Цитати
- „Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен! “
- „Безсънието на гладния е най-честната телевизия. “
- „Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш — ще й станеш досаден. “
- „Вярата е фасадна форма на страха. “
- „Добре, че страданието е лично, иначе властниците ще го възложат на подчинените си срещу скромно служебно възнаграждение. “
- „Докато го надявам, надявам се… “
- „Дошло едно време, нито да те спират, нито да те започват… “
- „Държавниците докарат ли поданиците си до пълно ограбване, ги тренират за нашествия в чужди страни… “
- „Един народ не бива да бъде безкрайно голям — ще му се разсее националното съзнание. “
- „Единствената безспорна истина са некролозите. “
- „Ела култ, че без тебе по-култ. “
- „Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации. “
- „Историята има цена само тогава, когато престане да бъде злопаметна. “
- „Когато един народ мълчи, навярно е вцепенен от успехите си! “
- „Колко печално е да преписваш себе си: нито експлоатация, нито резултат. “
- „Лидерска скромност: нека да сме по-малко, че да си поделим по по-множко. “
- „Мисли, че като нарече колегата си Салиери, та ще напише «Малка нощна музика». “
- „Народе мой, докато не стане всеки самостоятелен, не може да бъде собственик.“
- „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.“
- „Нейният непоклатим оптимизъм се дължи на безкрайния й цинизъм. “
- „Пародирането е прилепчива дейност — осмивайки чуждата работа, лесно можеш да се увлечеш по средствата й, като се превърнеш в епигон. “
- „Педя човек — лакът брадва. “
- „Пенсионираха и последния неграмотен човек. Сега остава да ограмотим и правописа ни. “
- „Поетът направи скокове през трупове — баладично начало.“
- „Поетът получи държавна кола и си прегази Пегаса. “
- „Понякога невежеството предпазва културата. Ако по време на игото нашите музиканти знаеха нотите, с колко ли оди биха възхвалявали угнетителите си? “
- „Принцът се предрешава и на просяк, за да укрие диамантите си. “
- „Приятелството е демокрация, но колко трае? “
- „Проституирай според чергата си. “
- „Революцията е една премиера. После спектакълът пада. “
- „Роднинството е тоталитаризъм — нямаш право на избор, но е истинско и вечно!… “
- „След като смъртта прави всички равни, равенството смърт ли е? “
- „Смеха — и глухите го чуват и слепите го виждат… “
- „Спестяваната съвест се олихвява. “
- „Съветът е като подарък: неучтиво е да не го приемеш, но не си задължен да го употребиш. “
- „Съединението прави салата. “
- „Това движение е обречено да си отива, ала от старост не може да ходи.“
- „Търпението е незабележима форма на гниенето! “
- По-страшен от СПИН-а, по-опасен от рака – сега за сега си остава простака.
Епиграми
- „Бедността не е порок, а урок.“
- „Битата крава мляко не дава.“
- „Да би се яло, не би висяло.“
- „Думба-лумба два дни, а година — гладни.“
- „Кой постъпва честно, не живее лесно.“
- „Който дрънка, е за вънка.“
- „Променил се Алия, погледнал се, пак в тия.“
- „Славна е нашта“: „Един плаща, друг разгаща.“
- „Болна Божка за кокошка.“
- „Господ види кой отде иде.“
- „Заран набожен, вечер разложен…“
- „Безплатен оцет по-сладък от мед.“
- „В краката лъснат, в главата блъснат.“
- „Братски се делили, братски се избили.“
Биография
Роден е в Сливен на 23 април 1922 г.[ Правнук е на Таньо Стоянов, който е сподвижник на Васил Левски и приятел на Стефан Караджа. Баща му е книжар и печатар, собственик на книжарница „Модерно изкуство“. Майка му Кина Стоянова е изключително набожна жена.
Радой завършва гимназия в родния си град през 1941 г., след което записва право в Софийския университет. По това време полицията го следи под кодовото име „Философът“ и регистрира изключването му от училище за четене на леви стихотворения. По-късно комунистическата Държавна сигурност го преследва под псевдонимите „Злобния“ и „Козела“.
През юли – септември 1941 г. заедно с Дучо Мундров и Щ. Скубарев списва и редактира в Сливен нелегалния антифашистки бюлетин „Истината по антисъветската война“. През 1942 г. е арестуван. През 1944 г. за три месеца завежда отдел „Агитация и пропаганда“ в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен, но поради несъгласие с „революционните“ действия на комунистическото ръководство той заминава доброволец на фронта. Участва във Втората световна война (1944 – 1945).
Член на Съюза на българските писатели, член на БКП.
Редактор (1945 – 1946) в списание „Славяни“. През 1946 – 1949 г. е редактор във вестник „Литературен фронт“. Бригадир в Югославия (1947). През 1949 – 1950 е в Чехословакия да изучава езика и културата на страната. Участва в Младежките фестивали в Букурещ (1953) и в Москва (1957).
През 1950-те години, когато в България джазът се смята за еретично изкуство, Радой Ралин е един от ревностните му поддръжници; заедно с Милчо Левиев създава през 1965 г. формацията „Джаз Фокус“ за озвучаване на късометражните филмчета на сатиричната кинорубрика „Фокус“.[
Един от създателите на „Сатиричен театър „Стършел“ (1953) – първият български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира.
През 1952 – 1961 г. е редактор във вестник „Стършел“, 1961 – 1963 г. – във вестник „Литературни новини“, 1961 – 1963 г. – в Студията за игрални филми, 1964 – 1966 г. – в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата късометражни документални киносатири „Фокус“.[ Редактор в изд. „Български писател“ (1967 – 1968), в Българска кинематография (1976 – 1987), във вестник „Литературен фронт“ (1987 – 1990).
От 1992 г. заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов издава за кратко вестник „Щастливец“.
Радой Ралин умира на 21 юли 2004 г. във Военна болница в София.
wikipedia.org; rodbg
