104 години от епопеята при Призрен.
Файтонът на сръбския крал Петър, пленен от 29-ти пехотен Ямболски полк в битката при Призрен на 16.11.1915г.
На 16.11.1915г. 3-та пехотна Балканска дивизия на генерал Никола Рибаров разгромява основните сили на сръбската армия в боя при Призрен. Прави го категорично пред очите на сръбския крал Петър и всичките негови генерали. Така е записана една велика българска победа.
При Призрен са пленени 20 000 сърби с 30 оръдия и гаубици. Взети са много трофеи и храни. Освободени са българи, отвлечени от сърбите и изтезавани преди това и австрийски военнопленници.
Очевидецът Луи Едгард описва сръбският погром така:
“В битката при Призрен взеха участие около 100 000 сърби със 100 оръдия. Половината от тая войска остана на полето или бе пленена от българите. Когато сърбите изгърмяха и последните си гранати, разглобиха оръдията, хвърлиха лафетите им в реката, а самите те се разбягаха. Цялото Косово поле до Призрен бе осеяно с човешки и животински трупове, ракли, коли и автомобили. След това сръбският Генерален щаб изгуби всякакво влияние над войниците си като организирана сила. Ротите, дружините, полковете, дивизиите и корпусите се пръснали в страшна безредица. Настъпи най-страшното в една война“.
След разгрома при Призрен, който е един от най-големите в сръбската история, сръбската армия се разпада, а остатъците й побягват през Албанските планини. Преди това захвърля цялото си въоръжение, особено тежкото, а крал Петър изоставя дори този свой файтон, на който е изобразен герба на кралство Сърбия.Заедно с сръбския крал бяга и руския посланик княз Григорий Трумбецкой ,главния виновник за неотстъпчивостта на сръбската позиция спрямо Македония.
