Когато синаповите хайдамаци влезли в Златоград, най-напред се отправили към Пазарската джамия да се изкланят. Знаели те, че не е като другите, че е построена на свято място. Всички златоградчани – и християни, и мюсюлмани, изтръпнали от ужас. Знаели на какво са способни тези зверове, знаели за тъмните им подвизи, ненаситната им алчност и садистичната им жестокост. Едни грабнали пушките и се залостили по домовете си, други побегнали по баирите. Християните, застанали пред кандилата, а мохамеданите, обърнати на юг – към Мека, се кланяли и отправяли горещи молитви всеки към своя бог, дано се смили над тях и ги спаси. А в това време разбойниците смирено се струпали пред многобройните чучури на дългата чешма в джамийския двор. Събули се, запретнали крачоли и ръкави да вземат аптез – ритуално да измият ръцете, лицето и краката си, – да се подготвят за молитва. Дано и този път Аллах, както и досега, дари с успех тяхното начинание.
Тогава над връх Свети Атанас се появил огромен черен облак. Изведнъж той се спуснал към разбойниците и навързаните на коневърза коне и мулета. Черният облак не бил облак, а огромен рояк грамадни черни гарвани. Връхлетели те като ястреби върху босите и мокри богомолци, върху конете и мулетата и стръвно ги кълвели. Хайдамаците ревнали ужасени, животните се замятали и заритали. Настанала страшна суматоха. Изплашените до смърт разбойници не смогвали да отвържат поводите. Режели ги с острите си ножове, мятали се на конете и мулетата и панически ги пришпорвали. Настървените гарвани дълго ги гонили и жестоко кълвали. Някои от хората и животните останали с по едно око.
Разбрало се тогава, че този град си има пазител, че никой не може да го напада и ограбва безнаказано. Разбрало се и чия вяра е по-силна. Оттогава насетне никой не смеел даже и да помисли да нападне града, камо ли да насилва християните.
Много години след това събитие, в едно задимено ксантийско кафене, младият тогава Колю Петронов Джинджев/ Колчето Петронско (1838-1937) чул изповедта на един грохнал и едноок старец. Разказал му старецът как на млади години бил голям юнак, как бастисвали селата и как в Златоград загубил окото си. Чудото за което златоградчани знаели от разказите на бабите и дядовците, било потвърдено по безспорен начин от един злополучен разбойник. Много пъти по-късно, до края на своя 99-годишен живот, Колчето Петронско разказвал и преразказвал чутото и видяното на тази незабравима среща в Ксанти.
Отдавна, от 1923 г., на този знаменит връх, сред кичести дървета, се извисява параклис с камбанария „Св. Атанасий Вилики“, построен от признателните златоградчани в знак на благодарност към покровителя на града Св. Атанас за щастливото избавление. А на 4 октомври 1998 г. в съседното на града с. Старцево беше тържествено осветен новоизграденият православен храм “Св. Атанас Велики”.
