Дърворезбата е процесът на обработване,изрязване и оформяне на дървесината с приложна и декоративна цел чрез използването на различни инструменти, от които най-популярните са нож, длето и чук. Резултатът от процеса може да е дървена скулптура, фигура или украсяването на даден дървен предмет.Крайният продукт от процеса също така се нарича дърворезба.
Това е занаят с богата история, датиращ още от преди създаването на българската държава, и любовта на славяните към него е била известна. Фигурират няколко вида дърворезба като първият е:
Овчарска дърворезба – Наименованието произлиза от любовта на овчарите по планините към този вид украса.Тази дърворезба може да се определи като обработване на по-малки дървени предмети с по-проста форма за лична употреба свързана с бита и дейността на творците. Преобладаващите предмети в този вид са лъжици, свирки, овчарски геги, кобилици, кавали и др., правейки ги приятни за окото. Овчарската резба илюстрира художествените интереси и поетичните чувства на овчарите и орачите, навлизайки дълбоко в българския бит и култура. Тя дава основа и тласък на българската дърворезба.
Църковна – Дърворезбата пробужда интерес и в черквата. Считана за една от най-трудните видове и силно повлияна от овчарската, намира приложение във вътрешното оформление на българските църкви. Това изкуство се развива и става изящно, детайлно, скъпо и технически съвършено. Именно там опитните майстори са намирали реализация и са били привличани. През годините част от дърворезбата на църквите е запазена, давайки възможност да се разгледат иконостаси и резбовани врати изработени на високо ниво.
Домашна дърворезба – Този вид резба е била изключително популярна и позната на българите през времето на Българското възраждане. В този период тя набира сили поради създадените условия за украсата на домовете на буржоазията. Освен приложението което има, тя е служила и за украсяване на сандъци, бастуни и резбовани тавани, предавайки статут на собственика. Повече внимание се е отделяло на таваните в гостните и общите стаи, което е водило до по-голяма представителност. Най-често срещаните мотиви употребявани в домашната дърворезба са растителни изображения и животински фигури.
В българското дърворезбарство има голямо разнообразие от орнаменти и форми, характерни за чувството на българина към творчеството. Този занаят е давал и радост, и вдъхновение през годините на робство, както е давал надежди и мечти. Запазена дърворезба може да се наблюдава в къщите-музеи в Копривщица.
