Известният български поет Георги Белев е починал от коронавирус в клиника в Ню Йорк малко сред като навърши 75 години. Той живее от 1990 г. в Бостън. Тъжната новина съобщи във Фейсбук неговият приятел поетът Румен Леонидов, който написа: „Вчера, в Бостън, САЩ, на 75 г., от корона вирус е починал поетът Георги Белев. Бог да го помилва, Светлина на душата му!“ Георги Белев е роден в Кюстендил на 4 май 1945 г. Израства и учи в София, дипломира се като радиоинженер (1969). За кратко работи като проектант в „Транспроект“. Редактор във в. „Орбита“ (1971-1973), „Литературен фронт“ (1974-1982) и изд. „Народна култура“ (1983-1989).
От 1990 г. Георги Белев живее в Бостън. През 1993 г. взема магистърска степен по сравнителна поетика от Бостънския университет.
Автор е на стихосбирките „Разчетен надпис“ (1976), „Умерена облачност“ (1979), „Пясък между зъбите“ (1985), „Гората слиза нощем“ (1985, 2004), „Довереник на здрача (1989), „Но“ (1990), „Умерена облачност и други стихотворения“ (2012), и на стихове за най-малките „Смешки“ (1986). Публикува две книги с избрани стихотворения от съвременните американски поети Robert Bly (1986) и Galway Kinnel (1989). Стихове от Георги Белев са публикувани също в Англия, Канада, Швеция, Полша и Италия. През 1991 г. получава почетен сертификат от кметството на Бостън, както и медал и диплома от кметството на Рим и областта Лацио в Италия.
Гората слиза нощем. Изчаква и последния трамвай –
тогава тръгва. Срещат я пияните – с притворе-
ни очи навлизат в нея, препъват се, но не ру-
гаят. Гората крачи бавно. Като деца във меж-
дучасие се пръскат къщите – по две, по три…
И ни захвърлят в клоните с пижамите и чехли-
те. Къде са улиците? Изтекоха под мъховете и
листата. Къде са жиците и свирките? Затлач-
ват сънищата само. Витрините? Те търсят ми-
нувачи другаде.
Гората се оглежда, спира. Огромна и спокойна, отпъж-
да нежно облаците от челото си, които все се
връщат… И толкова е тихо, сякаш някой е
въздъхнал. Гората е сама. Стои като вдовица
над албум и чака. Изчезнали са и пияните.
Оставили са нядопят куплет и недопито вино.
Но виното? С червени носове шушукат облаци-
те горе. Гората тръгва изведнъж, не се обръща.
И първият трамвай подрежда къщите.
kanal3.bg liternet.bg rodbg
