Начало История.бг Творби на дейци на културата с различни убеждения, но обичащи изкуството и...

Творби на дейци на културата с различни убеждения, но обичащи изкуството и родени на 24 юли

534
0

1900 г. – Иван Фунев, български скулптор († 1983 г.)

Роден е на 24 юли 1900 г. в село Горна Бешовица, Мездренско, в семейството на земеделци. Завършва гимназия във Враца известно време учителства в родното си село. През 1923 г. пристига в София, за да следва медицина, но вместо това се записва в Държавната художествена академия. През 1930 г. там завършва специалност „Скулптура“ в класа на проф. Жеко Спиридонов. Прави специализации в Рим (1939) и Париж (1940).

Фунев е сред основателите на Дружеството на новите художници (1931). Става член на БКП след 1944 г. През 1956 г. заема поста председател на Съюза на българските художници. През същата година във Враца е открита художествена галерия на негово име, със сбирка от над 1500 художествени творби.

Творчество

Ателие по скулптура на И. Фунев, Художествена академия, 1949 г.

Още през младежките си години Фунев попада под влиянието на комунистическите идеи, а през 1932 г. излиза стихосбирката му „Червените трактори“. През същата година е открита и първата му изложба, организирана съвместно с художника Стоян Венев.

Твори основно скулптура и монументална пластика, но се изявява също и в портретния жанр. В Националната художествена галерия се пазят негови портрети на писателя Георги Караславов и поета Николай Хрелков. Рисува портрети и на Христо Смирненски, Людмил Стоянов, Орлин Василев, Константин Кисимов, Юри Буков и Иван Башев.

След 1944 г. Фунев създава множество скулптурни композиции, посветени на моменти от историята на България и борбата за утвърждаване на социализма. Считан е за един от основоположниците на течението социалистически реализъм в българската скулптура. По-известни негови творби са:

„Машинист“
„Трета класа“


1901 г. – Илия Бешков, български художник († 1958 г.)


Илия Бешков: Имам видение за народ с празник в душата, поминък в ръцете и смирение в сърцето

Илия Бешков е един от най-забележителните български творци от първата половина на 20 век. Работи основно в областта на визуалните изкуства – живопис и графика, но също и като писател и педагог. Известни негови работи са карикатури и илюстрации, осмиващи зараждащия се в началото на века тоталитарен режим в България.

Илия Бешков: Имам видение за народ с празник в душата, поминък в ръцете и смирение в сърцето.

„Добре, че не е станал писател, защото всички щяхме да станем излишни“, казва за него Емилиян Станев.

Цигулката на Константин Петканов
Илюстрации към Хитър Петър – от Сава Попов, 1957 г.
Очакване


1911 г. – Христо Кърпачев, български поет († 1943 г.)

Христо Иванов Кърпачев (Младен, Янко) е български поет и публицист, деец на БРП. Участник в комунистическото Партизанско движение по време на Втората световна война, командир на Народна бойна дружина „Чавдар“.
На 23 май 1943 г. в местността „Сливешки ливади“ край гр. Ловеч, заедно с Борис Копчев и Дочо Шипков, след предателство води ожесточена престрелка с полицейско и армейско подразделение и загива на 32-годишна възраст. След смъртта му дружината е прегрупирана и прераства в Партизански отряд „Христо Кърпачев“

Сърцето ми е пълно с любов

Сърцето ми е пълно с любов
сърцето ми е любовна песен пее,
и в мъките от ужаса суров
едно сърце любовно ще я грее.

Ще мразим черния живот
ще любим утрешния ден
и на живота в бурния възход
ще крепне нашата любов.

Сърцето ми е пълно със любов,
сърцето ми любовна песен пее,
и в мъките от ужаса суров,
едно сърце любовно ще я грее.

Сега сме пак със стария огняр

Сега сме пак със стария огняр
на пейката пред старата му къща.
Той вече ми е близък, скъп другар
и радостта ми вече се завръща.

Животът ни лош е, но хората са криви
Обичай го !…. Ще стане по добър
Ще минат утре есените сиви
и ще разцъфнат пролети за нас….

И все така замислен ми говори,
и сякаш гали моята душа….
Вълшебна книга сякаш ми разтвори,
и нови мисли почвам да чета.

И все така със стария огняр –
в огнярната, пред бедната му къща.
Той вече ми е близък, скъп другар
и прежната ми бодрост за завръща.


1919 г. – Тодор Динов,
художник  аниматор и режисьор († 2004 г.)

Тодор Динов Георгиев е известен български художниканиматор, който е сред основателите на българското анимационно кино, член-кореспондент на Българска академия на науките.

Маргаритка 1965
Маргаритка 1965
Margaritka (1965)
Маргаритка 1965

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук