Стихове – Недялко Йордандв
Нямам майка, нямам татко, кръгло съм сираче. Нямам леля, ала свако имам си обаче! Свако ми се казва Цако и умът му щрака. В живота аз за всяко нещо слушам свака! Бизнес той върти умело и съвет ми дава: „Продай къщата на село за швейцарска крава!“ Кравата пристигна в ясла, закована с талпи. Волно расла и опасла швейцарските алпи. Казал ми е свако Цако: „Имаш крава, пиеш мляко. Стой си, Стойчо, в България, майната й на Швейцария!“ (х2) „Искаш ли от туй добиче да имаш изгода? Трябва да намериш биче – българска порода!“ Свако ходи при министра да реши проблема. Бик докара от Силистра с мощност голема. Ала таз` швейцарска крава българче не иска! Ни приема, ни предава, пред бика се стиска! Казал ми е свако Цако: „Няма тако, няма вако! Стой си, Стойчо, в България, майната й на Швейцария!“ (х2) Уф, че кравата проклета и живее царски, вместо да роди телета българо-швейцарски! Бикът сви си атрибута и по цял ден нанка! Дай валута, не ни бута швейцарската банка. Тъй нашата държава хич не се тревожи. Спи и чака дойна крава да ни се предложи. Всеки гледа да открадне и не ще да бачка! Тъй живеем не в гладна, а в лежаща стачка! Казал ми е свако Цако: „Дупето да ни е яко! Стой си, Стойчо, в България, майната й на Швейцария!“ (х2)
