За учителството и любовта на Апостола
На какво даскал Васил Левски е възпитавал своите ученици и къде всъщност е преподавал? За една непозната част от живота на Апостола сега разказва Благой Бекриев, който е в някогашното училище в село Войнягово. До ден днешен жителите на селото пазят най-топли спомени за него. И предават от уста на уста легендата за една любовна история.
На Гергьовден 1864 година Апостолът на свободата прекрачва прага на храма „Свети Димитър“ в карловското село Войнягово и през следващите две години е църковен певец тук. Поканен е да остане в селото като учител срещу 800 гроша годишна заплата, разказва секретарят на местното читалище, която ни посрещна с народна носия от времето на Левски.
„Левски още на следващия ден сам тръгва и събира 19 ученика. Най-малкият е бил на 6 години, а най-големият на 27. В селото не е имало училище“, разказва Цонка Дамянова
За това Левски разчиства някогашния навес към църквата и с помощта на своите ученици издига училището от кирпич. На същото място, където се намира и днес.
„Интересното е, че Левски поставя две табла. Едното е табло на честта, а другото – табло на порицанието. На таблото на честта той записва имената на тези деца, които били послушни и се учили много добре, а на таблото на порицанието е записвал имената на тези, които били непослушни. Той казал на своите ученици, че ако види името на негов ученик два пъти на таблото на порицанието, той не може да му бъде ученик и за това те са се старали до такава степен, че почти на никой името не е била изписано на това табло“ , обясни още тя.
Младият даскал не прилагал физически наказания, водил часове по физкултура и учел децата на толерантност, честност и уважение.В хубавите дни е извеждал децата на поляните на Средна гора. Там са играели на различни игри – скачане на високо, чилик, на топка и се счита, че Левски е основоположник на физкултурното движение в България.
Съседната на училището стая е била предвидена за негова квартира, но той рядко оставал да нощува там. В селото се разказвало, че Левски бил весел и красив човек. Предава се и легендата за любовта му към хубавата Йова – племенница на неговата хазайка.
Йова е била 16-годишна девойка, една от най-красивите моми на селото. Левски прескoчил плета, искал от Йова да му набере цвете, за да се закичи и да играят заедно на хорото, но тя му казала, че той е от Карлово и ако стане нещо, тя няма да може да се омъжи за войняговец. Тогава Левски й обещал да се върне в селото, когато дойде Свободата, за да „даскалуват“ заедно.
Йова умира в деня на гибелта на Левски години по-късно. Малко преди да бъде заловен, Васил навестява своята хазайка , а тя му подарява нови навуща. Но скоро се разчуло, че при залавянето навущата се закачили на плета и така го хванали, разказва нейната наследница.
„Тя много съжалила. Съжалявала защо му ги е дала и до края много, много съжалявала за подаръка, който му е направила“, разказва Нонка Ганчева.
Учениците на Левски също оставили ярък белег в селото.
„Няколко от учениците му са основатели на читалището във Войнягово, което днес съществува. Всички завети са много важни на Левски и трябва да се водим по неговите стъпки, за да преуспее България“, смята кметът на с. Войнягово Тодор Танковски.
В селото вярват, че снимка е запечатала образа на Дякона като учител във Войнягово. Открили я преди две години, но все още не е доказано, че от нея ни гледа Апостола на свободата.
Въпреки, че Войнягово е на 8 километра от родния град на Апостола – Карлово, тук днес годишнината от неговото рождение ще бъде отбелязана с поднасяне на венци и цветя пред училището, където Левски е и бил даскал.