Свикнали сме с паметника на Патриарх Евтимий в центъра на София дотолкова, че не го забелязваме, когато минаваме покрай него, а единици знаят кой е неговият автор и кога е издигнат.
Всъщност паметникът е издигнат след обявяването на анонимен конкурс през 1935 година от Столична община със съдействието на Съюза на дружествата на художниците в България. Сред представените 21 проекта комисия от 8 души присъжда първо място за Марко Марков.
През 1937 година фигурата на Патриарх Евтимий е окончателно завършена, а на 1 ноември 1939 година в Деня на народните будители паметникът е официално открит на ъгъла между булевард „Патриарх Евтимий“ и ул. „Граф Игнатиев“ с голямо тържество и слово на прословутия кмет на София инж. Иван Иванов.
През годините „Попа“ става и най-популярното място за срещи в центъра на столицата. Но кой е всъщност скулпторът Марко Марков и защо името му не е сред популярните художници?
Марко Марков (30.03.1889 – 23.07.1966) е роден в село Върбица, Великотърновско. Завършва скулптура в Художествената академия при проф. Жеко Спиридонов. Участва във войните. Голямо въздействие върху него оказва Андрей Николов, който отрано проявява интерес към таланта му. Специализира скулптура в Париж в академията “Жулиен” при проф. Бушар. После става професор по скулптура в Художествената академия. Негови ученици са Крум Дерменджиев, Б. Гондов, Д. Бойков. Като творец се съсредоточава предимно в портретния жанр на скулптурата. Най-ранните му портрети се характеризират с реалистичен подход. В този период прави портрети на Николай Райнов, на Ема Маркова, на Ангел Кънчев. След 1927 г. участва в ОХИ, в много изложби у нас и в чужбина. Творбите му са със здрав строеж на формите, едри и монументално въздействащи. Бележат един от върховете на съвременната българска скулптура. Създава много паметници – на Патриарх Евтимий, Христо Смирненски и Александър Стамболийски в София. Паметник на падналите за отечеството (1942) в село Върбица (област Велико Търново), Паметник на падналите за отечеството (1942) в село Долна Оряховица, област Велико Търново.
Паметникът на Александър Стамболийски е разположен пред сградата на Софийската национална опера и балет в близост до централния вход. Фигурата на големия земеделски водач в цял ръст е дело на скулптора проф. Марко Марков. Мястото, на което е поставена статуята, не е избрано случайно. През 1921 година БЗНС закупува парцела, върху който днес е изградена операта, с идеята там да се построи новата партийна централа. Тази идея не се реализира по редица причини в следващите десетилетия. След 9 септември 1944 година е решено проектираната от арх. Лазар Парашкеванов сграда да бъде едновременно не само партийна централа, но и опера. Строителството на операта е завършено през 1953 година, а от 1957 г. функционира и партийната централа. Дълго време цялата сграда носи името дом-паметник „Александър Стамболийски”.
На столичния булевард „Евлоги Георгиев”, срещу Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев”, е изигнат паметник на именития български поет. Автор на паметника на Христо Смирненски е известният български скулптор и преподавател в Художествената академия проф. Марко Марков, чиито произведения се отличават с простота на формата, стабилност и ясни пропорции.
monuments.bg; wikipedia.org; rodbg
