В трета Неделя след Петдесетница

За сребролюбието и неправдата

Христос ни забранява да се грижим много за светските неща и как ни уверява, че ни дава всичко необходимо. Затова трябва да оставим светското ненаситно желание, да живеем чисто и праведно и да имаме любов помежду си, да се обичаме, както ни обича Христос и предаде Себе Си на смърт за нас. О, какво лошо време е сега; защото между нас няма любов и съгласие! Кажете ми, у кого има сега милост и любов и има ли някой, който да иска да претърпи мъчение за другиго? Няма, няма кой да прави добро, няма нито един, (…) всички се отклониха, станаха еднакво покварени (Пс. 14:3; 52:4). Ето, всички сме се предали на завист, омраза и зло, всички сме паднали в разни телесни сладострастия. Купуваме и продаваме с клетва и лъжа. Всички сме лукави, всички сме сребролюбци и грешници. Затова и Бог ни предава на различни беди и заради тежките ни грехове допуска да ни връхлетят страх, глад, болест и внезапна смърт. Но знайте, че ако от все сърце изоставим злините си и се обърнем към покаяние, то и Бог ще се умилостиви към нас и ще ни удостои да влезем в онази небесна радост, където ще се веселим заедно със светиите и ще бъдем там с нашия Господ Иисус Христос, Комуто слава във вечните векове, амин.

Светите Доростолски мъченици

На днешния ден Българската православна църква отбелязва Събор на Светите Доростолски мъченици.

Това е най-новия православен празник, започнал историята си от Силистра през 2016 г.

По традиция съборът се провежда в третата седмица след Петдесетница и тази година е на 28 юни.

Силистра е дала 21 християнски мъченици. Измежду светите Доростолски мъченици са: св. Дасий Доростолски, св. Емилиан Доростолски, св. Квинтилиан Доростолски, св. Дадас Доростолски, св. Пасикрат Доростолски, св. Виталиан Доростолски, св. Валентиниан Доростолски, св. Юлий Доростолски, св. Никандър Доростолски, св. Марциан Доростолски, св. Максим Доростолски, св. Исихий Доростолски, св. Калиник Доростолски, св. Кирил Доростолски и др.

Св. безсребреници и чудотворци Кир и Йоан

Св. безсребреник и чудотворец Кир бил египтянин. Родил се през втората половина на ІІІ в. в Канопа и се прочул като знаменит лекар в славния гр. Александрия.

Той бил дълбоко вярващ християнин и като лекувал с огромен успех различни болести, от никого не приемал никаква награда за своите трудове. Малко се ползвал от рецептите на Хипократ и Гален, а вдъхновено разказвал за учението на апостолите и пророците и внушавал на всички, че основната причина за всички болести са греховете, които предизвикват тежки страдания на тялото и още по-тежки старадания на душата.

Лекувал повече с чудотворна молитва, отколкото с тогавашната медицина. Благодарни за своето излекуване и удивени от истините на неговата евангелска вяра, мнозина от жителите на този център на елинистичната култура ставали възторжени изповедници на християнската вяра.

Когато пламнало по всички краища на Римската империя десетото гонение (при император Диоклетиан), александрийският лекар Кир избягал в Аравийската пустиня. Не страх подгонил св. безсребреник.

Той помнил наставлението на своя божествен Учител: „Кога ви пъдят от един град, бягайте в друг“ (Мaт. 10:23).

Като можал да получи монашеско пострижение в Арабия и да избави мнозина от идолската пагуба, св. Кир получил и дара на чудотворството. Нямало болест, която той да не може да излекува с името Христово. Славата му растяла всеки ден и големи множества народ масово приемали християнството.

Тази слава достигнала Йерусалим, където бил пристигнал от Едеса младият воин Йоан. Като чул за александрийския лекар Кир и за неговите чудни дела, вярващият в Иисуса Христа едески воин издирил великия Божи угодник и станал негов неразделен спътник и най-усърден подражател.

Не трепнали двамата изповедници пред заплахите на Сириановия разпит. Никакви увещания и обещания не поколебали убедената и непоколебима решителност на Кир и Йоан. Безпомощният градоначалник решил не само жестоко да се разправи с тях, но да използва тяхното изтезание за сплашване и вразумяване.

С озверено и безмилостно ожесточение мъчителите неуморно сменявали все по-жестоките изтезания. Месата били разкъсани от бичовете, костите се чупели под тоягите, раните били горени с восъчни факли и поливани с разтвор от оцет и сол.

Опитали всички средства на познатите по цял свят Диоклетианови мъчения. Сириан искал да отмъсти за дързостта на незнайните странници и да сломи всякаква упоритост у християнките, които наблюдавали по негова заповед великото страдание и свръхчовешката издръжливост на Христовите мъченици.

Тайни християни взели техните свещени останки и ги погребали в два отделни гроба – двамата мъже в единия, четирите жени в другия.

Архиепископ Кирил Александрийски пренесъл светите мощи на Кир и Йоан в постоената още от вуйчо му Теофил Александрийски църква в Каноп. Оттогава славата на великите безсребреници и чудотворци се разнесла по света и привличала безбройни поклонници в техния храм, където продължавали да стават дивни чудеса и изцеления.

Житието на тия мъченици води началото си от три малки речи на св. Кирил Александрийски. То било разширено от св. Софроний Йерусалимски, който го допълнил със 70 свидетелства за станали чудеса, едно от които станало със сами него. Той бил излекуван от очна болест.

tvn.bg; cross.bg; .sveta-gora-zograph.com; rodbg