Никола Иванов Фичев, известен като Кольо Фичето и наричан Уста̀ Колю Фичето (през турското „уста“ от арабското „устаз“ – майстор, учител, професор), е български възрожденски строител, архитект и скулптор.
Роден е в град Дряново през 1800 г. Останал сирак без баща на 3 г., едва 10-годишен започва да учи занаят при тревненските майстори дюлгери. На 17-годишна възраст се учи при майстори от западнобългарската строителна школа от град Корча как се дяла камъкът, а след това усвоява строежа на църкви, камбанарии и мостове от брациговските майстори. Още млад, 23-годишен, той е вече калфа, а на 36 г. е общопризнат за майстор от целия дюлгерски еснаф.
Знаел е отлично турски език, говорил е добре гръцки и румънски език.
Почива през 1881 г. в Търново, където днес в парк „Дружба“ се намира гробът му. Оригиналният кръст е в окръжния исторически музей „Конака“. Българският генерал Иван Фичев е негов внук.
Името на Никола Фичев носи морският нос Колю Фичето в Антарктика.[
Ликът му е изобразен на банкнотата от 2000 лева (емисия 1996 година, в обръщение до 1999 г.).
Насладете се на част от истината за Колю Фичето
Беленският мост над река Янтра
Камбанарията в Пчелище
Църквата „Св. Никола“ в Дряново
Църквата „Свети пророк Илия“, Плаковски манастир
Църквата „Св. Никола“ в Горна Оряховица
Чешмата в двора на Соколския манастир, до Етъра
Къщата с маймунката, В. Търново
Оригиналният Покрит мост на Кольо Фичето в Ловеч преди 1925 г.
Църквата „Св. Преображение Господне“ и камбанарията с часовника в Преображенския манастир
Църквата „Света Троица“ в Свищов
Помечтайте да има истина в легендата за Колю Фичето
Истина ли е легендата за Колю Фичето и „Нотр Дам“
wikipedia.org; youtube.com; rodbg
