Начало Български феномени Проф.д-р Георги Лозанов – поредният непризнат българин! (Видео)

Проф.д-р Георги Лозанов – поредният непризнат българин! (Видео)

874
0

Проф. д-р Георги Лозанов (1926 – 2012) е български учен, психолог, психотерапевт, изследовател на мозъка и педагог. Той създава науката Сугестология и приложението й в педагогиката – Сугестопедията.

Проф. д-р Лозанов има безгранична вяра в огромния потенциал на човешката памет и творчески способности. Неговата методика цели да разкрие тези възможности, за да може човек не само да учи повече, по-бързо, по-ефективно, но и да бъде по-здрав, в по-добър емоционален тонус, с положителен мироглед и импулс да се развива, да израства и да се проявява по възможно най-добрия, най-красив и най-успешен начин.


Проф.д-р Георги Лозанов – поредният непризнат българин!
7.05.2012 г.

Роден е на 22 юли 1926 г. в София. Баща му е асистент в Софийския университет, след това училищен инспектор, директор на училище и учител по история, а майка му – юрист.

Образование и специализации

Завършва гимназия като първи по успех, учи шест години медицина в Медицински университет – София (тогава Медицинска академия, дипломира се през 1952 г.) и веднага след това три години специализира психиатрия и неврология, като се насочва главно към психотерапията. Подготвя дисертация в БАН и получава специализация по физиология на мозъка. Едновременно с това следва в Софийския университет второ висше образование по педагогика и психология (дипломира се през 1963 г.). Междувременно завършва първите си експерименти по сугестопедия и в тази област защитава дисертация за доктор на науките през 1972 г. През 1981 г. му е присъдено звание старши научен сътрудник I ст..

Лекарска практика

По време на специализацията си и след това, общо пет години (1952 – 1957) работи в най-големите психиатрични болници в страната (Бяла и Курило), като последните две години е директор на болницата в Курило. Работи девет години (1957 – 1963) в Градския психоневрологичен диспансер – София, психиатрия с приходящо болни и две години (1963 – 1965) в института за следдипломна квалификация ИСУЛ, където обучава лекари по психотерапия. Едновременно с тези дейности, извън работното си време провежда експериментална работа в БАН върху функциите на мозъка.

През 1963 г. излиза от печат първото по рода си в България „Ръководство по психотерапия“, което е написано от четирима български психиатри. Авторският колектив е ръководен от проф. Ем. Шаранков, който изготвя първата глава, озаглавена „Психотерапията и нейната същност“, втората глава „Внушението“ е дело на д-р Лозанов, третата глава „Хипнозата“ е написана от д-р Ив. Петров и четвъртата глава „Отреагирането“ е изготвена от д-р Ат. Атанасов.
В ръководството д-р Лозанов разглежда тези теми: Психология и физиология на внушението, Внушение и самовнушение/убеждение/хипноза, Лекарят и болният, Особености при лекуването с внушение и Показания за лекуване с внушение. Разгледани са различни случаи от практиката на д-р Лозанов. Някои от тях са демонстрирани пред семинар по психотерапия в Градския психоневрологичен диспансер – София, а други пред Научното дружество на психиатрите в София през 1960 г.1

През 1965 г. Лозанов прилага сугестивна, нехипнотична анестезия по време на коремна хирургическа операция. Касае се за 50-годишен пациент с голяма ингвинална херния, който има опасения за сърцето си, ако се използва медикаментозна наркоза. В продължение на 20 дни преди операцията болният е подготвян психически чрез убеждаващи и сугестиращи разговори за безболезненото ѝ протичане, минимална кръвозагуба и съкратен след-оперативен период. Той е знаел през цялото време, че няма да бъде опериран с медикаментозна наркоза, нито с хипноза.
От оперативния протокол става ясно, че операцията е започнала на 24 август 1965 г. в 9:00 ч. и е продължила 50 минути. Оператор е д-р Иван Калъпов, асистира д-р Веселин Танев, оперативна сестра: Елисавета Виденова, упойка: сугестивна локална анестезия. Д-р Лозанов чрез словесен контакт поддържа упойката. Пациентът разговаря, отговаря адекватно и е в пълно съзнание. След почистване на оперативното поле е направено предварително одраскване със скалпел за проверка на обезболяването, болният не реагира. След това е направен типичният кожен разрез в дясната слабина с дължина 12 см. Кървенето е като при новокаин. Описани са и останалите хирургически манипулации. Прави впечатление, че към края на операцията болният е почувствал остра болка, ето защо, за да не се травмира и с допълнителна сугестивна цел по механизмите на „плацебо“ е поставен 12 куб. см. 0,5% новокаин. В края на операцията пациентът се усмихва и се чувства отлично. След-оперативният период е преминал без абсолютно никакви болки. Конците са свалени пет дни след операцията, раната е в отлично състояние, оздравителният процес върви ускорено.
Според Лозанов извършената операция с внушение в будно състояние можем да приемем, че е преминала успешно, тъй като в продължение на 50 минути само за около 2 минути се е появила болка – и то на места, на които се появява болка и при обикновена медикаментозна анестезия. Извършената операция доказва, че внушението в будно съзнание при хирургически интервенции може да бъде равно по сила на внушението в хипноза.
Операцията е документирана на филм и е докладвана на Международен психосоматичен конгрес в Рим през септември 1967 г.
Всички тези твърдения не са потвърдени от независими източници.

Работа като сугестолог

Във връзка с лекарската работа Лозанов достига до изводи в подкрепа на хипотезите за съществуване на значителни по обем и качество резерви на мозъка (неоползотворени функции, които не познаваме) и за възможността да се създадат учебни, лечебни, възпитателни и изобщо комуникативни методи за оползотворяването им. Тези хипотези са опровергани от съвременната наука за мозъка.[

Лозанов създава и ръководи 20 години (1966 – 1985) Държавен научноизследователски институт по сугестология, който достига 100 служители щатен персонал и който успява да снабди с най-модерната за времето електрофизиологична лаборатория. Институтът придобива особена популярност, във връзка с проведените в него изследвания на Ванга. Създава и ръководи 10 години (1985 – 1994) Научен център (факултет) по сугестология и развитие на личността към Софийския университет. Създава и ръководи 6 години в Австрия Научен институт за изследване на ученето. През периода 1966 – 1979 г. д-р Лозанов посещава различни страни по света, негови и в сътрудничество с д-р Е. Гатева трудове са издадени на няколко езика: английски, италиански, немски, шведски.
Американска телевизия заснема интервю, в което той обяснява методиката на сугестопедията.

Научна дейност

През 50-те години на ХХ век д-р Лозанов използва хипнозата в своята лечебна и изследователска дейност. Извършва изследвания на хипнотичната възрастова регресия (връщане към минали възрастови и функционални състояния) и наблюдава как след внушени в хипноза детски възрасти, петима негови пациенти възстановяват детския си почерк и начин на рисуване. Той постига и възрастова регресия до 2-дневна възраст и наблюдава неасоциирани движения на очните им ябълки, характерни за новородените. Според него тези феномени не могат да се изиграят или симулират и достига до извода, че най-вероятно механизмите на хипермнезията (свръхприпомнянето) се разширяват непосредствено и върху двигателните функции, и върху по-широки нервни структури.

От началото на 60-те години на ХХ век започва да търси безопасни пътища за разкриване на предполагаемите скрити резерви на човешкия мозък/ум, които днес е известно, че не съществуват в този вид. На основата на своите експериментални опити и теоретични проучвания слага началото на науката сугестология, която има за свой предмет един нов тип сугестия. Далеч от хипнозата и клиничното внушение, които се характеризират със своя команден и потискащ свободната и творческа изява на човека характер, при този тип общуване се дава възможност на личността да избира, едновременно разсъдъчно и интуитивно, според своята структура и диспозиция измежду широк спектър от комплексни стимули, които сложно се асоциират, сгъстяват, кодират, символизират и усилват. Изборът става поради външната оркестрация на символите, в съответствие с психофизиологичните закономерности на личността. Стимулите постъпват отвън или възникват в личността не само в тесните рамки на съзнанието, но едновременно и в по-голяма степен – и в различните многобройни нива на парасъзнанието. Периферните перцепции и емоционалните стимули са два основни физиологични механизма, които поради своята важност са широко застъпени в теорията за внушението на д-р Лозанов.

От средата на 60-те години на ХХ век д-р Лозанов започва експериментирането и разработването на една здравно-учебна система, сугестопедия, базирана на теорията за внушението. Чрез хармонизиране на учебния процес се десугестират – освобождават участниците в него от наложените социални исторически норми за ограничените възможности на човешкия мозък/ум и едновременно с това се сугестира – стимулира цялата личност – и интересите, и възприятията, и интелектуалната активност, и мотивацията, и креативността и се постига един благоприятен психохигиенен, психотерапевтичен ефект.
Постигнатите резултати са докладвани и на Международната седмица по Психосоматика в Рим през 1967 г.
Сугестопедията е проучена и от работна група на ЮНЕСКО през 1978 г.
Най-разпространена в целия свят е сугестопедичната методика за обучение по чужди езици.

През 1966 г. на Държавния научноизследователски институт по сугестология е възложено да изследва феномена Ванга. През следващите пет години в него са извършени анкетни проучвания на 7000 души, които са посетили Ванга. Резултатите са показали, че на 70% от хората тя е познала миналото, настоящето и бъдещето. [

През 1967 г. д-р Лозанов достига до схващането за единен лечебен механизъм, който обуславя ефекта на повечето психолечебни методи (отрегиране, анализ, внушение в будно състояние и в хипноза, убеждение и превъзпитание). Въз основа на това той разработва т.нар. „интегрална психотерапия“, при която се използват максимално възможностите на много от съществуващите психотерапевтични методики, които според него имат и обща сугестивна база.
Постигнатите резултати са докладвани на Международната седмица по Психосоматика в Рим през 1967 г. и на Международния конгрес по Групова Психотерапия във Виена през 1968 г. ;

Кончина

През 2009 г. Софийският университет издава последната книга на проф. Георги Лозанов, която завършва с думите:
„С помощта на моите прекрасни и благородни приятели от целия свят, аз направих, каквото можах. Надявам се, че бъдещите поколения ще последват нашите стъпки. Това е перспектива за една нова култура.“
Книгата е издадена само на английски език в годината предхождаща Международната научна конференция по сугестопедия, проведена през 2010 г. в Сливен, която е последната с участието на проф. Лозанов.

Проф. Георги Лозанов умира на имения си ден, на 6 май 2012 г., в град Сливен. [

От 2015 г. в България ежегодно се провеждат научни конференции по сугестопедия. През 2016 г. по случай 90-годишнината от рождението на проф. Лозанов, Софийският университет е домакин на международна научна конференция по сугестопедия. Темата на конференцията е: „Безкрайните човешки възможности. Надежда за нова култура на общуване“.

За себе си

„Бях много чувствително дете. Майка ми почина, когато бях на две години. Не я помня, но знаех за нея като личност прекрасни неща. Исках да бъда като нея. От най-ранна възраст и досега винаги при трудни решения се обръщам мислено към нея и тя като че ли ми отговаря.
Аз знаех и зная, че тя съществува някъде и някак си. Животът ми беше тежък, но с нейната непрекъсната подкрепа, извличах поука и бях най-щастливият човек на земята. Бях на 18 години, когато комунистите дойдоха на власт и ме арестуваха, поставиха ме сам в килия и ме инквизираха всеки ден, защото не съм предал на полицията съществуването на младежка конспирация на мои приятели против тях. Накрая ме освободиха, но ме поставиха под наблюдение. Смених няколко пъти местоживеенето си и адреса си, за да ми загубят дирите, и успях да се запиша в университета. Професор, приятел на семейството на майка ми, успя тихомълком да ме възстанови и да ме изпрати на работа в периферията. Възстанових се, но често попадаха на мен и трябваше да сменям местоработата си или да се справям с безкрай конфликти. Навсякъде ме искаха за работа, но не можеха дълго да ме задържат поради досието ми в полицията. Но откритията ми в областта на умствените резерви станаха известни. …“
… Правителството не искаше да разпространявам в целия свят. То искаше да работя само за България. Спряха ме на границата при служебна командировка за САЩ, взеха ми паспорта и ме поставиха под домашен арест, който продължи 10 години, до промяната през 1989 г. Нямах право да пътувам, спряха ми лекциите в университета и по телевизията, нямах право на писма, нямах право да публикувам, не можех да говоря по телефона с чужбина и т.н. Можех само да се движа между дома и института. През това време имитатори от чужбина предложиха на света разни техни варианти от мое име, които нямаха нищо общо с истинската сугестопедия. Не можех да се защитя, дори нямах пълна информация какво става по света.
След политическата промяна през 1989 г. отново добих свободата си и обучавах преподаватели и лекари, но не можех много да пиша, защото трябваше да работя за да се издържам. …

wikipedia.org; youtube.com; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук