На 15 юни се навършват 170 години от рождението на видния военен лекар и обществен деец в новоосвободеното Княжество България Сава Мирков. Той е един от основоположниците на военната медицина в страната, достигнал до високото званието медицински полковник от армията ни, допринесъл много за създаването на Червения кръст у нас.
Бъдещият лекар започва земния си път в еленското село Беброво на 15 юни 1850 г. Първоначално момчето учи в родното си село, а след това продължава образованието си в Еленското класно училище.
Когато се дипломира, заминава за Русия и постъпва в Киевската духовна семинария, завършвайки я с отличие. След това Сава Мирков се отправя за Москва, където се записва да следва медицина. Дипломира се като лекар през 1876 г. и веднага се включва като доброволец в избухналата Сръбско-турска война 1876 година, спасявайки стотици ранени български доброволци участващи във военните действия.
При избухването на Руско-турската война през пролетта на 1877 г. дипломираният медик постъпва като лекар в състава на сформираното току-що Българско опълчение. След като заедно с руските войски опълченците навлизат на българска територия, той организира и ръководи първата подвижна болница у нас.
След освобождението на България от османско иго д-р Мирков полага големи грижи за организирането на Българския червен кръст. Постепенно той става един от ръководните му дейци, като в периода 1914-1927 г. е избран за негов подпредседател.
Когато избухва Сръбско-българската война (1885 г.) е назначен за главен лекар на младата българска армия. Веднага се заема с всички сили и средства да организира подвижни лазарети в отделните военни части, като с тези свои действия допринася за спасяването на стотици ранени и болни наши войници и офицери по време на бойните действия.
След края на войната д-р Мирков съдейства активно за включването на страната ни в Международната организация на Червения кръст.
Той постепенно се включва в обществено-политическия живот на Княжество България и участва в провелите си през 1902 г. парламентарни избори за Дванадесето Обикновено народно събрание, в което е избран за народен представител. Сава Мирков е депутат от 1902 до 1903 г., като участва активно в подготовката на редица законопроекти, свързани с развитието на нашето здравеопазване.
Заради своята научна дейност в областта на медицината през 1898 г. изявеният наш лекар е избран за действителен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Заедно с И. Брадел той е основател и главен редактор на първото медицинско списание, което започва да излиза у нас – „Медицинска сбирка“.
Д-р Сава Мирков умира на 9 август 1927 г. в София, на 77-годишна възраст, като е погребан по подобаващ начин заради големите му заслуги за полагане основите на военната медицина в новоосвободеното българско княжество.
С дейността си като военен лекар той оставя трайна диря в армията ни, като впоследствие редица наши военни лекари следват неговите завети и указания. Същевременно червенокръстците ни тачат неговото име и заслугите му за създаването на Българския червен кръст, както му за включването й в организацията на Международния червен кръст.
desant.net; rodbg
