Димитър Пешев е роден на 13/25 юни 1894 г. в град Кюстендил. През 1915 г. започва да учи право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Прекъсва образованието си, за да участва в Първата световна война. След войната завършва университета и работи като съдия в Пловдив и София, по-късно като прокурор, а от 1932 г. е адвокат. По това време участва в Управителния съвет на Българския туристически съюз и на основаната през 1934 г. Банка „Български кредит“.
През 1935 г. Димитър Пешев става министър на правосъдието в първия кабинет на Георги Кьосеиванов (1935 – 1936 г.). На този пост той разработва предложение за въвеждане на граждански брак, което остава неутвърдено.[ През 1938 г. е избран за подпредседател на XXIV Обикновено Народно събрание, първото след Деветнадесетомайския преврат.
Паметна плоча на дома, в който Пешев живее от 1939 г. до 1973 г.
Сградата е на адрес ул. „Неофит Рилски“ № 47, София.
От 1940 г. отново е подпредседател на XXV Обикновено Народно събрание. Гласува за приемането на антисемитския Закон за защита на нацията и лично председателства заседанието с което е приет на 19 ноември на 1940 г. [
След подписването на Споразумението Белев-Данекер научава от делегация на свои съграждани от Кюстендил, че съгласно подписаната тайна спогодба с Третия Райх близо 50 хиляди евреи от старите предели на България ще бъдат депортирани в Германия във връзка с т.нар. „Окончателно решение на еврейския въпрос“ (8 март 1943 г.). Кюстендилската делегация е съставена от депутата Петър Михалев, търговеца Асен Суичмезов, учителя Владимир Куртев и адвоката Иван Момчилов. На 17 март Пешев инициира остро протестно писмо до министър-председателя Богдан Филов против депортацията, което е подписано от общо 43 народни представители. Заради това на 26 март е свален от поста си, но безпрецедентният факт, че парламентът дискутира тайните планове за депортацията на българските евреи, допринася за тяхното осуетяване.
Въпреки приноса на Димитър Пешев, през 1945 г. Народният съд го осъжда на 15 години затвор – „за фашистка дейност и антисемитизъм“. След застъпничеството на евреи, имащи влияние в правителството, доминирано от Българската комунистическа партия, е освободен след 13 месеца.
Умира на 20 февруари 1973 г. в град София.
Почести, отличия и мемориални плочи
Площад Фонтана на булевард Йерусалим в Яфа кръстен на Димитър Пешев
Мемориална плоча на Димитър Пешев на булевард Йерусалим в Яфа
Откриване на бюста на Димитър Пешев в Двореца на Европа, Страсбург.
Освен с почетното гражданство на Кюстендил и Израел, делото на Димитър Пешев е почетено с дърво на негово име в Гората на праведниците в Ерусалим.[
На 25 януари 2000 г., по инициатива на българската делегация в ПАСЕ, в сградата на Съвета на Европа в Страсбург, наред с бюстовете на основателите на Обединена Европа, е поставен негов бюст – дар от Българското народно събрание – изработен от известния български скулптор Иван Минеков, а Международната фондация „Раул Валенберг“ изсича медал с неговия лик.
През 2000 г. в София е учредена фондация на името на Димитър Пешев. Съгласно нейния устав, председател на фондацията би трябвало да бъде председателят на българското Народно събрание.
Пешев рид на остров Ливингстън в Южните Шетландски острови, Антарктика е наименуван в чест на Димитър Пешев.[
На 27 май 2018 г. в Киев е поставена мемориална плоча. Плочата се намира на площад, кръстен през месец март същата година на негово име.
Къщата-музей „Димитър Пешев“ в Кюстендил.
Къщата на Димитър Пешев се намира на ул.“Цар Симеон I-ви” № 11, в центъра на гр.Кюстендил, зад Художествената галерия „Владимир Димитров-Майстора“.
През 2002 г. Община Кюстендил и посланикът на Израел, г-н Емануел Зисман реализират проект за възстановяване къщата и превръщането ѝ в музей. Тя е точно копие на родната къща на политика, адаптирана в центъра на града. Постоянно действащата изложба с оригинални вещи, снимки и факсимилета, разказва за събитията от март 1943 г. и за световно признатите заслуги на Димитър Пешев и неговите кюстендилски съграждани, допринесли за спасяването на евреите в България.
wikipedia.org; rodbg