Св. равноапостолна мироносица Мария Магдалeна
Личността на св. Мария Магдалена неправилно се обърква с други жени, за които повествуват Евангелията. Света Мария Магдалина била родом от Мангала, на брега на Галилейското езеро. Тя не е Мария от Витания (градче на юг от Йерусалим) – сестрата на Марта и Лазар, която помазала главата на Иисус. Тя не е и опростената грешница, която помазала нозете на Иисус и ги изтрила с косите си, за което разказва св. евангелист Лука. Непосредствено след разказа за тази неназована по име грешница („…една жена от града, която беше грешница, вж. Лук.7:37) ев. Лука споменава поименно св. Мария Магдалина с думите „Мария, наричана Магдалина, от която бяха излезли седем бяса“ (Лук. 8:2). От текста ясно се разбира, че Мария Магдалина била една от многото други жени, които Иисус „излекувал от зли духове и болести… и които Му услужваха с имотите си“ (Лук. 8:2). Объркването на св. Mария Магдалина с опростената грешница не е отскоро – то води началото си от края на VI век и се дължи най-вече на погрешно тълкуване на св. Григорий Велики. Смесването на различни жени с името Мария е особено разпространено на Запад, среща се и в нашумелите филми „Страстите Христови“ на Мел Гибсън, „Кодът Да Винчи“ от Дан Браун и други произведения. То се дължи на непознаване на Св. Писание.
Пренасяне на мощите на светия свещеномъченик Фока
Нищо непоносимо нямало за верния раб, който страдал за своя Владика. Ако и да се съберели от целия свят мъчителите срещу него, ако да изобретяли всички мъки, то и тогава той бил готов да страда за своя възлюбен Господ, като възгласял заедно с пророк Давид: „Готово е сърцето ми, Боже (готово е сърцето ми)“ (Пс. 107:2).
Мъчителите го положили върху силно нагорещено желязо, но то веднага изстинало, понеже сърцето на светителя горяло от любов към Бога и този духовен огън победил силата на веществения огън. И във всички мъчения, които измислили за него, свети Фока се оказал победител, понеже около него се явявало ангелско войнство и неизречена божествена светлина. В тъмниците го просвещавала небесна светлина, в оковите той се веселял с надеждата за небесната свобода, в скърбите се утешавал от ангелите, в раните бил укрепяван от Иисуса Христа – Господа. След много и различни мъчения го хвърлили в нагорещена баня, където той, като се молел, предал духа си в Божиите ръце* и се сподобил да получи венеца на победителя в Църквата на тържествуващите. Неговото свято тяло било погребано с почести и при гроба му се извършвали много чудеса**.
* Кончината на свещеномъченик Фока станала през 117 година. Бел.ред.
** На 22 юли се празнува пренасяне на честните му мощи от Понт в Цариград. Бел.ред.
cross.bg; pravoslavieto.com; rodbg