Смолянските езера, са едно от първите места, които грабнаха ума и сърцето ми преди повече от 6 години, когато за пръв път ги посетих.
Как да стигнем до Смолянски езера?
Тръгвайки от Пампорово в посока Смолян се движите по главния път. Някъде след около 10-на км, малко преди табелата за Смолян точно срещу вас ще видите табела за Девин, както и за езерата. Поемате надясно и следвате указанията на пътните знаци и след има-няма 5 минути ще се озовете пред една голяма поляна, откъдето всъщност започва и разходката по екопътеката покрай езерата.
Голямата поляна с параклиса
Смолянски езера
Разполагат се по цялата долина на река Черна. В миналото техният брой е бил над 20, а сега са останали едва 7, останалите са се превърнали в блата. През пролетта и есента на мястото на някои от блатата отново могат да се забележат кристални езерца. Част от тези езера – блата са превърнати в рибарници.
Кои са езерата преди езерата?
Пътувайки към Смолянските езера, ще забележите няколко по-малки езера. Първото езеро, намиращо се в самия край на Смолян се нарича Керянов гьол или Платеното езеро. В единия си край то е преградено и по този начин е превърнато в едно от най-големите по размери езера. Малко по-нагоре по пътя ще видите Милушевия гьол – друго малко езеро. След него е Силажа, което в долния си край има малък остров, целият покрит с тръстика.
Ако сте почитатели на къмпингуването и риболова, то в района има чудесни места за това. Продължавайки по пътя следват Османовия гьол, заобиколен от няколко по-малки езерца, които често пресъхват. Ако се продължи по пътя за хижа Смолянски езера, може да стигнете до най-голямото езеро – Лагера. Името му подксазва, че тук също има хубави местенца за лагеруване.
Последните три и най-забележителни езера и екопътеката към тях
За мен, а и не само за мен най-вероятно това са трите най-забележителни езера. Към тях е обособена и “Екопътека Трите смолянски езера”. Те се намират в подножието на Орфеевите скали.
Тревистото езеро
Оттук до връх Снежанка има лифт, който може да отведе желаещите до върха. Тръгвайки по обозначената екопътека, във ваше ляво ще ви се падне първото от трите езера, част от екопътеката. Нарича се Тревистото езеро. По снимките става ясно откъде идва името му. Често тук лагеруват хора и се събират големи компании, наслаждаващи се на прекрасната гледка към езерото и високите Орфееви скали. Ще видите и малък храм “Свети дух”, който през почивните дни и на големи празници е отворен и приема вярващите.
Преди няколко години, когато последно посетих Смолянските езера бяха поставени табели, указващи посоката на всяко от езерата, както и информация за тяхното биоразнообразие. Приблизително 30 %от площта на езерото се заема от дебел слой торф, благодарение на който през лятото се образуват благоприятни условия и върху него пониква буйна растителност.
Бистрото езеро
Продължавайки разходката нагоре по пътеката пред вас се появява Бистрото езеро. Кристално чиста синьо-зелена вода, в която човек може да се огледа. Тревистото и Бистрото езера са свързани помежду си с тънък речен ръкав.
Някъде под самото езеро, на около 200 метра има малко изворче. Една стара легенда разказва за отминалите времена, когато един овчар изгубил стадото си овце в езерото, които потънали безвъзвратно, въпреки неговите опити да ги спаси. Ядосан, той захвърлил гегата си в езерото и си отишъл. След известно време, в село Бостина хора случайно намерили гегата на овчаря във водите на реката, минаваща оттам.. Всички били наистина стъписани, тъй като отстоянието на езерото от реката е няколко километра. Оттук тръгнали много предание и легенди за Смолянските езера. По-късно бил направен опит с цветна боя, която била излята в най-горните езера и след няколко дни се появила при тепавицата в село Бостина. Оказало се, че езерата в околността имат връзка едно с друго.
Мътното езеро
Остана да ви разкажа за третото езеро – Мътното. За да стигнете до него трябва да поемете по пътеката покрай Бистрото езеро. Намира се ня няколкостотин метра оттук, като пътеката на места е малко по-стръмничка, но в границите на нормалното. Задължително вниманието ви ще бъде привлечено от табели, сочещи към “Тронът на Евридика” и “Лирата на Орфей”. Това са дървета, чиито стебла и клони така са се преплели, че в първия случай образуват нещо като трон, а при второто ясно може да различите музикалният инструмент лира. Или поне, ако вложите малко въображение, ще го визуализирате.
Тронът на Евридика
Няма как да пропуснете и големите мравуняци, които нямам идея защо тук са се концентрирали като разположение. Ето го и Мътното езеро. За мен лично то е най-мистично, скрито в самата гора, то наистина излъчва някаква тайнствена загадъчност.
Мътното езеро
Тук, ние поспряхме за да се насладим на спокойствието и красотата на природата. Вековните смърчове гордо се оглеждат в макар и мътните води на езерото. Те са толкова високи и сякаш са похлупили с осанките си пространството над езерото, така, че до него достига доста скромно количество светлина, поради което усещането тук е за тъмно и мрачно място.
Красиво, загадъчно, макар и не толкова “мътно” на тази снимка
Написано от Юлия Вукова
time2travel.bg rodbg
