Тайните на Ро­го­зен­с­ко­то сък­ро­ви­ще

От: Ека­те­ри­на Ни­ко­ло­ва

Днес ще  ви раз­ка­жем за още ед­на ви­зит­ка на Бъл­га­рия – Ро­го­зен­с­ко­то сък­ро­ви­ще.

• 165-те сре­бър­ни пред­ме­та са обя­ве­ни за ар­хе­о­ло­ги­чес­ко­то от­к­ри­тие на ми­на­лия век
• Мно­зи­на смя­тат, че ри­то­ни­те от Бо­ро­во са липс­ва­щи­те час­ти на праз­нич­ния сер­виз

Оти­де ми лу­кът. То­ва би­ла един­с­т­ве­на­та ми­съл в гла­ва­та на бай Иван от вра­чан­с­ко­то се­ло Ро­го­зен, ко­га­то в ран­на­та есен на 1985 г. ло­па­та­та му из­д­рън­ча­ла на ме­тал и раз­ра­вяй­ки поч­ва­та, из­ва­дил от нея чуд­на чи­ния. Лъс­ка­ва, сре­бър­на, ся­каш дош­ла от друг свят. Бай Иван по­раз­бу­тал още мал­ко зе­мя­та и се хва­нал за гла­ва­та – не ед­на, а це­ли 65 не­о­бик­но­ве­ни па­ни­ци. Ук­ра­се­ни с чуд­ни хо­ра и жи­вот­ни. Ра­бо­та­та оп­ре­де­ле­но на­ми­рис­ва­ла на сък­ро­ви­ще…

По­ве­че от три ме­се­ца Иван Ди­мит­ров па­зел в тай­на на­ход­ка­та си. Приб­рал я и при­леж­но я скрил. Но не пос­мял да ка­же ни­ко­му. Вяр­вал, че спо­де­ли ли как­во е от­к­рил, ар­хе­о­ло­зи­те и мес­т­на­та уп­ра­ва ще му раз­ко­па­ят двор­че­то и ще сло­жат край на скром­на­та му „ре­кол­та“. Нак­рая оба­че не из­дър­жал. Стра­хът, че кме­тът един ден ще раз­бе­ре и ще го на­ка­же, над­де­лял. За­то­ва

сло­жил чуд­на­та по­су­да в тор­ба

и оти­шъл при на­чал­с­т­во­то. На­че­тен чо­век кме­тът Бо­рис Драм­кин ту­так­си си дал смет­ка, че не­ве­ро­ят­ни­те па­ни­ци ще нап­ра­вят из­вес­т­ни и се­ло­то му, и не­го. За­то­ва бър­зо бил тре­во­га във Вра­ца. И стра­хо­ве­те на бай Иван се сбъд­на­ли. Звез­д­но трио ар­хе­о­ло­зи – до­цент д-р Бог­дан Ни­ко­лов, Спас Ма­шов и Пла­мен Ива­нов, прис­тиг­на­ли в с. Ро­го­зен в пър­ви­те дни на 1986 г., въ­о­ръ­же­ни с ме­та­ло­тър­са­чи. И не­за­ви­си­мо от сту­де­но­то яну­ар­с­ко вре­ме, за­поч­на­ли да ко­па­ят дво­ра. Не след дъл­го, мал­ко встра­ни от па­ни­ци­те на бай Иван, на­ме­ри­ли чу­до­то – 100 сре­бър­ни съ­да с поз­на­ла. Най-го­ля­мо­то тра­кийс­ко сък­ро­ви­ще в бъл­гар­с­ки­те зе­ми, а и в ця­ла Ев­ро­па. Зас­лу­же­но, мал­ко по-къс­но на­ход­ка­та би­ла обя­ве­на на ар­хе­о­ло­ги­чес­ко­то от­к­ри­тие на ве­ка. А в по­я­ва­та му на бял свят му всич­ки ви­де­ли Бо­жи знак. Ар­хе­о­ло­зи­те на­ме­ри­ли без­цен­ни­те пред­ме­ти на Бо­го­яв­ле­ние – 6 яну­а­ри.

Съ­до­ве­те те­жат об­що 20 кг. И се раз­п­ре­де­лят в три гру­пи: фи­а­ли – 108 броя, ка­ни – 54 броя, и ча­ши – 3. С го­ди­ни­те ис­то­ри­я­та око­ло на­ми­ра­не­то на пър­ви­те пред­ме­ти от Иван Ди­мит­ров тър­пи най-раз­лич­ни ню­ан­си. Ка­то то­зи, че бай Иван оп­ра­вял дво­ра си след про­ко­па­ва­не­то на на­по­и­те­лен ка­нал и пре­дал вед­на­га пред­ме­ти­те, во­ден от пат­ри­о­тич­ни чув­с­т­ва. Но как­ва­то и да е ис­ти­на­та, днес тя е прос­то в гра­фа­та ле­ген­ди.

Пър­во­то пред­с­та­вя­не на Ро­го­зен­с­ко­то сък­ро­ви­ще е във вра­чан­с­кия му­зей, къ­де­то мо­же да бъ­де ви­дя­но и днес. То се съх­ра­ня­ва в спе­ци­ал­на за­ла, обо­руд­ва­на с най-мо­дер­ни вит­ри­ни и на­деж­д­на ох­ра­на. Ро­го­зен­с­ко­то сък­ро­ви­ще е ед­на от ви­зит­ки­те на Бъл­га­рия. Учас­т­ва­ло е във всич­ки зна­чи­ми меж­ду­на­род­ни из­лож­би на тра­кийс­ко­то из­кус­т­во, вклю­чи­тел­но и в пър­ва­та бъл­гар­с­ка из­лож­ба в Лу­въ­ра, къ­де­то бе ви­дя­но от над 4 ми­ли­о­на ев­ро­пей­ци.

Кой е майс­то­рът

нап­ра­вил уни­кал­ни­те съ­до­ве? Из­с­ле­до­ва­те­ли­те са ка­те­го­рич­ни – не е един. Пред­ме­ти­те са съ­би­ра­ни от ня­кол­ко по­ко­ле­ния тра­кийс­ки ца­ре меж­ду края на VI и на­ча­ло­то на IV в. пр. Хр. Сък­ро­ви­ще­то всъщ­ност е вла­де­тел­с­ки се­ме­ен сер­виз. Ве­ли­ко­ле­пи­е­то на съ­до­ве­те е знак за бо­гат­с­т­во и ве­ли­чие. Мно­го­об­ра­зи­е­то на фор­ми­те на съ­до­ве­те пък сви­де­тел­с­т­ва за ве­ков­на тра­ди­ция в об­ра­бот­ка­та на бла­го­род­ни­те ме­та­ли – зла­то и среб­ро. Съ­що­то се от­на­ся и за раз­но­об­раз­на­та и пищ­на ук­ра­са, ко­я­то но­си чер­ти­те на са­мо­бит­но­то из­кус­т­во на тра­ки­те. Изоб­ра­зе­ни­те ми­то­ло­гич­ни сце­ни сви­де­тел­с­т­ват за бо­га­тия ду­ше­вен мир на мес­т­но­то на­се­ле­ние. Вър­ху съ­до­ве­те от Ро­го­зен е по­ка­за­на Ве­ли­ка­та тра­кийс­ка бо­ги­ня, съ­път­с­т­ва­на от сво­и­те све­ще­ни жи­вот­ни. Тя е пред­с­та­ве­на ка­то по­ве­ли­тел­ка на при­ро­да­та и пок­ро­ви­тел­ка на жи­во­тин­с­кия свят. За­то­ва вър­ху ед­на от ка­ни­те тя е ях­на­ла лъ­ви­ца и е въ­о­ръ­же­на с лък и стре­ла.

Един от сре­бър­ни­те съ­до­ве е ис­тин­с­ки шедьо­вър – вър­ху плос­ко­то му дъ­но е вгра­де­на ем­б­ле­ма ме­дальон с ре­леф­на фи­гу­рал­на ук­ра­са. Пре­съз­да­де­на е сце­на­та как Хе­ра­къл пре­лъс­тя­ва жри­ца­та на бо­ги­ня­та Ати­на – Ав­ге. По­доб­ни ем­б­ле­ми ме­дальо­ни са из­пол­з­ва­ни за ук­ра­ся­ва­не на гър­ба на брон­зо­ви­те и сре­бър­ни ог­ле­да­ла, по­я­ви­ли се през вто­ра­та по­ло­ви­на на V и на­ме­ри­ли ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ние през IV в. пр. Хр. Изоб­ра­же­ни­е­то вър­ху фи­а­ла­та от Ро­го­зен е пов­ли­я­но от твор­би­те на

ве­ли­кия древ­ног­ръц­ки ар­хи­тект и скул­п­тор Ско­пас

въз­с­та­но­вил и ук­ра­сил със скул­п­ту­ри хра­ма на Ати­на в Те­гея, твър­дят спе­ци­а­лис­ти­те по тра­кийс­ко из­кус­т­во у нас.

От­к­ри­ва­не­то на то­зи съд, про­из­ве­ден в ня­кое от ате­ли­е­та­та по Егейс­ко­то крайб­ре­жие, до­каз­ва на­ли­чи­е­то на ак­тив­ни­те кон­так­ти на мес­т­но­то тра­кийс­ко на­се­ле­ние с ос­та­на­ли­те ра­йо­ни на ан­тич­ния свят. Той сви­де­тел­с­т­ва за по­рас­на­ли­те ес­те­ти­чес­ки изис­к­ва­ния на тра­кийс­ка­та арис­ток­ра­ция, ко­я­то е це­ня­ла дос­тойн­с­т­ва­та на про­из­ве­де­ни­я­та на гръц­ка­та кла­си­ка.

За­се­га спе­ци­а­лис­ти­те при­е­мат, че пос­лед­ни­те пред­ме­ти от уни­кал­но­то сък­ро­ви­ще са из­ра­бо­те­ни през IV век пр. Хр. в град Бе­ос на Мра­мор­но мо­ре. Вър­ху съ­до­ве­те са от­к­ри­ти над­пи­си, свър­за­ни с цар Ко­тис I. Един-един­с­т­вен па­зи и име­то на не­го­рия син – Кер­себ­лепт. Един въп­рос оба­че мъ­чи ар­хе­о­ло­зи и ис­то­ри­ци, от­как­то сък­ро­ви­ще­то е от­к­ри­то. Къ­де са ри­то­ни­те? Сред пред­ме­ти­те ня­ма ни­то един ри­тон. Обяс­не­ни­е­то, че сер­ви­зът е свет­с­ки и ри­то­ни ня­ма, за­що­то са съ­до­ве, из­пол­з­ва­ни в ре­ли­ги­оз­ни об­ре­ди, не из­дър­жа. Цар­с­ка­та и ре­ли­ги­оз­на­та власт при тра­ки­те са ед­но. За­то­ва на по­мощ ид­ва

ле­ген­да­та за дру­го сък­ро­ви­ще – Бо­ров­с­ко­то

Праз­нич­ни­ят сер­виз за ви­но, от­к­рит пред 1974 г. в ру­сен­с­ка­та об­щи­на Бо­ро­во, се със­тои от три ри­то­на, го­ля­ма ку­па и ка­нич­ка с ре­леф­ни сце­ни, из­ра­бо­те­ни през IV век пр. Хр. в град Бе­ос на Мра­мор­но мо­ре. Сти­лис­ти­ка­та е сход­на с ро­го­зен­с­ка­та. Вър­ху пред­ме­ти­те са от­к­ри­ти над­пи­си, свър­за­ни от­но­во с цар Ко­тис I. Съ­до­ве­те би­ли упот­ре­бя­ва­ни в ри­ту­ал­ни цар­с­ки праз­нен­с­т­ва ка­то нап­ри­мер при смя­на­та на го­диш­ни­те вре­ме­на, твър­дят уче­ни­те. Бо­ров­с­ко­то сре­бър­но сък­ро­ви­ще се па­зи в На­ци­о­нал­ния ис­то­ри­чес­ки му­зей, а един­с­т­ве­но­то му ко­пие се на­ми­ра в Ре­ги­о­нал­ния ис­то­ри­чес­ки му­зей в Ру­се. Из­ра­бот­ва­не­то на реп­ли­ка­та ста­ва въз­мож­но след ка­то Об­щи­на Бо­ро­во спе­че­ли про­ект по Прог­ра­ма­та за раз­ви­тие на сел­с­ки­те ра­йо­ни, свър­зан с раз­ви­ти­е­то на кул­тур­ни­те тра­ди­ции. Слу­чай­но или не и Бо­ров­с­ко­то сък­ро­ви­ще е от­к­ри­то при сход­ни об­с­то­я­тел­с­т­ва ка­то Ро­го­зен­с­ко­то – трак­то­рис­тът Трай­чо Сто­ев, орал зе­мя­та в мес­т­ност­та „Сив­ри те­пе“, ко­га­то не­ щеш ли, от нея из­ле­те­ли стран­ни сре­бър­ни не­ща…

Ко­тис I е един от най-сил­ни­те и най-маг­не­тич­ни тра­кийс­ки вла­де­те­ли

Уп­рав­ля­вал от 384 г. пр. Хр. до 360 г. пр. Хр. По све­де­ния на Де­мос­тен, при въз­ца­ря­ва­не­то си, Ко­тис по­лу­чил зла­тен ве­нец и атин­с­ко граж­дан­с­т­во. С не­го се свър­з­ва раз­ц­ве­тът на Од­рис­ко­то цар­с­т­во. Ня­ма дан­ни за про­из­хо­да и ро­дос­ло­ви­е­то му, но се знае, че в на­ча­ло­то на уп­рав­ле­ни­е­то си про­веж­да про­а­тин­с­ка по­ли­ти­ка. След ка­то ста­би­ли­зи­ра власт­та си и пред­п­ри­е­ма мер­ки за сбли­жа­ва­не с вла­де­те­ли­те на три­ба­ли­те и ге­ти­те, той за­поч­ва да во­ди ак­тив­на вън­ш­на по­ли­ти­ка, в ко­я­то из­пол­з­ва гръц­ка на­ем­на войс­ка и ко­ман­ди­ри. От­но­ше­ни­я­та с Ати­на оба­че се об­тя­гат след ос­но­ва­ва­не­то на Вто­рия Атин­с­ки мор­с­ки съ­юз през 377 г. пр.н.е. Ати­ня­ни­те пос­та­вят свой во­е­нен гар­ни­зон в Аб­де­ра. Ко­тис из­пол­з­ва на­па­де­ни­е­то на три­ба­ли­те над гра­да през 376 г. пр. Хр. и опит­ва да го по­ко­ри, но не ус­пя­ва.

През 365 г. пр. Хр. Ко­тис на­ру­ша­ва съ­ю­за си с Ати­на и нах­лу­ва в Тра­кийс­кия Хер­со­нес, с ко­е­то ис­ка да раз­ши­ри вла­де­ни­я­та си и да пре­вър­не дър­жа­ва­та си в мор­с­ка си­ла. Ма­кар пър­во­на­чал­но да е от­б­лъс­нат с по­мощ­та на пер­сийс­кия сат­рап Ари­о­бар­зан, оку­пи­рал Сес­тос, през 362 Ц 360 г. пр. Хр. Ко­тис по­ко­ря­ва по­лу­ос­т­ро­ва с из­к­лю­че­ние на гра­до­ве­те Ела­йус, Сес­тос и Кри­то­те, кон­т­ро­ли­ра­ни от ати­ня­ни­те. Все пак тра­ки­те по­лу­ча­ват кон­т­рол вър­ху егейс­ко­то крайб­ре­жие меж­ду те­ри­то­ри­и­те на гръц­ки­те гра­до­ве. През 365 – 364 г. пр.н.е. на­тис­кът на тра­кий­ци­те ста­ва пос­то­ян­на зап­ла­ха и си­гур­ност­та на пров­ла­ци­те е зас­т­ра­ше­на. През де­кем­в­ри 361 г. пр.н.е. бит­ка­та за Тра­кийс­кия Хер­со­нес нав­ли­за в ре­ши­тел­на фа­за. Тра­кийс­ка­та зап­ла­ха е над­вис­на­ла над пос­лед­ни­те атин­с­ки ус­тои в Хер­со­нес, ка­то ата­ки­те на Ко­тис I раз­с­т­рой­ват дъл­бо­ко Вто­рия Атин­с­ки мор­с­ки съ­юз. Ве­ро­ят­но то­ва е при­чи­на­та Ко­тис на бъ­де убит. В края на сеп­тем­в­ри 360 г. пр. Хр. два­ма от съ­вет­ни­ци­те му го на­па­дат и уби­ват по вре­ме на пир­шес­т­во в дво­ре­ца. Най-ве­ро­ят­но на ма­са­та са би­ли пред­ме­ти­те от две­те сък­ро­ви­ща. Яв­но по­ръч­ка­та е би­ла от Ати­на, за­що­то при зав­ръ­ща­не­то си в нея два­ма­та убий­ци са обя­ве­ни за по­чет­ни граж­да­ни и по­лу­ча­ват злат­ни вен­ци. След смърт­та на Ко­тис Од­рис­ко­то цар­с­т­во се раз­де­ля на три час­ти меж­ду си­на му Кер­себ­лепт, и дру­ги­те два­ма пре­тен­ден­ти за власт­та Ама­док и Бе­ри­сад. Враж­да­та на тра­кий­ци­те с Ати­на улес­ня­ва по­бе­да­та на Фи­лип II, кой­то не след дъл­го пред­п­ри­е­ма во­ен­ни дейс­т­вия в Тра­кия и я по­ко­ря­ва.

standartnews.com; rodbg