
Да си спомним за величието на личността му и делата му с няколко силни и непреходни думи, изречени от Апостола, останали в сърцата на българите и в тяхната история.

Васил Левски като знаменосец на четата на Панайот Хитов през 1867 (фотография от 1867 г., Белград)
„Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.“
„Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.“
„Решили сме се вече — или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души!“
“ Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си.“

Васил Левски в униформа на Първа българска легия (фотография от 1869 г., Букурещ)
„Ние сме жадни да видим Отечеството свободно, па ако щат ма нареди да паса и патките, не е ли така?“
„Днешният век е век на свободата.“
„Трябва да се жертва всичко, па и себе си дори.“
„Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа.“
„Оръжие, оръжие и пак оръжие. “

„Време за помагане е сега — закъснелите не ще бъдат наши приятели.“
„Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а — царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци.“

Последната фотография на Васил Левски, направена в Букурещ след общото събрание на БРЦК през 1872 г., по която е издирван от турската полиция.
„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.“
„Дела трябват, а не думи.“
„Техните милиони жълтици нека си бъдат техни!“
„И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.“
„Интригата спира хода на народната работа.“

„На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.“
„С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите.“
„За Отечеството работя, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.“
„Най-много са виновни чорбаджиите.“
Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, близо до мястото, където е издигнат негов паметник.
В последните си мигове се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов. В изповедта си казва:
„ | Каквото съм правил, в полза народу е | “ |
и помолил прошка от него и от Бога, а в молитвите си да бъде споменаван като йеродякон Игнатий, а също и българският народ.
obekti.bg; wikipedia.org; rodbg