Надежда…без тебе как ще живея Надежда…без тебе пуст е светът Пролет без птици, птици без песен песен без думи, думи без зов слънце без блясък, поглед без слънце, дълга целувка, кратка любов… Надежда…аз моля, не си отивай Надежда, надежда, без тебе пуст е светът. Зная, че и в най-безнадеждния си ден ще очаквам надежда, ела при мен и дай ми крилата си силни – крилата на надеждата, ела и дай ми((Пролет и птици, птици и песен, песен и думи с обич и зов, слънце и блясък, поглед и слънце, кратка целувка, дълга любов
Борис Гуджунов е роден на 22 май 1941 в Пазарджик. Той е един от най-популярните български певци през 60-те и началото на 70-те. Завършва техникум по фина механика и оптика и работи в Киноцентъра и Оптико-механичен завод в София. През 1963 е приет във ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“, където учи до 1967. Успоредно с това завършва Школата за естрадни изпълнители при Българско радио – 1964. В началото на концертната си дейност изпълнява рокендрол и шлагери като солист на „Сребърните гривни“ и ЕО на КТР. Първия си запис осъществява през 1964 – „Търси се една девойка“ (м.Петър Ступел). В края на 60-те е солист на оркестър „София“ (до 1971). В международния конкурс за изпълнители на фестивала „Златният Орфей“ печели втора награда през 1971 и трета награда – през 1980. Получава и трета награда за изпълнение на немска песен на „Шлагерфестивал“, Дрезден – 1972. Представял е многократно песни на различни конкурси: „Каквато искаш ти бъди“ (м.Атанас Косев) – втора награда в конкурса за български песни на фестивала „Златният Орфей“ – 1971, „Надежда“ (м.Атанас Косев) – трета награда на същия конкурс през 1974. Гостувал е в много европейски страни: Русия, Полша, Сърбия, Турция, Германия, Италия, както и в Куба, Алжир, Япония. Има издадена и малка плоча от германската фирма „Амига“ през 1972. Борис Гуджунов е автор на текстовете на някои от своите песни. Той е един от малкото оцелели в самолетната катастрофа, при която загинаха Паша Христова и голяма част от музикантите от оркестър „София“ на 22 декември 1971. През 90-те години заедно с приятелите си Борислав Грънчаров и Боян Иванов създават певческото трио „Бо Бо Бо“, което изпълнява популярни забавни шлагери с лек хумористичен текст. Шоуто им се радва на голям успех и песните излизат в албума „Момчета с късмет“. През 1998 получава Голямата награда „Златният Орфей“ за цялостно творчество. Голяма популярност му носи и дуета с Тони Димитрова „За кой ли път“. През 2001 Борис Гуджунов записва съвместен проект с детската вокална група „Бон-бон“. Няколко години по-късно телевизионна реклама възражда изпълнения от него хит в дует с Мими Иванова „Хора и улици“ (песен от филма „Момчето си отива“ – 1972). През 2003 издава компактдиск с най-хубавите си песни. През 2005 записва нова песен на композитора Кирил Икономов – „Светилникът“. През 2006 скромно отбеляза 65-годишния си юбилей, а през 2009 колегите му от естрадата му организират голям бенефисен концерт. Починал на 14 юни 2015.
