Начало История.бг 4 юли: Боен празник на 9-и Пловдивски, ...

4 юли: Боен празник на 9-и Пловдивски, 11-ти Сливенски и 3-ти артилерийски полкове

809
0

9-ти пехотен Пловдивски полк

 Формиран на 25 декември 1885 г. 

Щаб в Пловдив

9-ти пехотен Пловдивски полк, под шефството на Княгиня Клементина

9-ти пехотен Пловдивски полк на Нейно Царско Величество Княгиня Клементина е формиран през 1885 г. в Пловдив. Първото си бойно знаме получава на 31 август 1886 г. През 1892 г. става част от 2-ра пехотна Тракийска дивизия.  

В Първата балканска война полкът като част от Родопския отряд участва в обкръжаването и пленяването на корпуса на Явер паша. 

През Втората балканска война участва в боевете при Серка планина, Верила и Градец, Криволак, Бояз тепе, връх  Занога, връх Кавица. 

Българската армия на позиции край Дойран през Първата световна война. Снимка Наско Абанозов

По време на Първата световна война полкът влиза в състава на Втора армия и воюва при Велес, Щип, Куманово, отбранява участъка между долините на реките Струма и Места. 

Последното писмо на полк. Борис Дрангов до сина му – Кирил Дрангов. 9 май 1917 г. Предоставено е от Райна Дрангова

През 1916 г. той е на Южния фронт при връх Дуб и Дойранското езеро. На 26 май 1917 г. на позицията при кота 1050 в Завоя на река Черна, загива легендарният полкови командир подполковник Борис Дрангов. Полкът е сред частите, които успяват да пренесат към родината знамето си още преди Солунското примирие. 

След Първата световна война полкът се реорганизира в  дружина. През 1928 г. се връща към полкова организация.  

9-ти пехотен Пловдивски полк, 1938 г. Снимката е изпратена от Захари Георгиев

На 12 юни 1938 г. на тържествен парад в Пловдив са връчени 7 нови бойни знамена, едно от които е на 9-ти пехотен Пловдивски полк. 

През 1943 и 1944 г. полкът е разположен на Прикриващия фронт. 

През 1944 г.  влиза в състава на Първа армия и участва в Страцинско-Кумановската операция. Сражава се при Крива паланка, Деве баир, Страцин, Стражин, Куманово. 


Подполковник Стефан Кушев, погребан в Градското гробище на Струмица

Имена на славата: Аврамово, Веница, Таш Боаз, Фотен, Лилково, Дьовлен, Якоруда, Мехомия, Елешница, Дервент, Неврокоп, Просечен, Серка планина, Верила, Градец, Криволк, Бояз тепе, връх  Занога, връх Кавица, Завоя на Черна, Велес, Щип, Куманово, Дойран, връх Дуб, Фурка, Крива паланка, Деве баир, Страцин, Стражин, Велес, Щип,Злешево, Орманли, Струмишко, Галаш, Висок камък, Плавуш планина, кота 1150, Крива паланка, река Пчиня, Нови чифлик…


Капитан Ханджиев. 9-ти пехотен Пловдивски полк

Любими командири:  Борис Дрангов, Иван Бонев, Димитър Петрунов, Иван Пашинов, майор Иван Балтаджиев, майор Христо Брайков, поручик Петър Белевски, майор Злати Костов, майор Тодор Василев…

11-ти пехотен Сливенски полк

Формиран е в гр. Сливен през 1885 г., влиза в състава на 6-та пеша бригада.

За пръв командир на полка е назначен полковник Христо Семерджиев. В навечерието на Балканската война (1912 г.) четирите пехотни дружини на полка и картечната рота са  дислоцирани в село Вакъв, в непосредствена близост до границата с Турция. Личният  състав включва 4 851 души, включително 73 офицери, 2 чиновници и 4776 подофицери и войници. Въоръжението е 4005 пушки и карабини и 4 тежки картечници. Обозът на полка включва 185 каруци (46 обикновени и 139 товарни) и 483 коня.

Настъплението на българските войски при Криволак. 1915 г.

В Първата балканска война полкът воюва при Бунар Хисар, при атаката на Чаталджа, при селата Лазаркьой и езерото Деркос. Във Втората балканска война води боеве при Драгиево, Топлик и Криволак. В Първата световна война воюва на граничната линия при поста Равна ливада, при Киселица, Страцинската позиция, при Качаник, при позициите Стягово и Доган, при превала “Ходжа балкан”, селата Церница, Върбишница, Селча, Битиня, при завладяването на гр. Призрен. През 1916 г. води боеве при „Еровете”. През 1917 г. полкът е на позиции при Ковил, Кукуруз, Мимова поляна, връх Зора от Доброполския участък. През 1918 г. воюва отново при Ковил, при с. Порой, връх Зора, Прашник, при Ерма, Блатец, при Кавадарското плато, с. Барово, Бесовица, Демир Капия и при Бели камък.

Офицери от 2-ра дружина на 11-ти пехотен полк. Худ. Борис Денев
На бойната линия – архивна фотография

През 1920 г. се реорганизира в дружина. През 1928 г. от 11-та пехотна Сливенска дружина и 3-та допълваща част се формира отново 11-ти пехотен Сливенски полк, който до 1938 г. продължава да носи явното наименование дружина. През 1941-1942 г. е на Прикриващия фронт.

Български офицери в Охрид, 1941 г. Снимката е от сайта „Изгубената България“

Полкът участва в заключителния етап на Втората световна война в Европа в състава 3-та пехотна Балканска дивизия. Воюва при Драва-Чехи, Драва-Соболч, Драва-Полконя, Гордиша, форсира р. Мур.


Имена на славата: Бунар Хисар, Чаталджа, с. Лазаркьой, езерото Деркос, Драгиево, Топлик, Криволак, Равна ливада, Киселица, Лерин, Суровичево, Чеган, Олтина, Кара Омер, Мангалия, с. Порой, връх Зора, Прашник, р. Ерма, Блатец, Кавадарското плато, с. Барово, Бесовица, Демир Капия, Бели камък…


3-ти Артилерийски на Н. Ц. В. Престолонаследника полк

3-ти Артилерийски полк е формиран в Пловдив през 1886 г.

През Балканската война 1912 – 1913 г. от 5 до 8 октомври 1912 г. 3–ти Артилерийски полк участва в боевете  на 2-ра пехотна Тракийска дивизия при селата Пчеларово,  Айдорум и Калафлар.

От 16 до 28 октомври 1912 г. полкът участва в боевете в Одринско и около Мехомия, Дервент, Дьовлен, Просечен и Драма.

От 2 до 12 ноември 1912 г. 3-ти Артилерийски полк, заедно с частите на 10-та пехотна беломорска дивизия, води боеве при Арнауткьой.

По време на Междусъюзническата война 1913 г. 3-ти Артилерийски полк участва в боевете срещу сърбите.

От 9 до 22 юни 1913 г. води сражения южно от град Щип.

От 22 до 29 юни 1913 г. полкът води боеве при връх Повиен и Косеница.

От  14 до 17 юли 1913 г. 3-ти Артилерийски полк се сражава при върховете Занога, Лешка, Панорица и Кавица.

Кала тепе, 1918. „…С майор Милтенов и поручик Тишинов“

По време на Първата световна война 1915 – 1918 г. 3-ти Артилерийски полк воюва на Македонския фронт.

От 21 до 30 ноември 1915 г. 3-ти Артилерийски полк, заедно с части на 2-ра пехотна Тракийска дивизия, воюва при Злешево, Орманли, Голаш.

От 1 октомври до 14 ноември 1915 г. батареи от полка   действат заедно 1-ва конна бригада и 13-ти пехотен рилски и 26-ти пехотен Пернишки полкове от състава на 7-ма пехотна рилска дивизия.

През 1916 г. 3-ти Артилерийски полк е разположен на позиция северно от Дойранското езеро и води боеве в този участък.

От 16 до 30 август 1916 г. полкът участва  в настъпателните боеве по направлението Серес – Драма – Кавала, заедно с 21-ви пехотен Средногорски и 43-ти  пехотен полк.

Батареи от полка участват в бойни действия заедно с части на 10-та пехотна Беломорска дивизия.

През 1917 г. 3-ти Артилерийски полк е разположен на позиция в участъка на Кала тепе – Дойранско езеро и северно и югозападно от село Николич и северно от Дойранското езеро. Полкът взема участие в отразяване на атаките на съглашенците и аеропланните нападения.

От 1 януари до 14 септември 1918 г. заема позиции и води боеве в района на Дойранското езеро.

На връх Кала Тепе

От 14 до 20 септември 1918 г. води тежки боеве край Дойранското езеро и участва в ариегардните боеве на 9-та пехотна Плевенска дивизия при връх Камила, Казъл дуан, гара Дедели, височините южно от Костурино, Злешево, връх Чепели и Куклеш, при Огражден, Драголева и Гарванова планина.

Наблюдател. Пощенска картичка от фронта. Архивна снимка, изпратена от Захари Георгиев.

Имена на славата:  Пчеларово,  Айдорум, Калафлар, Мехомия, Дервент, Дьовлен, Просечен,  Драма, Арнауткьой, Щип, Повиен, Косеница, Занога, Лешка, Панорица, Кавица, Злешево, Орманли, Голаш, Серес, Драма, Кавала, Кала тепе, Дойран, Николич, Камила, Казъл дуан, гара Дедели, Костурино, Злешево, връх Чепели, Куклеш, Огражден, Драголева и Гарванова планина…

boiniznamena.com; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук