Начало Култура.бг 3 юни: 20 години от смъртта на Невена Коканова

3 юни: 20 години от смъртта на Невена Коканова

898
0

„Там, където за мъжете са нужни много думи, за жените е нужен един поглед“

Невена се ражда в град Дупница в семейство на офицер от царската армия. Майка й по бащина линия произхожда от стар български род Манджукови, а по майчина – се родее с австрийската аристократическа династия фон Хелденберг. От биографията и акта за раждане – толкова. Останалото е емоция и цял свят, скрит зад две големи очи.

„Няма формула за изящно лице. Просто се раждаш Невена…“

„Не бих казала, че любовта е чувство“, споделя веднъж актрисата. Може би чувство е твърде тясно понятие за това, което любовта Е. „Тя е състояние на цялото твое същество“. За нея любовта е трамплинът, който извисява душата и всички клетки на организма достигат своя върховен заряд с нея. 

Невена Коканова не иска да пише книга за живота си, не защото няма какво да каже. Животът й е изпълнен със срещи и роли, които биха надигнали и най-дебелата завивка, за да изпълзят от топлината на уединениято и да бъдат разказани на много хора. Споделени. Но такава книга би била навлизане в нейния свят. „Няма всеки право да ми го докосне, да го пипне, да го помирише, да го вкуси … Откъде накъде? Това е моят си живот.” Така големите й очи, изящно очертани с тъмна линия, успяват да запазят много чувства и тайни, трепети и страхове… Онези очи, които са достатъчно за единствения поглед на жената там, където мъжете имат нужда от много думи.

Невена Коканова и Любомир Шарланджиев в деня на сватбата си в Габрово на 2 март 1958 г.

Невена Коканова не иска да пише книга за живота си, не защото няма какво да каже. Животът й е изпълнен със срещи и роли, които биха надигнали и най-дебелата завивка, за да изпълзят от топлината на уединениято и да бъдат разказани на много хора. Споделени. Но такава книга би била навлизане в нейния свят. „Няма всеки право да ми го докосне, да го пипне, да го помирише, да го вкуси … Откъде накъде?Това е моят си живот.” Така големите й очи, изящно очертани с тъмна линия, успяват да запазят много чувства и тайни, трепети и страхове… Онези очи, които са достатъчно за единствения поглед на жената там, където мъжете имат нужда от много думи.


Героят на Нейчо Попов – инспектор Кантарев си загубва ума по младата сервитьорка Данчето във филма „Мъже в командировка“
 

Мутафова и Коканова в гримьорната на Сатиричния театър
 

Невена Коканова и Раде Маркович – „Крадецът на праскови’
Невена Коканова и Йордан Матев в сцена от „Тютюн“

Необикновен живот и вълнуваща кариера

Още на 19 години Невена Коканова жъне огромен успех с първата си поява в киното – Ема от филма „Години за любов“ (1957).

Големият пробив на актрисата е в екранизацията на „Тютюн“ от 1962 година (реж. Николай Корабов). Неповторим талант и характерна красота – това я превръща в идеалната Ирина. Но въпреки това първоначално за ролята е избрана друга актриса. Може би заради миналото на баща й (царски офицер, репресиран след 1944 г.), може би заради случайност, но е факт, че първоначалният избор отстъпва пред големите очите на Невена. Така дори години по-късно  можем да я гледаме в запомнящи се сцени от екранизацията.

Интересен факт от филмовата кариера на Невена е, че сюжетът на някои филми, в които тя изпълнява главната роля, до голяма степен повтарят или предшестват нейната съдба. В „Спомен за близначката“ героинята на Невена заминава на село, за да изживее последните си години, покосена от рак на гърдата – същият „сценарий“ Коканова „изиграва“ и в живота си.

Смъртта за нея настъпва на 3 юни 2000 година след 62 роли в киното, многобройни награди и дългогодишно възхищение на зрителите.

bulgarianhistory.org rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук