Начало История.бг „Баба Вида“ – единствената изцяло запазена крепост по нашите земи

„Баба Вида“ – единствената изцяло запазена крепост по нашите земи

763
0

„Баба Вида“ е единственият изцяло запазен средновековен замък в България, играл едновременно роля на отбранително съоръжение и на владетелски замък. Издига се на брега на Дунав, в североизточната част на Видин.

снимка: Евгени Динев
снимка: Евгени Динев

Легендата разказва, че някога живял голям български болярин, който имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. След неговата смърт трите му дъщери – Вида, Кула и Гъмза, разделили неговите владения помежду си. Двете по-малки сестри – Кула (с център в едноименния български град) и Гъмза – нейна столица бил Гъмзиград (днешен Гамзиград в Сърбия), се омъжили прибързано. Те попаднали на лоши мъже, които с лека ръка пропилели бащиното им наследство. Най-възрастната сестра – Вида, останала сама цял живот. Под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя доживяла до дълбока старост, като успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения. В знак на благодарност след смъртта й хората от този край дали на замъка нейното име – „Баба Вида” или „Бабини Видини кули”.

Снимка от север на 3 кули: Срацимировата (в центъра), жилищна отдясно, входната с моста отляво

Разбира се, обичаме легендите, но нека се върнем на фактите, свързани със съоръжението. Крепостта заема площ 9,5 дка. Обградена е със защитен ров с ширина 12 м и дълбочина 6 м. „Баба Вида“ е конструирана в неправилна четириъгълна форма, като всяка страна е по около 70 метра. Състои се от две стени – вътрешна (по-висока) с 9 кули и външна (по-ниска) с 2 кули. Между двете стени се образува външен двор. Замъкът крепост е достъпен само от север, където се намира входната кула. В миналото по дървен подвижен мост (сега каменен) се е минавало над рова, запълнен с вода от Дунав. След входната кула се влиза в първия вътрешен двор.

План на замъка: с пунктир са външните стени на замъка и градските стени, в синьо са ровът с вода около замъка и река Дунав отдясно; долу е едър план на входа
През 30-те години, снимка: www.lostbulgaria.com
През 30-те години. Снимка: www.lostbulgaria.com

Крепостта е на повече от 2000 години, като преминава през различни строителни периоди. Строежът на същинската крепост е започнал през Х век на мястото на стар римски наблюдателен пункт. Във византийските хроники е записано, че Видинската крепост издържала на обсада, продължила близо 8 месеца. При тази обсада византийските войски са предвождани от император Василий II.


Крепостта „Баба Вида“ от юг: в центъра е южният ъгъл на замъка с 2 бастиона, речната Топ капия (порта) вдясно води към централния плаж на р. Дунав

Почти през целия период на Второто българско царство Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямото й разширение е по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство. Той обитава мястото като феодален замък. Срацимировата кула е строена през XIII-XIV век и е най-добре съхранената част от времето на средновековния български период. Висока е 16 метра, по стените й са запазени доста тухлени орнаменти – розетки и паници. Смята се е, че един от тях представлява надпис „Шишман“ – предположението е изказано от Иван Велков през 50-те години на ХХ век. Близо до тази кула е тайният изход на замъка.

Тунелът на крепостта е използван главно за изтегляне на артилерийски оръдия към горната част на крепостта. В миналото този тунел не е бил покрит с калдъръм, докато в в днешно време съоръжението е неотменна част от декора на редица исторически филми.

Въздушна снимка, www.razhodka.com
Въздушна снимка, www.razhodka.com

Във вековете на османското иго „Баба Вида“ има отбранителни функции – изградени са бойници и казармено помещение. Отбраната на крепостта се състои от две каменни стени с дебелина 2.2 метра и 4 ъглови и 5 странични кули. През втората половина на XVIII век Видинската крепост се използва като затвор. По това време сградата е приспособена за употреба на огнестрелно оръжие – с амбразури за пушки и малокалибрени оръдия по външната оградна стенa. От края на този век и от началото на XIX век са тухлените надзиждания по вътрешната оградна стена, както и покривите на кулите. Българските кули са завършвали със зъбери – подобно на крепостните стени.

Замъкът „Баба Вида“ е обявен за национален паметник на културата през 1964 година. По същото време в крепостта е открита сцена, на която се провеждат традиционно летни театрални дни. Много кинематографисти признават уникалния естествен декор на крепостта, която е обикнато място за снимките на филми. В самата сграда се опазват редица находки и сведения за историята на крепостта, обединени в музея „Баба Вида“. Целият комплекс е пригоден изцяло туристически цели, а посетителите и днес могат да видят обстановка, запазена в близък до естественото ѝ състояние вид. Мястото е част от 100-те национални туристически обекта на България. Посетете го на всяка цена!

bulgarianhistory.org; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук