Начало История.бг Ген. Иван Колев – бащата на българската конница

Ген. Иван Колев – бащата на българската конница

702
0

В следващите редове ще ви представим една личност, чието име дълго време несправедливо тъне в забрава. Това, както много често се случва в историята, се дължи на политически причини и по никакъв начин не бива да поставя под съмнение приноса на този човек към родината ни и по-точно към българското военно дело.

След 1944 г. името и делото на ген. Иван Колев са подложени на целенасочена забрава, заради това, че се сражава срещу руснаци, а най-вече за това, че си позволява да ги побеждава. За щастие в последните години името на героя на настоящия разказ бе изтупано от от прaхта като дори през септември 2016 година в град Добрич бе открит негов паметник.

Иван Колев е роден на 15 септември 1863 г. в бесарабското село Бановка в Руската империя (днешна Одеска област, Украйна), разположено на 25 км източно от Болград и създадено от български преселници от с. Чоба, Пловдивска област през 1821 г.

Роденият в Бесарабия Иван Колев гради удачна чиновническа кариера в София, но избухналата през 1885 г. Сръбско-българска война преобръща живота му. Той се записва доброволец и решава да се отдаде на военна кариера. През 1886 г. Колев вече е юнкер във Военното училище. Като русофил участва активно в детронацията на княз Александър І. Заради това е разжалван и отстранен за кратко от Военното училище. Все пак успява да го завърши като кавалерист и да продължи военното си образование във Военната академия в Торино.

Отдал се изцяло на армията, той няма време за личен живот. Успява да се ожени едва през 1897 г. и много му тежи, че няма деца. Вероятно поради това прекарва цялото си време в казармата.

Може би защото не е „паркетен лъв”, заради участието му в детронация на княз Батенберг и русофилството, цар Фердинанд го недолюбва. Все пак Иван Колев 4 години е командир на елитния Лейбгвардейски конен полк.

С началото на Балканската война той е отстранен от конницата и местен като щабен офицер на различни места. Все пак качествата му не остават незабелязани и в Междусъюзническата война е вече началник-щаб на Пета армия под командването на ген. Стефан Тошев. Тук той натрупва генералщабен боен опит в реална ситуация, въпреки че не стои в щаба, а на бойната линия.

През 1914 г. Иван Колев е повишен в чин генерал-майор и става командир на  Десета Беломорска дивизия. Две години е престоят му в Западна Тракия и има реален принос в налаганего на българската власт в тази присъедидена към България през 1913 г. област.

Конната дивизия на ген. Колев

През май 1915 г. ген. Колев вече е начело на Първа конна дивизия. Това не е случайно. Предстои война срещу Румъния, а единствено в Добруджа има благоприятни условия за изява на кавалерията. Щастие за дивизията е, че получава такъв командир – енергичен и неуморим, ген. Колев се е сраснал с конницата и искрено я обича. За кратко време успява да я стегне и превърне в добре смазана бойна машина. Тя е модернизирана, към нея са въведени спомагателни пехотни, колоездачни и картечни части.

Когато на 1 септември 1916 г. започва войната срещу Румъния, верен на себе си, ген. Колев лично участва в бойните действия. Легендарен е случаят, в който лично той, заедно с още седем кавалеристи, успява да плени румънски взвод от 40 войника.

На 4 септември за пръв път ген. Колев се сблъсква с руски войски. Той – русофилът, трябва да се сражава срещу руснаци. И го прави без сантименти и колебания. При това се сблъсква с опитни части, имащи вече двугодишен боен опит. Емблематични са думите му, които той изрича пред подчинените си:

„Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!”

Както признават разбитите казаци: „Ние мислехме, че българите няма да стрелят по нас. Между това, обаче, те се хвърлят като кучета… и десет човека атакуват четиридесет.”

Ген. Колев и фелдмаршал Фон Макензен

Светкавичните действия на Първа конна дивизия зашеметяват противника. Няма случай в Южна Добруджа, в който българската конница да не приеме сражение, обикновено срещу превъзхождащ по численост противник. Но не само това – няма случай да не победи. Българските кавалеристите действат, вдъхновени от чувството за мъст за неправдата от 1913 г., а и от желанието да се измият незаслужените упреци към конницата, че не допринася във войната.

Вдъхновен от шеметния ход на Първа конна дивизия, Иван Вазов пише:

„Не конница – буря
От бесни демони…
Не конница – лава
В димящи талази.”

За четири месеца непрекъснати бойни действия Първа конна дивизия изминава над 1000 км., помитайки всичко по пътя си. Тя дава 189 убити, а пленява 490 офицери, над 6000 войника, 1 знаме, 14 оръдия, много коне и коли. Заслугата е преди всичко на генерал Иван Колев.

Той се проявява като отличен командир и тактик, който взема бързи решения, дори нарушава заповеди, само и само да не изпусне инициативата.

Безразличен към опасностите и смъртта, ген. Колев не търси удобства, храни се с войниците, спи под дъжда, почива по 2-3 часа на ден и се стреми да избягва излишни жертви. Затова и войниците го обичат.

Траурната процесия на ген. Колев

С разклатено здраве още преди навлизането в Добруджа, физическото и нервно напрежение изтощават организма на ген. Колев. Оцелял сред куршуми и снаряди, той угасва в санаториум във Виена, лишен от героична смърт. На 29 юли 1917 г. той умира едва на 54 години, с видението за своята любима дивизия в разгара на сражение. Последните му думи са: „Обграждат ни! Обграждат ни! По-скоро конницата в атака! Марш! Марш!”

Както казва един негов подчинен: „Щастливец, той си отиде, като отнесе в сърцето си образа на една велика и обединена България…”

bulgarianhistory.org; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук