20юли 1878г. С указ на княз Александър Дондуков се създава Българската армия.

Българската армия е създадена под наименованието Българската земска войска от Българското опълчение на основата на „Временните правила за Българската земска войска“ от 25 април (7 май нов стил) 1878 г. и със заповед № 1 от 8 юли (20 юли нов стил) 1878 г. на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Щабът на войската по това време се намира в Търново.

На 10 юли (22 юли нов стил) 1878 г. със заповед № 3 отново на Дондуков-Корсаков, 12-те пехотни дружини от българското опълчение са преименувани в дружини от Българската земска войска. На 18 ноември 1878 г. с указ на Княз Александър Батенберг I, е създадена служба „Въоръжение“. Тъй като бившият началник на Българското опълчение генерал-майор Вадим Давидов е уволнен от армията поради влошаване на здравословното му състояние, на 12 юли (24 юли нов стил) за началник на Българската земска войска е назначен генерал-майор Александър Шелейховски, а за началник на щаба полковникът от генералния щаб Липранди. За началник на българската артилерия е назначен полковникът от гвардейската конна артилерия Лесовой. За завеждащ инженерната и сапьорната част – военният инженер щаб-капитан Саранчов.

От 17 декември 1879 г., когато влиза в сила Привременното положение за Българската войска, се преименува на Българска войска (по-късно – на армия). По силата на Търновската конституция и Привременното положение на военна повинност подлежат всички български граждани от 21 до 40-годишна възраст. Попълването на числения състав става на териториален принцип, като територията на Княжеството е разделена на 3 военни отдела: Западен, Източен и Софийски. Офицерският състав се комплектува от възпитаниците на Военното училище в София.

В мирно време българската войска на действителна служба наброява общо 16 240 души и се състои от 21 пеши дружини, 4 конни сотни, 6 пеши, 1 планинска и 1 конна батарея, 1 ½ сапьорни роти, 1 обсадна рота и артилерийска паркова команда. Пешата дружина в четириротен състав наброява 608 души без офицерите; конната сотня – 154 души; батареята – 8 оръдия и 293 човека, пешата, планинската – 268, обсадната – 320, конната – 155. Сапьорната рота се състои от 255, парковата от 100 души. През 1880 г. влиза в сила Законът за новобранците, според който в княжеството се въвежда всеобща задължителна военна повинност.

През 1883 година дружините са групирани в 5 бригади:

• 1-ва бригада с щаб София в състав 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-а и 6-а дружини
• 2-ра бригада с щаб Плевен в състав 7-а, 9-а, 10-а, 11-а, 13-а и 14-а дружини
• 3-та бригада с щаб Русе в състав 15-а, 17-а, 19-а, 21-ва, 23-та и 24-та дружини
• 4-та бригада с щаб Шумен в състав 8-а, 12-а, 16-а, 18-а, 20-а и 22-ра дружини
• Конна бригада в състав 1-ви на Негово Височество конен полк и 2-ри конен полк.

С княжески указ от 12 октомври 1884 г. се преминава от дружинна към полкова структура в армията. Формирани са 8 пехотни и 2 артилерийски полка, към които са придадени пионерна дружина и морска част. По същото време в Източна Румелия част от въоръжените сили действат като милиция. След Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. Българската армия е реорганизирана в 12 полка.

Защита на съединението и Сръбско-българска война

В 1885 г. през казарма общо в Княжество България и Източна Румелия са минали 86 000 души. В Сръбско-българската война армията заедно с доброволците и опълченците наброява малко над 100 000 щика. Победата на българската войска над нападналите страната сърби прави акта на Съединението неотменима политическа реалност на европейския югоизток.

Организация на армията след 1885

През 1886 година в българската армия отново се извършва реорганизация, като се отменят корпусната и дивизионната организация и се въвежда отново бригадната организация, съществувала преди Сръбско-българската война. Съгласно новата организационна структура, българската армия се състои от 6 бригади, пионерна дружина, конна бригада и артилерийска бригада. Към армията са: Военно училище, Флотилия и морска част и Александровски държавен конезавод. На територията на Княжество България действат 21 военни полкови окръжия.^[9]

През 1889 г. е извършена нова реорганизация на въоръжените сили, според която в Българската армия има вече 24 пехотни, 4 конни, 6 артилерийски и един пионерен полк. Според Закона за въоръжените сили от 15 декември 1891 г. армията се състои от:

• действаща – със срок на служба 10 г. (от които 4 редовна, а останалите служба в запаса) и
• резервна – със срок на служба 8 г.

В организационно отношение за посочените формирования се възприема дивизията. Формирани са 6 пехотни дивизии, като всяка от тях включва 2 бригади. Всяка бригада включва 2 полка, а всеки полк – 2 дружини. Освен пехота всяка дивизия включва 1 артилерийски полк, конна сотня, транспортна рота и дивизионна болница. Конните полкове са обединени в кавалерийска дивизия, пионерният полк е разгърнат в пионерна бригада, а крепостните батареи – в крепостни батальони. Предвижда се по време на война общата численост на въоръжените сили на княжеството да достигат 318 570 души. Страната е разделена на 6 дивизионни области и се запазва системата на кадровото попълване на армията да става по териториален принцип. Непосредственото ръководство на армията се осъществява от Генералния щаб.

През 1895 г. се полагат основите на пограничната стража, като за целта към всяка дивизионна област се формира по една погранична дружина. През 1897 г. се преустройват и военноморските сили: създава се Дунавска флотилия с щаб в Русе и морска част във Варна.

През 1903 г. е приет нов закон за въоръжените сили. През 1906 г. се въвеждат военно инспекционни области. Подсилват се артилерийските и инженерните части.

С Указ № 148 на княз Фердинанд I в 1907 г. на основание приетия през 1903 – 1904 г. Закон за Въоръжените сили и изграждането на армията са сформирани три военно инспекционни области – ВИО (военни инспекторати): I-ва с щаб в София; II-ра с щаб в Стара Загора (от 14 юни 1908 г. – в Пловдив); III-та – с щаб в Русе (от 1920 в Шумен, от 1928 във Варна). Тези ВИО всяка една съдържаща три дивизионни окръга, при обявяване на всеобща мобилизация формират три български полеви армии. На 17 септември 1912 г. с указ на цар Фердинанд I са мобилизирани българските въоръжени сили, с което са образувани три полеви армии, допълнително са формирани още две български армии – IV-та и V-а.

Така се оформя присъщата практически за целия 20. век оперативна структура на Българската войска:

• Първа българска армия, формирана за действие в западно направление, Поморавския военен театър и защита при нападение от Сърбия.
• Втора българска армия, формирана за действие в южно направление, Беломорския военен театър и защита при нападение от Гърция, но участва и в действията на войските ни срещу Турция и Сърбия.
• Трета българска армия, формирана принципно за действие в североизточно направление, Добруджанския военен театър и защита при нападение от Румъния, но взима активно участие и в действията на войските ни срещу Турция и Сърбия.
• Четвърта българска армия, формирана за Тракийския военен театър, със задачи за действие в югоизточно направление и защита при нападение от Турция.
• Пета българска армия, формирана като резервна на командването армия.

Балканските войни и Първата световна война

По време на Балканската война от 1912 – 1913 г. мобилизационният състав на Българската армия достига 639 567 души, а през Първата световна война от 1914 – 1918 г. (към 1 септември 1918) – 885 175 души.

Българската армия през 1919 – 1945 г.

По силата на Ньойския мирен договор от 1919 г. общата численост на БА е сведена до 33 000 души, ликвидирана е наборната система и е наложен принципът на доброволността. Тежестите на договора върху армията се премахват при военния министър генерал Луков през 1938 г., когато отпадат неговите военни клаузи. В 1941 г. армията навлиза в Беломорието, Македония и Поморавието и възстановява българския суверенитет върху тези земи.

След окупирането на България от съветски войски последното голямо изпитание за Българската армия е участието ѝ с 455 000 щика във войната срещу Германия на страната на Съюзниците от 8 септември 1944 до 9 май 1945 г. Въпреки дадените многобройни жертви и военния принос, на страната не е зачетено правото на съвоюваща, подобно на другите бивши съюзници на Германия, Италия и Румъния, но това участие фактически спомага за парирането на необоснованите гръцки териториални претенции и оставането на Южна Добруджа в държавните граници.

Българската армия има 5 общовойскови армии и два отделни корпуса, в чийто общ състав влизат 23 дивизии и две бригади, от които се изключват граничните войски. Общата численост на българската армия достига 450 хил. души, а заедно с авиацията и флота – над 500 хил. души, при въоръжение с 5000 оръдия, 135 танка, 410 – 556 самолета, 80 кораба.^[11]

На 17 септември 1944 г. Българската народна армия преминава в оперативно подчинение на съветското командване.

wikipedia.org; rodbg