… Пиша ти приятелю, че аз останах тука [в Букурещ] с намерение да стана учител на българското училище, но силно се излъгах. Достигнах до такова жалостно положение, което не можа ти описа. Живея съвършено бедно; дрипите, които имам, се съдраха и мен ме е срам да изляза дене по улиците. Живея на самия край в Букурещ в една вятърничева воденица – заедно с моя съотечественик Васил Дякона.
За препитанието ни не питай, защото едвам на два и три деня намираме хляб да си утоложим гладът… Тия дни мисля да държа сказка в читалището „Братска любов“, но как ще се явя – не зная! При сичкото това критическо положение аз пак си не губя дързостта и си не изменявам честното слово…
Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности …
Любимата песен на Апостола-Васил Левски
- Отдавна ли си момне ле,
- Калугерица?
- Не съм отдавна, байно ле,
- Нито от скоро!
- Три години стават, байно ле,
- Четвърта кара;
- От как се аз, байно ле,
- Млада почерних.
- За кого носиш, момне ле, Тез черни очи?
- Носа ги, носа байно ле, За черната земя!
- За кого носиш, момне ле, Тази тънка снага?
- Носа я, носа, байно ле, За черната земя!
- Черната земя, момне ле, Сполай не казва!
- Сполай не казва, момне ле, Нито се радва!
- Я дай ги мене, момне ле,
- Сполай да кажа!
- Сполай да кажа, момне ле,
- И да се радвам!
- Надяваш ли се Калино,
- Байчо ти Колю да дойде;
- Байчо ти Колю да дойде,
- Армаган да ти донесе;
- Армаган да ти донесе,
- На тънко кръстче коланче,
- На тънко кръстче коланче,
- На бяла гушка герданче?
wikisource.org; rodbg
