Кой е Алонсо де Охеда – българинът плавал с Колумб?

През 2020 г. се навършват 520 години от Третата експедиция към Новия свят на сънародника ни – испански конквистадор

Ние българите осъдихме на забрава и историческа смърт свой сънародник, познат под името Алонсо де Охеда или Драган Охридски. За него различни документи говорят, че еживял преди около 500 години в Испания. Участвал е активно в 9-годишната война срещу държавата на маврите. Тя е просъществувала от 1236 до 1492 г. на територията на Испанияс името Гранадски емират. Във войната сънародникът ни се отличавалс неоспорим героизъм и голяма смелост и станал фаворит на кралската двойка Фердинанд и Изабела. След войната той се включва във второто плаване на Христофор Колумб към Новия свят на 25. IX. 1493 г. Българинът открива много острови, извършва подвизи при завладяване на новите земи. По-късно прави 4 самостоятелни плавания през океана.

Няколко души са стигнали до извода, че мореплавателятдо Колумб е българин и неговото име е Алонсо де Охеда или Драган Охридски. Сред тях са германският учен д-р Рихард Конетцки, който по време на броженията в испанската гражданска война

е проникнал в архивите на Морския музей в Мадрид

и през 1941 г. гостува в България, изказвайки теза, че конквистадор с неустановена народност, може да се окаже българин. Вероятно тезата на Рихард Конетцки е запалила изследователския дух на тогавашния^: гимназист Иван Димитров, който твърди, че през 1942 г. за първи път попада на данни за българския произход на мореплавателя и от тогава до 80-те години на м. в. изследва неотстъпно въпроса.

По темата и по повод 1300-годишнината на нашата държава бяха публикувани много статии в тогавашния печат. След това пълна забрава покри темата – не се споменаваха изводите в статиите на Иван Димитров, не се говореше за българска следа в колумбистиката. Твърдението, за българскипроизход на мореплавателя Де Охеда бяха отхвърлени в остра статия в сатиричен седмичник през 1987 г. Тази статия  се  появи в резултат на „декрет“, даден от високо място. Така дискусията, че българин е участвал в открива­телските експедиции към Новия свят заглъхна. Повече не се чу нищо за съдбата на изследователя Иван Димитров – тогава човек на преклонна възраст. Науката ни замълча и про­дължава упорито да мълчи до днес. В сила ли е изтърканата формула,

че мълчанието е знак на съгласие

за българския произход на мореплава­теля? Мълчанието наистина може да бъде и знак на съгласие, но то е и знак на забрава. Защото заедно с името на Иван Димитров изчезна и разработенататеория за българския произход на конквистадора Драган Охридски, приел испанското име Алонсо де Охеда.

И стана тъй, че след 1987 г, името на мо­реплавателя изчезна съвсем. Само веднъж, преди години, проф. Тянко Йорданов, познат на по-възрастните поколения като водещ на предаването по БНТ „Атлас“ спомена не­говото име. По повод 50-годишния юбилей на „Атлас” тогавашният му водещ Симеон Идакиев бе поканил професора, и той смело заяви, че пръв откри­вател на Венецуела и пръв човек, стъпил на континенталния бряг на Америка е българин, погребан в Санто Доминго на остров Еспаньола (Хаити). Той допълни, че по негово завещание тленните му останки са зазидани под прага на църквата във францискански манастир в града. Де Охеда е поискал останките му да се зазидат, за да тъпчат костите му богомолците, защото не е могъл да изпълни целта на живота си. А тази цел, според Иван Ди­митров, потвърдена и от проф. Йорданов, била да помогне за освобождаването на отечеството му от османското иго. Тянков изрече и името на мореплавателя – Драган Охридски,

приел испанско име, за да служи на Испания.

В по-нови времена и журналистът Росен Петров, тогава в БиТиВи, говори за заслугите на българина Драган Охридски в откривателството на Новия свят. След тези бегли споменавания на мореплавателя, последваха отново дълги години мълчание. И до днес то про­дължава.

Малко хронология във времето. Първата статия, изтъкваща българския произход на Де Охеда излезе на 18 юни 1981 г. За нея сигурно спомогна и честването на 1300-годишнината на България. После за това писаха няколко наши вестника. След това темата премина границите на страната ни. Тук-там по света се заговори, че народността на един от близките съратници на Колумб, е българска. Печатът тогава писа, че проф. Салватор Буено от университета в Хавана е казал при посещение в България, че в своя бъдеща книга

ще засегне историческите връзки

 между България и испански говорещия свят. Буено заявява, че се интересува от тезата за българския произход на испанския конквистадор Алонсо де Охеда. Не е известно дали книгата е излязла в Куба. В онези години наши медии съобщиха, че чужди журналисти, са публикували материали за произхода на испанския мореплавател. Така канадският вестник „Хоризонт“ (“Horizon”) през април 1982 г. е препечатал няколко статии от нашата преса, говорещи за българския корен на колумбовия сподвижник.

Защо е днешното мълчание? Сега зад портите на Европа, се откри зелено поле за историци и географи. Те могат да проникнат в архивите, да изтръгнат от забрава всичко, което ни прави близки със Запада. А това, че един откривател на Америка е българин би трябвало да ни сближи не само с Испания и Европа, а и със страни в Латинска Америка.

nabore.bg rodbg