Големият български народен певец Илия Луков става на 46 години. Ученикът на великата Любка Рондова, обдинител на българите по света в едно голямо хоро на единството, момчето със звънък и характерен пирински глас, чийто песни ни даваха вдъхновение и утеха в трудните дни на прехода – празнува рожден ден. Да е жив и здрав – от неговата песен от неговия дух и боговдъхновение има нужда целия български народ.
Илия Луков е роден на 13 юни 1974 година в град Петрич. Израства и живее в село Тополница, в музикално семейство. Дядо му по бащина линия е отличен тамбурист и единствения т музикант в селото по онова време. Свирил e по празничните хора и семейни тържества. По майчина линия от село Мосомище, Гоцеделчевско, са певци и медалисти от събора за народно творчество в град Копривщица.
Илия Луков още от 16-годишна възраст участва в музикалните изяви и създаването на местния оркестър. Забелязан е от утвърдени музиканти от съседното село Марино поле, които са канени за всички семейни и общонародни тържества. През този период той се утвърждава като гласовит и емоционален изпълнител. Вече 19-годишен е поканен да участва със специално написана за него песен в току-що създаващия се фестивал „Пирин Фолк”. Тогава е войник. Явява се на фестивала и печели наградата на публиката и трета награда на журито – 1994 г.
През 1995 г. печели наградата на публиката и изпълнението му е оценено като ново явление на „Пирин Фолк“, коментирано в разговор между специалисти и публика.
1996 г. се запечатва с песента „Мъжка молитва”, която печели единодушно Първата награда на жури и публика. Песента става емблематична в концертните изяви на Илия Луков, като голяма част от публиката става на крака и притихва в молитвено състояние, а други подпяват мелодията.
От тогава започва и съвместната дейност с д-р Анна Караангелова, която става инициатор на стотици концертни изяви на Илия Луков в България и чужбина. Голяма част от тях са с благотворителна цел за децата-сираци, за децата на загинали полицаи при изпълнение на служебния си дълг. Посвещават песен и концерти в памет на децата, загинали в река Лим, Сърбия. Организират концерт и подпомагат детската урология на Пирогов.
Илия Луков проявява жив интерес към историята на българския народ. Вълнуват го важните моменти, оказали решително влияние върху живота и борбата за свобода на българите.
На 16 юни 2000 г. в историческата източно-православна обител Кръстова гора изнася концерт-молитва за България, в който участват около 30 000 души от 24 религиозни общности. След концерта-молитва се окачва 250-килограмова камбана на църквата „Покров на Пресвета Богородица”, а цялата планина е огряна от хилядите свещи на дошлите миряни да се помолят.
По инициатива на Илия Луков и неговия екип се даряват камбани и на други храмове в България, а и извън граница в Одрин, Атина, Голо бърдо-Албания.
Д-р Анна Караангелова осъществява своя идея и през 2004 г. се създава единствения по рода си Общобългарски младежки фолклорен събор „С България в сърцето”. По-голяма част от участниците в събора са потомци на прокудените българи по време на турското робство. Това е една важна изява, в която младите участници показват съхранените, през повече от 200 години в паметта на българските преселници, народните песни и хора.
Още на първия събор 2004 година, в съзнанието на Анна Караангелова се ражда идеята за „Най-дългото хоро“, наблюдавайки играещите участници, уловени ръка за ръка, рамо до рамо да танцуват в единна стъпка българския танц.
Инициативата за „Най-дългото хоро на света“ се провежда през следващата 2005 година на 2 май – вторият ден на Великден, в която вземат участие 11 961 любители и професионалисти, които в продължение на час и половина танцуват българско хоро на площад „Александър Невски”, наблюдавани от многохилядна публика. Благодарение на това грандиозно събитие започва истинско възраждане на народните български танци, към които имат изключителен интерес и българи, и чужденци. Почти във всеки град има създаден клуб по народни танци, а в последно време се заговори и за сформиране на танцови групи и в чужбина.
Българското хоро е с мощна, обединителна сила. То е неразривната връзка между млади и стари, между българите, пръснати по цялата Земя и тези, които са останали да живеят в България. Хорото е символ на безкраен процес на развитие, на съхранена българска памет, на уникална ритмика и многообразие.
pan.bg; rodbg
