„Там, където за мъжете са нужни много думи, за жените е нужен един поглед“
Невена се ражда в град Дупница в семейство на офицер от царската армия. Майка й по бащина линия произхожда от стар български род Манджукови, а по майчина – се родее с австрийската аристократическа династия фон Хелденберг. От биографията и акта за раждане – толкова. Останалото е емоция и цял свят, скрит зад две големи очи.
„Няма формула за изящно лице. Просто се раждаш Невена…“
„Не
бих казала, че любовта е чувство“, споделя веднъж актрисата. Може би
чувство е твърде тясно понятие за това, което любовта Е. „Тя е състояние
на цялото твое същество“. За нея любовта е трамплинът, който извисява
душата и всички клетки на организма достигат своя върховен заряд с нея.
Невена Коканова не иска да пише книга за живота си, не защото няма какво да каже. Животът й е изпълнен със срещи и роли, които биха надигнали и най-дебелата завивка, за да изпълзят от топлината на уединениято и да бъдат разказани на много хора. Споделени. Но такава книга би била навлизане в нейния свят. „Няма всеки право да ми го докосне, да го пипне, да го помирише, да го вкуси … Откъде накъде? Това е моят си живот.” Така големите й очи, изящно очертани с тъмна линия, успяват да запазят много чувства и тайни, трепети и страхове… Онези очи, които са достатъчно за единствения поглед на жената там, където мъжете имат нужда от много думи.
Невена Коканова не иска да пише книга за живота си, не защото няма какво да каже. Животът й е изпълнен със срещи и роли, които биха надигнали и най-дебелата завивка, за да изпълзят от топлината на уединениято и да бъдат разказани на много хора. Споделени. Но такава книга би била навлизане в нейния свят. „Няма всеки право да ми го докосне, да го пипне, да го помирише, да го вкуси … Откъде накъде?Това е моят си живот.” Така големите й очи, изящно очертани с тъмна линия, успяват да запазят много чувства и тайни, трепети и страхове… Онези очи, които са достатъчно за единствения поглед на жената там, където мъжете имат нужда от много думи.
Героят на Нейчо Попов – инспектор Кантарев си загубва ума по младата сервитьорка Данчето във филма „Мъже в командировка“
Мутафова и Коканова в гримьорната на Сатиричния театър
Невена Коканова и Раде Маркович – „Крадецът на праскови’
Необикновен живот и вълнуваща кариера
Още на 19 години Невена Коканова жъне огромен успех с първата си поява в киното – Ема от филма „Години за любов“ (1957).
Големият пробив на актрисата е в екранизацията на „Тютюн“ от 1962 година (реж. Николай Корабов). Неповторим талант и характерна красота – това я превръща в идеалната Ирина. Но въпреки това първоначално за ролята е избрана друга актриса. Може би заради миналото на баща й (царски офицер, репресиран след 1944 г.), може би заради случайност, но е факт, че първоначалният избор отстъпва пред големите очите на Невена. Така дори години по-късно можем да я гледаме в запомнящи се сцени от екранизацията.
Интересен факт от филмовата кариера на Невена е, че сюжетът на някои филми, в които тя изпълнява главната роля, до голяма степен повтарят или предшестват нейната съдба. В „Спомен за близначката“ героинята на Невена заминава на село, за да изживее последните си години, покосена от рак на гърдата – същият „сценарий“ Коканова „изиграва“ и в живота си.
Смъртта за нея настъпва на 3 юни 2000 година след 62 роли в киното, многобройни награди и дългогодишно възхищение на зрителите.
bulgarianhistory.org rodbg
