Денят е посветен на почитта към починалите близки и е свързан с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък
Иван Мърквичка. Задушница, 1890
Днес е втората голяма задушница за годината, наричана Спасовска или Черешова. Наречена е така, защото по това време на годината зреят черешите. Денят е посветен на почитта към починалите близки и е свързан с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък. На Задушница се посещават гробовете на починалите близки. Помен може да се направи също в църква или у дома. Свещениците отслужват молебен за упокоение на душите, който включва молитви, както и четения от Евангелието и апостолски текст. Традиционно за помена се приготвя варено жито, хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Обичаи Черешова Задушница има интересна история, традиции и забрани. Този ден се смята за един от най-важните дни в годината за отдаване на почит към починалите ни близки. Обичайно се четат молитви за упокой на душите на всички кръстени християни, пренесли се в друг свят. На Задушница хората отиват на църква, за да присъстват на службата и да се помолят. След това можете да отидете на гробището, да подредите нещата там. Разрешено е да носите свежи цветя, букети от клонки. Според народните вярвания хората трябва да носят на починалия това, което той е обичал през живота си. Духовниците обаче опровергават този обичай. Те отбелязват: мъртвите не се нуждаят от нищо, освен от чиста молитва, вяра и памет. След Възнесението на Господ входът на царството небесно – раят, е отворен. Затова в този ден църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра. На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. На задушница камбаната бие траурно – с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. Близките на починалите посещават гроба им, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито, череши и храна за „Бог да прости мъртвите души“.
Рецепта за жито за задушница: Необходими продукти: 500 грама грухано жито, 2 с.л галета, кората на един лимон, 1 чаена чаша пудра захар, 1 чаена чаша начукани орехи. Начин на приготвяне: Накиснете житото в хладка вода с щипка сол за няколко часа. Варете във вода, която го покрива с 1-2 пръста на тих огън за около 10 минути до омекване. Разбърквайте от време на време. Когато житото се свари, отцедете го, изсипете върху памучна кърпа и го разстелете. Нека да престои така поне 1 час, за да се попие всичката вода. В голяма купа смесете готовото жито, орехите, галетата и лимоновата кора. Разбъркайте добре. В подходящи купички сипвате жито и отгоре обилно посипвате с пудра захар.
Този обичай, наследен от векове, е преплел стародавни практики и ритуали с православния канон. Почитали своите мъртъвци живелите по нашите земи и римляни, и траки, и славяни, и прабългари…
Римските празници на мъртвите били известни под името Розалии – производно от името на розата (rosalia). На този ден римляните покривали гробовете с рози и давали тържествени обеди в помен на мъртвите.
Древните траки пък са ни завещали като свидетелство за същата почит своите могили, пръснати из земите ни – Казанлъшката, Свещари, Голямата Косматка, Мезек, Могиланската…
Дните за особено подчертана почит към всички отишли си от нас се наричат Задушница, от „молитва за душата“. Всички ритуални действия, извършвани на този ден, са свързани с душите на умрелите. Оттам и названието, Задушница.
blitz.bg rodbg
