Начало Вяра.бг На 4 юли Православната църква почита ✝ 4 Неделя след Петдесетница. Преп....

На 4 юли Православната църква почита ✝ 4 Неделя след Петдесетница. Преп. Атанасий Атонски. Преп. Сергий Радонежки чудотворец

647
0

4 неделя след Петдесетница

· Архимандрит доц. Павел Стефанов ·

Днешното евангелско четиво от Мат. 8:5-13 трябва да се допълни с по-подробния в някои отношения разказ на Лука 7:1-10. Когато Спасителят слиза от планината на блаженствата в Капернаум, Той е посрещнат от група старейшини на местната синагога, която му предава молбата на един римски офицер стотник. Неговият любим слуга е смъртно болен.

На пръв поглед може да се стори странно, че водачите на града се ангажират с проблемите на един езичник. Този случай датира от ранния период на Христовото служение, когато Той все още не се сблъсква с омразата на тълпата, насъскана от книжниците и фарисеите. Старейшините обясняват на Иисус, че чужденецът не само не се подиграва с техните вярвания като мнозина други римляни, а влага скромните си спестявания, за да им построи разкошна синагога. За да направи такъв голям жест, няма съмнение, че по време на своята служба в Св. Земя той се заинтересува от вярата на поробените от Рим евреи, прочита Библията и възприема Яхве като свой Бог.Стотникът е човек с отчивзива и добра душа, за което свидетелства и неговата грижа за слугата. В древност такива слуги са роби, на които техните собственици гледат като на одушевени животни и подвижна собственост. Римският държавник и моралист Катон препоръчва всяка пролет на земевладелците да преглеждат инструментите и робите си и ако не стават за работа, да ги ликвидират. Убийството или изнасилването на робите през онази епоха не е подсъдно, защото те са извън закона.

Христос веднага се отзовава на молбата на старейшините и обещава да отиде и да изцели слугата. Но по пътя Си Той среща други хора, изпратени от човеколюбивия и смирен стотник. Чрез тях римлянинът му предава, че не е достоен Господ да влезе в дома му и той не е достоен да Го посрещне, но само ако каже една дума, робът му ще оздравее. Христос е изумен от тази силна вяра, каквато признава, че не е срещнал в Израиля. Такава вяра е единствено Божи дар.

Омразата между юдеите и езичниците тогава е взаимна. Юдеите се смятат за избрани сред всички народи, за синове на Завета, за клони от здравата маслина, отгледана от Яхве. Езичниците за тях са диви маслини, които не способни да принесат плодове. Но от случилото се Христос извлича поука, които твърде неприятно шокира слушащите Го юдеи. Той им казва, че синовете на Божието царство ще бъдат изхвърлени навън, а мнозина от Изток и Запад, т.е. езичници, ще насядат на трапеза с Авраам, Исаак и Яков в царството небесно.

Тези думи на Спасителя рязко противоречат на самовлюбените мечти на древните юдеи. В едно от равинските поучения се казва: „В бъдещия свят ще поставя за вас, юдеите, голяма трапеза, която ще видят езичниците и ще се посрамят”. Галилейският Учител проповядва точно обратното – отхвърляне на юдеите и призоваване на езичниците. По този начин Христос категорично и открито отхвърля тесногръдия шовинизъм на равините и провъзгласява, че царството на Месията няма да бъде привилегия на едно племе, а ще обхване всички народи, цялото човечество.

След безумията и трагедиите на кървавия ХХ век ние се убеждаваме, че всички национализми, независимо от тяхната мотивировка, са възможни само на почвата на отричането от Христос. Те неизбежно Го заменят с някакъв обожествяван човек и стигат до изтребление на милиони хора. Забравят проникновените думи на великия апостол: „Няма вече юдеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса” (Гал. 3:28).

„Иди си – казва Христос на стотника, който накрая лично Го посреща, – и както си повярвал, нека ти бъде”. Неговият болен слуга оздравява веднага. Така завършва едно от многото чудеса на Господа, Който е силен и днес да ни чуе, излекува и спаси. Затова Псалмопевецът възкликва: „Той… изцелява всички твои недъзи, избавя от гроб твоя живот, увенчава те с милост и щедрости” (Пс. 102:3-4). Слава на Бога вовеки!

Житие на св. преподобни Атанасий Атонски

Преподобни Атанасий живял през Х век. Родил се в Трапезунд и при кръщението си бил наречен Аврамий. В ранно детство останал сирак. За възпитанието му се грижела една благочестива инокиня.

По-късно отишъл в Цариград. Там той се запознал и усъвършенствал в тогавашните науки. Още в детски години малкия Аврамий силно желаел да служи на Бога чрез иночески трудове. Той станал ученик на преподобни Михаил Малейн и бил подстриган в монашество под името Атанасий. След време отишъл в Света гора, където се отдал на труден аскетически живот, стараейки се да скрие от всички и своята ученост, и великите си дарования. Но това се оказало невъзможно. Разчули се както големите му знания, така и неговия свет и добродетелен монашески живот. Мнозина започнали да му отдават почести. Уважавали го и видните за онова време сановници и пълководци на имерията Лъв и Никифор.

По-късно Никифор става византийски император. Той щедро подпомагал Атанасия в изграждането и разширяването на светогорските манастири и особено в изграждането на основания от Атанасия манастир, наричан сега Великата лавра св. Атанасий Атонски.

Благочестивият монах Атанасий получил от Бога дар да върши чудеса. С усърдна и гореща молитва към всеподателя Бога той извел изобилна вода до своята лавра. И досега този извор се нарича на неговото име.

Св. Атанасий Атонски завършил земния си път в края на Х век.

Кратко животоописание на св. преподобни Сергий Радонежски

Преподобный Сергий РадонежскийТози велик чудотворец (със светско име Вартоломей), живял през XIV век и оказал огромно влияние върху монашеството в цяла Русия.

Родил се в знатно и благочестиво семейство. Думите от Писанието: „Още от утроба на Тебе съм оставен; от утроба майчина ми Ти си мой Бог“ (Пс. 21:11) били напълно оправдани още от раждането на свети Сергий, защото от първите дни на живота си той учудвал всички с постническите си навици: в сряда и петък, когато са дните на пост, той отказвал да приема мляко от майка си, отказвал и тогава, когато в постни дни майка му е яла месо. Забелязвайки това майката напълно престанала да яде местна храна.

Седемгодишен, свети Сергий тръгнал на училище и изпитвал от цялото си сърце жажда за учение, но то не му се отдавало: учителите го наказвали, приятелите му се подигравали и това предизвиквало у момчето голяма скръб. Дни и нощи то се молело на Бога да просветли разума му, така че да може да учи.

Веднъж, търсейки в полето загубен кон, Сергий срещнал един възрастен монах и излял мъката си пред него. Старецът го изслушал съчувстващо и виждайки чистото сърце на момчето се помолил на Бога за него, и след това му казал: „Дете мое, отсега Бог ти дава да напредваш в учението и да надминеш своите братя и връстници.“ След това му дал парченце просфора и добавил: „Вземи и изяж това. То ти се дава по благодат Божия и за да придобиеш разум да разбираш Светото Писание.“ От този момент свети Сергий започнал да показва огромни резултати в учението. И до днес мнозина прибягват към неговото молитвено застъпничество, когато търсят успех в учението или искат да придобият духовна мъдрост.

След това чудо у Сергий напълно укрепнало желанието да посвети живота си изцяло на Бога. Той израснал като скромен и мълчалив млад човек. С всички бил кротък и ласкав, никога и на никого не се гневял и във всичко се покорявал на родителите си. Обикновено ядял само хляб и вода, но в сряда и петък изобщо не приемал храна.

Когато родителите му починали той се заселил в една гъста гора близо до град Радонеж и там заживял отшелнически живот. В тази гора Сергий и единия от братята му построили малка дървена църквичка в чест на Пресветата Троица. Така се родила прочутата Троице-Сергиева лавра, която е един от най-забележителните и значими манастирски общности в Православна Русия.

По-късно братът на Сергий се оттеглил в друга обител, а той приел монашество и останал да се подвизава сам в гората. Tрудно можем да си представим през какви изкушения и през какви дяволски нападения е преминал младият монах. Но дивното му търпение, любовта му към Бога и искрените молитви победили всички трудности. Около килията на св. Сергий минавали цели глутници вълци, идвали и мечки. Но, усещайки благодатта на Светия Дух, която обитавала у преподобния, зверовете не му правели нищо. Дори веднъж Сергий дал на една мечка парченце хляб и оттогава мечката идвала при него, за да му служи. Векове по-късно същото се случило и с друг велик руски подвижник – свети Серафим Саровски.

Колкото и да се стараел св. Сергий да скрива своите подвизи от света, славата му непрекъснато растяла и привличала към него монаси, които имали нужда от духовно ръководство. Всички те молели св. Сергий да стане техен игумен. Той дълго не се съгласявал, но накрая виждайки в техните настоятелни молби Божия промисъл склонил с думите: „Предпочитам да се покорявам, а не да началствам, но се страхувам от съда Господен и затова се предавам на Божията воля.“

Отначало новата обител била изключително бедна, но това не пречело на усърдието на монасите. Сам св. Сергий им давал пример във всеки подвиг, като ги учел на смирение, търпение, въздържание и милосърдие.

Авторитетът на преподобния бил огромен не само сред духовенството, но се разпространил и в светския свят. Нерядко се налагало той да бъде примирител при различни междуособици на руските князе.

Преподобни Сергий Радонежски. Руска икона от XVI в., източник: pravoslavie.ru

Заради благочестивия си живот св. Сергий Радонежски бил удостоен от Бога с дара на чудотворството. И чудесата, които извършвал били наистина неизброими. Той не само лекувал болните, утешавал скърбящите, но дори възкресявал мъртви. Братята го виждали да съслужва Божествена литургия с ангел Господен.

Веднъж му се явила Пресвета Богородица с апостолите Петър и Йоан. От невероятното сияние, което те излъчвали преподобният паднал на земята, но Пресветата Божия Майка го докоснала с ръка и му обещала винаги да покровителства неговата обител.

Когато усетил наближаващата смърт, великият Божи угодник събрал около себе си монасите и подобно на завещание им оставил последния си съвет: „Внимавайте над себе си братя. Преди всичко имайте страх Божи, душевна чистота и нелицемерна любов.“

Мощехранителница с мощите на преп. Сергий Радонежси. Източник: bogistina.info.Заради невероятните му земни подвизи преподобни Сергий Радонежски е наричан игумен на цялата руска земя. А чудесата, които преподобният извършва, никога не са преставали. Хора от цял свят търсят неговото молитвено застъпничество и получават неговата благодатна помощ според вярата си. Хиляди и хиляди се стичат при мощите му в Троице-Сергиевата Лавра, всеки със своята мъка, печал, болест или благодарност за чудотворната подкрепа и за бащинската любов и загриженост.

Но, за да укрепва вярата ни в Бога, Който е дивен в Своите светии, си струва да приведем и един пример за чудесата на свети Сергий. Той е разказан от един руски офицер на име Евгений. Веднъж той и негови колеги отишли, както те се изразили, на разходка в Троице-Сергиевата лавра. Те започнали да разпитват един от отците за историята на лаврата, за смисъла на монашеския живот и най-вече, разбира се, за преподобни Сергий. Отецът отговарял подробно на всичките им въпроси, но най-вече разказвал за св. Сергий, за детството му, за основаването на манастира, за многобройните чудеса на светеца по време на неговия живот и след кончината му. Отецът особено се стараел да привлече вниманието на гостите с множество поразителни случаи на изцеления при мощите на преподобния и след молитва към него. Той привеждал неочаквани и трогателни примери.

Но колко са слепи очите ни и колко са безчувствени сърцата ни! Ние често гледаме и не виждаме, слушаме и не чуваме, не можем и не искаме да повярваме. Така и те – внимателно и с интерес слушали, задавали въпроси, но не могли да разберат каква връзка разказаното има с живота днес. …

На излизане от храма, атеистът Евгений се обърнал към мощите и казал към св. Сергий, щом толкова много хора са се изцелили тук и ако наистина съществува, да направи така, че той пък да се разболее за две години. Слeд това Евгений излязъл от храма, прибрал се и забравил за случилото се.

Не след дълго сякаш настинал. Бил спокоен и силен човек и бил сигурен, че ще изкара болестта на крак. Само че болестта се влошила и той скоро припаднал. Свестил се на болничното легло почни напълно неподвижен. Жена му била притеснена, но Евгений не се отчайвал, той имал сили да се бори с болестта, макар че единственото, което бил в състояние да прави било да чете полулегнал. При него идвали всякакви лекари-специалисти и знахари, учели го на специални дихателни упражнения, но нищо не помагало.

Една пролетна сутрин Евгений се събудил от слънцето, което приятно галело лицето му през прозореца. Обзел го прилив на сили и той опитал да направи упражненията си. Тялото му обаче било толкова сковано, че вече и това не можел да направи. Тогава неочаквано го връхлетяла смазваща скръб. Той заплакал, заридал: „Господи, не мога повече.“ А жена му го прегърнала и казала, че смята да отиде на църква. Евгений останал равнодушен. Така ролите им се разменили. Евгений се отчаял напълно, а жена му се изпълнила с вяра и постепенно се променила. Опитвала се да му вдъхне надежда, а той само държал ръката й и си мислел: „Свършено е!“.

Една събота жена му отново отишла в храма. Евгений равнодушно се пресегнал към една от книгите, които жена му оставила. На нея пишело: „Житие на преподобни Сергий, Радонежски Чудотворец“. Изведнъж Евгений си спомнил всичко. В този момент някой го извикал по име. Евгений помислил, че е някой познат. Тогава отново чул: „Ставай, Евгений, ти си здрав.“ До леглото му стоял непознат стар човек с бяла брада и дълга тъмна дреха, който го подканял да стане. Непознатият го гледал право в очите и от това съществото на Евгений се изпълвало с нова сила. „Евгений, днес се навършват две години – казал старецът – Помниш ли? Вече си здрав.“ След това безшумно излязъл. Евгений опитал да го последва, но старецът сякаш бил изчезнал, а вратата била заключена отвън.

Когато жена му дошла, сварила Евгений да плаче като дете, паднал на колене над книгата. Той бил напълно здрав. Без думи двамата се прегърнали, а от книгата ги гледал образът на свети Сергий, стар човек с бяла брада и тъмна дреха. Евгений и жена му имали сили само с трепет и радост да шепнат: „Преподобни отче наш Сергие, моли Бога за нас!“

Ето така свети Сергий излекувал един човек от гибелния му атеизъм.
Нека, прочее, и ние заедно с тях с вяра да възкликнем: Преподобни отче наш Сергие, моли Бога за нас!

cross.bg; monitor.bg; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук