Начало Култура.бг „Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен!...

„Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен! “- Радой Ралин, починал преди 16 години

983
0
Паметник в София, срещу бившия хотел „Плиска“

Цитати

  • Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен!
  • Безсънието на гладния е най-честната телевизия.
  • Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш — ще й станеш досаден.
  • Вярата е фасадна форма на страха.
  • Добре, че страданието е лично, иначе властниците ще го възложат на подчинените си срещу скромно служебно възнаграждение.
  • Докато го надявам, надявам се…
  • Дошло едно време, нито да те спират, нито да те започват…
  • Държавниците докарат ли поданиците си до пълно ограбване, ги тренират за нашествия в чужди страни…
  • Един народ не бива да бъде безкрайно голям — ще му се разсее националното съзнание.
  • Единствената безспорна истина са некролозите.
  • Ела култ, че без тебе по-култ.
  • Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации.
  • Историята има цена само тогава, когато престане да бъде злопаметна.
  • Когато един народ мълчи, навярно е вцепенен от успехите си!
  • Колко печално е да преписваш себе си: нито експлоатация, нито резултат.
  • Лидерска скромност: нека да сме по-малко, че да си поделим по по-множко.
  • Мисли, че като нарече колегата си Салиери, та ще напише «Малка нощна музика».
  • Народе мой, докато не стане всеки самостоятелен, не може да бъде собственик.
  • Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.
  • Нейният непоклатим оптимизъм се дължи на безкрайния й цинизъм.
  • Пародирането е прилепчива дейност — осмивайки чуждата работа, лесно можеш да се увлечеш по средствата й, като се превърнеш в епигон.
  • Педя човек — лакът брадва.
  • Пенсионираха и последния неграмотен човек. Сега остава да ограмотим и правописа ни.
  • Поетът направи скокове през трупове — баладично начало.
  • Поетът получи държавна кола и си прегази Пегаса.
  • Понякога невежеството предпазва културата. Ако по време на игото нашите музиканти знаеха нотите, с колко ли оди биха възхвалявали угнетителите си?
  • Принцът се предрешава и на просяк, за да укрие диамантите си.
  • Приятелството е демокрация, но колко трае?
  • Проституирай според чергата си.
  • Революцията е една премиера. После спектакълът пада.
  • Роднинството е тоталитаризъм — нямаш право на избор, но е истинско и вечно!…
  • След като смъртта прави всички равни, равенството смърт ли е?
  • Смеха — и глухите го чуват и слепите го виждат…
  • Спестяваната съвест се олихвява.
  • Съветът е като подарък: неучтиво е да не го приемеш, но не си задължен да го употребиш.
  • Съединението прави салата.
  • Това движение е обречено да си отива, ала от старост не може да ходи.
  • Търпението е незабележима форма на гниенето!
  • По-страшен от СПИН-а, по-опасен от рака – сега за сега си остава простака.

Епиграми

  • Бедността не е порок, а урок.
  • Битата крава мляко не дава.
  • Да би се яло, не би висяло.
  • Думба-лумба два дни, а година — гладни.
  • Кой постъпва честно, не живее лесно.
  • Който дрънка, е за вънка.
  • Променил се Алия, погледнал се, пак в тия.
  • Славна е нашта“: „Един плаща, друг разгаща.
  • Болна Божка за кокошка.
  • Господ види кой отде иде.
  • Заран набожен, вечер разложен…
  • Безплатен оцет по-сладък от мед.
  • В краката лъснат, в главата блъснат.
  • Братски се делили, братски се избили.

Биография

Роден е в Сливен на 23 април 1922 г.[ Правнук е на Таньо Стоянов, който е сподвижник на Васил Левски и приятел на Стефан Караджа. Баща му е книжар и печатар, собственик на книжарница „Модерно изкуство“. Майка му Кина Стоянова е изключително набожна жена.

Радой завършва гимназия в родния си град през 1941 г., след което записва право в Софийския университет. По това време полицията го следи под кодовото име „Философът“ и регистрира изключването му от училище за четене на леви стихотворения. По-късно комунистическата Държавна сигурност го преследва под псевдонимите „Злобния“ и „Козела“.

През юли – септември 1941 г. заедно с Дучо Мундров и Щ. Скубарев списва и редактира в Сливен нелегалния антифашистки бюлетин „Истината по антисъветската война“. През 1942 г. е арестуван. През 1944 г. за три месеца завежда отдел „Агитация и пропаганда“ в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен, но поради несъгласие с „революционните“ действия на комунистическото ръководство той заминава доброволец на фронта. Участва във Втората световна война (1944 – 1945).

Член на Съюза на българските писатели, член на БКП.

Редактор (1945 – 1946) в списание „Славяни“. През 1946 – 1949 г. е редактор във вестник Литературен фронт. Бригадир в Югославия (1947). През 1949 – 1950 е в Чехословакия да изучава езика и културата на страната. Участва в Младежките фестивали в Букурещ (1953) и в Москва (1957).

През 1950-те години, когато в България джазът се смята за еретично изкуство, Радой Ралин е един от ревностните му поддръжници; заедно с Милчо Левиев създава през 1965 г. формацията „Джаз Фокус“ за озвучаване на късометражните филмчета на сатиричната кинорубрика „Фокус“.[

Един от създателите на „Сатиричен театър „Стършел“ (1953) – първият български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира.

През 1952 – 1961 г. е редактор във вестник Стършел, 1961 – 1963 г. – във вестник „Литературни новини“, 1961 – 1963 г. – в Студията за игрални филми, 1964 – 1966 г. – в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата късометражни документални киносатири „Фокус“.[ Редактор в изд. „Български писател“ (1967 – 1968), в Българска кинематография (1976 – 1987), във вестник „Литературен фронт“ (1987 – 1990).

От 1992 г. заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов издава за кратко вестник „Щастливец“.

Радой Ралин умира на 21 юли 2004 г. във Военна болница в София.

wikipedia.org; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук