Художникът пресъздал образа на просякинята в храма „Св. Александър Невски”
Църковната догма нa православието повелява при рисуването на икони да не позират живи модели. Недопустимо е обикновени хора да бъда увековечавани в образи на светци. Но се случило така, че известният наш художник от чешки произход проф. Иван Мърквичка нарушил канона. Неговата Св. Богородица от иконата на северния кораб на храм-паметника „Св. Александър Невски“ в столицата има за прототип обикновена жена от народа. Нещо повече, мнозина смята, че тя е била циганка. Образът й е жизнено правдив и силно въздействащ. Божията майка държи Младенеца и
нежно целува ръчичката му.
Този образ е по-хубав от стереотипните Богоматери, изписани също в храма от знаменитите майстори на четката проф. Виктор Васнецов и проф. Антон Митов. В Богородицата на Мърквичка има живот. От нейните дълбоко засенчени очи се усещат и радостта, и мъката на майката на Исус. Обаянието е завладяващо.
Но какво се е случило? Защо Мърквичка е нарушил църковната повеля? Художникът много пъти е разказвал на своите ученици историята на този си грях и искрено вярвал, че той ще му бъде простен.
Годината била 1912. Проектантът на храма проф. Александър Померанцев възлага иконите да бъдат рисувани от български живописци. Иван Мърквичка получава задачата да рисува иконата на Св. Богородица за северния олтар. Един ден живописецът, излизайки от черквата, среща протегнатата за милостиня ръка на отрудена жена. Бръква в джоба си и подава монета.
Отминава бързо.
След минута чува разтревожен глас. „Господине, какво сте направили? Не сте ли сбъркали? Та вие дадохте много голяма монета, може би е и златна. Няма ли да съжалявате?“ Мърквичка се обърнал, вгледал се в дълбоките й черни очи и замръзнал от удивление. Прошепнал само: „Няма нищо, такъв ти бил късметът. Да ти е на здраве.“ И бързо отминал. Но художникът не забравил просякинята. В нея той открил своя модел. И я обезсмъртил. Жената станала прототип на неговата Богородица. „Та тя е истинска светица, праведница, честна християнка“, вероятно така е мислил Мърквичка, за да оправдае своето прегрешение. Канонът бил нарушен, но иконата станала завладяваща, защото не приличала на останалите канонизирани образи. Дали пък съдбата не е помогнала на Мърквичка за срещата му с циганката просякиня, за да остави той образа й в храма за вечни времена?
Наборе.бг
