Свети мъченик Якинт(Иакинт)
Римският император Траян (царувал от 98 г. до 117 г., бел. Pravoslavieto.com) започнал жестоко гонение против християните, като изисквал от всички свои поданици да се покланят само на идолите. При него в двореца служил един 20-годишен момък, на име Якинт, родом от Кесария Кападокийска. Той бил таен християнин.
В един тържествен езически празник царят с всички свои придворни извършвал жертвоприношение на боговете. В това време Якинт се молел в своята стая на истинския Бог. Един от другарите му казал за това на царя. Царят повикал Якинт и го принуждавал да вкуси от месото на жертвоприношението. Якинт отказал, като заявил, че е християнин.
Започнали да го бият и мъчат, но той все повтарял: „Аз съм християнин, Христа почитам и на него са покланям.“ Затворили го в тъмница като забранили да му дават храна, освен идоложертвена. Якинт търпял глад, но не се докосвал до донесената му храна. Така минали тридесет и осем дни. Веднъж поставения на стража воин влязъл в тъмницата и видял, че тя е озарена от чудна светлина, а ангели подкрепят верния служител на Христа.
След известно време царят заповядал да доведат отново Якинт при него, но го намерили умрял в тъмницата. По заповед на царя тялото на мъченика било хвърлено вън от града, за да бъде изядено от зверове. Но един благоговеен свещеник, на име Тимотей, тайно го взел и погребал у дома си. След няколко години мощите на светия мъченик били пренесени в Кесария Кападокийска.
Св. Анатолий, патр. Константинополски
Свети Анатолий, патриарх на Константинопол, е роден в Александрия през втората половина на IV век – в момент, когато много членове на благороднически фамилии на Византия с цялата жар на жива вяра и въоръжени с гръцката философска мъдрост втурнаха към лоното на Христовата Църква. Свети Антолий е бил дякон на Свети Кирил Александрийски. Заедно с Свети Кирил Анатолий присъствал на Третия вселенски събор в Ефес (431), на която светите отци осъдиха лъжеучението на Несторий.
Светият Анатолий остана дякон в Александрия, и след смъртта на Свети Кирил († 444), архиепископ на Константинопол, когато на патриаршеския трон се възкачва Диоскор, който заемаше друга ерес разпространявана от Евтихий, които твърдяха, че божествената природа в Христос е изял човек. Това лъжеучение подкопава самата основа на учението на Църквата за спасението и изкуплението на човечеството. През годината 449 Диоскор и неговите поддръжници се събраха в Ефес „хищнически“ еретично подкрепяни от самия императорски двор, патриарха на Константинопол, Св. Флавиан бил свален и разпопен.
Избран на Светия престол в Константинопол Анатолий ревностно се заел да се възстанови чистотата на Православието. Още през 450 година в Цариград Св. Анатолий осъжда ереста на Евтихий и Диоскор. Починал заточен патриарх Флавиан изповедник, са пренесени мощите му в столицата.
През следващата година 451, с активното участие на патриарха в IV Вселенски събор в Халкидон. Светите отци на Халкидон, приемат догмата за почитането на Господ Исус Христос, „съвършен в божественост и съвършен в човечеството, истински Бог и истински човек, в две природи без объркване, неизменно, неделимо, неразделно познаваемо.“
Но ереста дълго смущавала светата църквата. В постоянната борба с фалшиви учения ревнив в истината св. Анатолий патриарх Константинополски умира през 458.
Св. Анатолий също направи съществен принос в съкровищницата на литургичната православна църква. Неговото вдъхновение и молитвени богословски дълбочина стихове принадлежат в неделите, някои Господните празници (Рождество Христово, Богоявление) и дните на мъчениците (Св. Пантелеймон Лечител, Св. Георги, Св. Димитрий от Солун). В богослужебните книги накратко са определени „Aнатолиеви.“
bgicons.com; offnews.bg; rodbg
