЕПА и италианската компания „Едисон“) – оператор на газова връзка, която може да обезпечи проектно около 3 млрд. куб. метра газ – също реверсивно. (Ай Си Джи Би е пример за смесена собственост на оператор на газ.)

Южният газов коридор (ТАП/ТАНАП), проект на стойност 40 млрд. долара, ще измине над 3500 км от Баку до Южна Италия през територията на Грузия, Турция, Гърция, Албания. Отделните му сегменти са Южнокавказкият тръбопровод, Трансанадолският газопровод (ТАНАП) и Трансадриатическият газопровод (ТАП). За основен източник на газ за системата се счита находището „Шах Дениз“ в шелфа на Каспийско море със залежи от 1,2 трлн. куб. метра.

Възможен е внос и на румънски газ по изградената връзка. Но трябва да се изгради компресорна станция в Румъния.

Колко е важно да си независим – много важно

Природният газ е стратегически за всяка страна продукт, тъй като определя националната сигурност – енергийната обезпеченост. Природният газ е изключително важен не само като гориво, но и като суровина в различни индустрии, главно химическата. Газовите централи са най-екологични след ядрените.

Ние продължаваме да купуваме природен газ само от „Газпром“. В ЕС обаче водещият принцип е конкуренцията.

Експертите винаги са твърдели, че България трябва да построи интерконектори, за да може, като всяка друга страна да има варианти – чисто технологични, технически за доставка на газ, а също да бъде оператор и на други газови потоци. Това е идеята както на гръцката връзка, така и на връзките между Румъния и България, между Сърбия и България, които биха осигурили така желаните независимост и обезпеченост – да бъдем „вързани“ в една мрежа, в един кръг, една система.

Това би ни гарантирало защита от политически събития като тези в Украйна, от зависимост от отношенията й с Русия – бяха другари, братя, партньори, сега са врагове, не е ясно какви ще са след 10 г.

Връзката с Гърция би осигурила около 3 млрд. куб. метра газ – едно нормално количество за моментното потребление у нас. За тази връзка има технически проект, има издадени разрешения за строителство на българска и гръцка територия. Необходимо е да се изгради компресорна станция на гръцка територия, за да се постигне реверсът. За интерконектора вървят два търга – за инвестиционния контрол и за строителство.

По тази връзка може да идва и втечнен газ. Предвижда се в Александруполис да се изгради терминал за втечнен газ с българско участие, такъв на пазара има – катарски, американски, египетски, израелски. Но инвестицията за изграждане на терминала е много голяма, защото втечненият газ трябва да се конвертира в газ, възможен за пренос.

Инвестиционните намерения, когато са свързани с определена стратегия, обикновено струват скъпо, средствата обаче се възвръщат и със спокойствие.

Има ли капацитет страната ни да построи новата инфраструктура

2.8 млрд. лева могат да бъдат събрани с облигационни емисии, синдикирани банкови заеми, частно участие и от други източници. Парите ще са за газопроводи, компресорни станции, пътни връзки и поддръжката им. За период от 20 години „Булгартрансгаз“ би реализирал печалба от 4.35 млрд. лв., както обяви Теменужка Петкова.

За строителството – това е търг, в който ще участват български и чуждестранни компании, по всяка вероятност и „Газпром“ с компаниите, които управлява и които имат огромния опит – Русия е набраздена от газопроводи и компресорни станции. Но такива има и в Европа и Северна Африка.

Наши експерти обаче подчертават, че във всеки такъв проект трябва да участва български проектант и български строител, за да се отговори на спецификата на проектирането. Всеки един инвеститор иска да реализира проекта колкото се може по-евтино, а това може да се постигне с използването на български подизпълнители.

Налягането ще „глътне“ пари

Има технически различия в налягането, под което „пътува“ газът. В ТАП/ТАНАП е 100 бара, „Турски поток“ е 90-95 бара. В България налягането е различно – Северният пръстен не може да „пуска“ на повече от 40 бара, защото тръбата е стара.

По друг повод Петкова казва да нарежем ли тръбите за скрап, вместо да ги използваме още 50 г. за пари. „Булгартрансгаз“ обаче, освен, че участва в големите инвестиционни проекти – с преноса, транзита на природен газ, трябва да си реши проблемите със старата вътрешна национална газопреносна мрежа. В северната част тя е много стара – вероятно от 70-те години, стари са и технологичните решения и налягането не може да се увеличава, отбелязват експерти. Днес икономическата карта на България е съвсем различна. Потреблението е различно (много по-ниско), трябва да се изграждат нови отклонения, нови измервателни станции, нови станции, които да „свалят“ налягането за вътрешната мрежа.

Какво представлява хъбът

В нашия регион желание да „съберат“ газови потоци имат освен България и Турция и Гърция – да, на този свят (на пътя на газа) не сме само ние.

Европа стои зад газовия хъб „Балкан“. Има трети либерализационен пакет и той казва – трябва да има винаги обеми, които да могат да бъдат ползвани от трети страни. България има такива обеми от „Хан Аспарух“, „Силистар“, Азърбайджан и терминала за втечнен газ в Александруполис, обясни по своему замисъла за българския хъб премиерът Бойко Борисов и така дава надежди и за български добив, за какъвто вървят проучвания.

В основата на хъба лежат нормалните икономически отношения. Какво е нужно, за да го има: продукт с определени качества; продавач или субект, който да ти го предостави за продажба; купувач; складова база.

Хъбът е системата от тези 4 елемента. Само че във века на дигитализацията, този хъб е виртуален. Но тези 4 неща са азбучни за него.

И ако се каже, че точката на хъба е България – това означава в нея да влизат няколко газови потока, да излизат няколко потока със съответните пазарни участници. От голяма полза за хъба е да има склад – в случая газовото хранилище в Чирен трябва да се обнови, да се удвои капацитетът му. Складът дава възможност за баланс, за равновесие. Със склада можеш да отговориш на търсенето веднага, защото живеем в конкурентна среда. Но пак да напомним – този пазар се регулира.

Хъбът е голяма крачка напред, дава решение на задачата – България трупа реални печалби от това, че през територията й минават потоци, които осигуряват газ за региона и ЕС.

dnes.dir.bg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук