Кремиковски манастир е разположен в южните части на Стара планина на около 3 км. от столичният кв.“Кремиковци“, в местността „Градището“. Изграден е върху скалиста тераса, от която се открива хубава гледка към обширното Софийско поле и столицата.
Tранспорт:
До Кремиковския манастир се стига лесно от София през кв. Кремиковци. Табели липсват, но купола на новата църква се забелязва от няколко километра.
История на манастира:
Смята се, че Кремиковския манастир е основан още по време на царуването на Иван Александър (1331 – 1371), но сигурни сведения за съществуването му има от края на 15в. През 1382г., когато османските нашественици завладяват София, манастирът е напълно разрушен. Първото конкретно сведение за Кремиковския манастир датира от 1493 година, когато по времето на софийския митрополит Калевит, местния велможа Радивой възобновил порутената църква „Св. Георги“ и я изписал в памет на децата си Тодор и Драгана, които са починали вероятно по време на голямата чумна епидемия от 1492г. През 1503г. при земетресение покривът на храма е разрушен и е направен нов, а с друг ктиторски надпис от 1611г. се съобщава за ново обновяване на църквата.
По време на османското робство Кремиковския манастир е важен книжовен и културен център за населението от Софийско и там са се преписвали много богослужебни книги. След мъченическата смърт на св. Георги Софийски част от мощите му били пренесени в манастира.
Както повечето български манастири и Кремиковския манастир е служил за убежище на четници през епохата на османското владичество. Тук се е укривал няколко дни вторият знаменосец на Ботевата чета – Димитьр Стефанов – Казака.
След Освобождението в Кремиковския манастир манастира се заселват двадесетина монахини бежанки от Малешевско, които допринасят за оживлението и популярността на манастира. През 1897г. Иван Вазов посещава манастира и пише един прекрасен пътепис за него. През 1901г. започва изграждането на нова голяма църква „Покров на Пресвета Богородица“, която е завършена през 1907г. По това време до западната стена на магерницата е построена сграда за игуменките. Другите жилищни сгради са строени през тридесетте години на 20 век.
От 50-те години на 20в. Кремиковският манастир е женски, като до тогава в манастира живеят 32 монахини, занимаващи се със отглеждане на животни и земеделие. След това в сградите на манастира били настанени военни, а монахините били изпратени по други манастири. Осемнайсет години военните били тук. Замазани са с вар много от стенописите, част от сградите са унищожени от пожар, от библиотеката няма и следа. През 60-те години на 20в., военните си отиват и в манастира се връщат част от монахините. Една от тях била Иустина, която почти 60 години живеела и се грижила за манастира.
В наши дни Кремиковският манастир е събуден за нов живот и реставрацията на стенописите в малката църква са започнали през 1980г. и с малки прекъсвания продължават до 2003 година.На мястото на старата изгоряла магерница е построена нова с течаща вода и голямо зидано огнище. През 1994г. пред манастира е изградена чешма, а в двора му са монтирани дървени маси и пейки. Изработена е стабилна дървена врата, измазани са стените на старата сграда за монахините и на основната голяма сграда. От 25 години за делата на манастира се грижи сестра Хеония. Двете църкви се поддържат много добре, а през лятото целият двор е потънал в цветя и зеленина.
Текущо състояние и архитектура:
В днешно време Кремиковският девически манастир е постоянно действащ и се състои основно от две жилищни сгради и две църкви. Най-старата сграда тук е църквата „Св. Георги“ датираща от края на 15в. и обновявана на два пъти (през 1503 и 1611 г). Тя е от широко разпространените по българските земи през 13-14в., еднокорабни, едноапсидни култови постройки, покрити с полуцилиндричен свод. На мястото на сегашния притвор е имало друг, вероятно със същата дължина. Няколко години след обновлението, навярно при земетръс, старият притвор бил повреден и преизграден в сегашния му вид.
Стенописите в старата църква са направени веднага след построяването и са тясно свързани с традициите на църковната живопис от българското средновековие. Разлики в стила и похватите показват, че фреските в предверието и тези в самата църква са правени от различни зографи и по различно време. Повечето са на тъмен фон, върху който ярко изпъкват фигурите на светците. Впечатление прави композицията с църковния патрон Св. Георги, яхнал бял кон и забил в дракона дългото си копие.
През 18в., към църквата е бил пристроен и изписан екзонартекс, като спомен от него е останала само сцена от „Страшният съд“. Сред стенописите в предверието правени през 15в. се отличават изображенията на ктитора Радивой и семейството му в момента в който поднасят църквата в дар на софийския митрополит Калевит и патрона Свети Георги Победоносец. По това време са изографисани северната, южната и западната стена на притвора. Сред фреските изпъкват образите на архангел Михаил, Свети Свети Константин и Елена, светците-воини Прокопий, Теодор Стратилат и моменти от живота на Богородица и на Свети Георги.
Втората църква в Кремиковския манастир „Покров Богородичен“ е строена в периода 1901-1907г. Тя представлява внушителен храм с красиви дърворезби и майсторски рисувана икона на „Св. Богородица“.
Една от реликвите в Кремиковския манастир е евангелие от 1497г. написани по поръчка на софийския митрополит Калевит. То е изписано с едър шрифт, красиви винетки и главни букви и съдържа 307 листа. Интерес представляват и един триптих от 16в. и дървен иконостас от 17в. Всички тези реликви се съхраняват в новата църква.
Жилищните и стопанските сгради в Кремиковския манастир датират от 18-19в. и са изцяло реставрирани през последните години.
Кремиковският манастир разполага и с интересни икони. Най-старата от тях е „Христос Вседържител“, която датира от 15в. Друга икона е тази с образа на патрона на манастира „Св. Георги на кон, убива змея“ от 1667г. и още няколко икони от 18 и 19в.
Кремиковският манастир не предлага на този етап настаняване, въпреки сравнително големите жилищни сгради. Основната причина за това е, че засега само една монахиня се грижи за цялата поддръжка на Светата обител. В двора са поставени маси и пейки, от които се открива чудесна панорама към града и могат да се ползват от посетителите за място за храна. Близостта до града прави Кремиковския манастир подходяща дестинация за столичани за еднодневна разходка.
bulgariamonasteries.com; rodbg
