Начало Село.бг Легенда за момата, дала името на село Маринка (СНИМКИ)

Легенда за момата, дала името на село Маринка (СНИМКИ)

826
0

Турците щели да я качат на гемия и да я продадат като робиня в някоя далечна страна. Искали от нея да си смени вярата, за да се отърве от робството, но тя избрала смъртта.

Един от най-красивите параклиси в Бургаска област се намира в село Маринка, разположено на 13 километра от центъра на областния град. Храмът носи името на покровителката на населеното място – света Марина. Построен е преди 20-тина години и до ден днешен се поддържа с доброволен труд и средства на местните жители.

Името на селото, което тази година навършва 113 лета от създаването си, обаче, не е свързано с това на светицата, а с трагична история от турското робство.

Първите заселници идват в Маринка в началото на миналия век от Северна България и от Влашко. Мястото е било известно със стратегическото си разположение още от турско робство. Кервани, натоварени с въглища от Странджа, са спирали да пренощуват напът към морето, в местност, известна като Маринкина усмивка. Точно този важен кръстопът е привлякъл след Освобождението заможни търговци и земеделци да построят къщи край него.

Днес там, където са отдъхвали керваните, се издига параклиса, за който вече стана дума.

Наскоро тук бе построена и чешма от майстора Димо Димов, за да могат миряните, дошли да запалят свещичка за здраве, да си напълнят и вода.

Не покровителката на селото обаче е дала името на селото. Вляво от параклиса се намира скално образувание със странното име „Зяпналия камък“. Каква е връзката му с избора на наименованието Маринка, разказва Магда Косева, потомка на един от първите заселници тук.

„Като деца идвахме да играем тук, идвахме на разходка със семейстната си, уреждахме си срещи край Зяпналия камък“, спомня си жената.

От баба си тя е чувала легендата за странджанска девойка, отвлечена от турски керван. Турците щели да я качат на гемия и да я продадат като робиня в някоя далечна страна. Искали от нея да си смени вярата, за да се отърве от робството.

Когато керванджиите заспали, момата успяла да се отвърже от въжетата и хукнала да бяга. Двама мъже, оставени на пост, я видели и я подгонили. Отчаяна, че я настигат, тя се хвърлила от скалата, кръстена след нейната трагична смърт Зяпналия камък.

Девойката се казвала Маринка. Легендата за нея дала основание години по-късно, когато била извършена смяна на турските наименования на населени места с български, селището да бъде прекръстено от Карагьозлер на Маринка.

Всяка година на 17 юли в подножието на Зяпналия камък, край параклиса, се събират всички жители на селото, за да отбележат празника на светицата. Със собствени сили те поддържат мястото чисто и приветливо, направили са навес, сложили са пейки, засели са цветя. Напоследък в инициативата се включват и млади хора, което е доказателство, че българския дух и традициите в това село трудно ще угаснат.

Освен параклиса „Св. Марина“, в селото има още един православен храм – „Св. Дух“, който обаче стои заключен целогодишно. За разлика от поддържания параклис, тази сграда е оставена изцяло на милостта на местната власт и затова е в окаяно състояние. Миряните са принудени да ходят на празници на черква в Крайморие. Има ли бъдеще за този християнски паметник, построен в началото на миналия век, ще ви разкажем в следващ материал

Маринка се намира на 13 км южно от Бургас, по пътя за Малко Търново. Най-близкият плаж е само на 2.5 км в кв. Крайморие. В Маринка има около 2000 души население. Тук има основно училище, както и читалище с библиотека.

Всяка година на 17 юли се чества празника на селото – Света Марина.
Интересна забележителност е река Маринка, която тече на 500 м. от селото и се влива в Черно море. Устието на река Маринка е обявено за защитена територия.

В землището на село Маринка се намира и местността „Ченгене скеле“, която от 2008 година е част от европейската мрежа Натура 2000.

desant.net; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук