Начало География.бг Една легенда оживява…

Една легенда оживява…

236
0
"Цари Мали град" от птичи поглед
Цари Мали Град

Хълмът Св.Спас и връх Св.Иван са разположени по билото на Верила планина. До тях се достига от изходните пунктове при с.Белчин и хижа Белчин по няколко изградени екопътеки в района. В близост преминава и трасето на големия трансевропейски туристически маршрут Е4, който започва от Пиринейте в Испания, следи Алпите и Карпатите в средна Европа и завършва на полуостров Пелопонес в Гърция.  На Българска територия маршрута преминава по билните части на планините Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка.

Хълмът е и неизменна част от вековната история на района. С него са свързани легендите за голямо старинно селище, известно като „Цари Mали град“, което се предполага, че означава „Малък Цариград“. Там до ХIХ век все още са били частично запазени белите каменни стени и кули на крепост. Те напомняли на местното население за Цари град. И до ден днешен в менталната култура на белчинци „Цари Mали град“ е старото име на с. Белчин. Тези разкази и предания бяха повод през 2007 г. да стартират археологически проучвания на хълма „Св.Спас“ . Още в началото на разкопките беше изяснено, че непосредствено под върха на хълма се намират останките от римска крепост с военно-охранителни функции, която в късния си етап се превръща в укрепено селище. Проучени и документирани са разнообразни структури от фортификацията (кули, порта и крепостни стени), сгради, разположени около и долепени до крепостната стена, както и проучени сондажно останки с културни пластове от селищния живот във вътрешността на обекта.

Там, на 990 м. надморска височина бяха открити и доказателства за приемствеността на култовото място през хилядолетията – от езическото светилище на траките, през раннохристиянската църква от IV век, раннохристиянската базилика от VI век, средновековната църква „Възнесение Христово”, построена през втората половина на XV век , за да стигне до наши дни един оброк сред дъбовата кория.

Периоди на обитание

Периоди на обитание

Археологическите проучвания на хълма „Св.Спас“ показаха, че изграждането на крепостта е започнало по време на управлението на император Валент (364-378 г.). Мястото на крепостта е избрано преднамерено и е съобразено с възможността за наблюдение на котловината и защита на нейната западна част. Възникналото селище е съобразено с минералните извори в подножието, рудните залежи с магнетитов пясък в целия район и стратегическото кръстовище на два антични пътя. Крепостта се намира в близост до древния военен, търговски и съобщителен път от Рим през Аквилея, Рагуза, Скупи, Пауталия, Германея, Филипопол, Константинопол, както и до трудно достъпния, но най-пряк път към Македония.

Разкопаването на по-голяма площ по време на проучванията даде изключително много материал: 1078 бр. находки / монети, накити, стрели и части от въоръжение, инструменти, разнообразна керамика и др./, както и множество архитектурни останки и стратиграфски ситуации, позволяващи да се направят съответни изводи и заключения. Установени са 5 фази на обитаване на хълма, което говори за неговата значимост и устойчивост като стратегически и културен раннохристиянски център в орбитата на големите градски центрове от античността–Сердика, Пауталия и Германея. 

Траките

При проследяването на историческите пластове е доказано, че най-ранното използване на това място започва още във втората фаза на ранно желязната епоха ( VІІІ-VІ в пр.Хр). Открити са множество малки и по-големи ями разпръснати из цялата площ на обекта. Те са единични или групирани по няколко, но всички са запълнени с въглени и фрагменти керамика. Фрагментите са от различни типове съдове, правени на ръка. Преобладават урноподобните и разлатите форми. По някои от тях има врязана декорация, езичести дръжки, по-рядко релефна лента с прищипване и излъскване. Ямите определено имат култов характер, типичен за тракийското население. Липсата на изявен културен пласт от тази епоха изключват поселищен живот, но не и разгръщането на ямно светилище.

Римляните

Вторият период на спорадично посещаване на обекта се отнася към късно римската епоха (ІІІ–нач. на ІV в.). Свидетелство за това са монетните находки, както и някои фрагменти на луксозна сива и червенолакова керамика. Няма сигурни следи от обитаване. Най-вероятно в този период е функционирало езическо светилище, останки от което се откриха в най-северната част на обекта. Малкото останало от него предполага квадратен план с тесен коридор в средата и две помещения отстрани. Голяма част от него е унищожена при издигането на раннохристиянската църква от кр. на ІVв

            1. Първи строителен период на крепостта 

През III век по периферията на Свещения хълм е изградена оградна  стена от дървени колове и плет, обмазана с глина, опожарена в средата на IV век по времето на въстанието на узурпатора Прокопий (365 – 366 година)

            2. Втори строителен период на крепостта 

В края на 60-те години на IV в. управителите на късно римската провинция Средиземна Дакия, предприемат укрепяване на хълма.  Изградена е каменна  крепостна стена, като дългите отсечки от крепостните стени са подсилени с няколко кули в най-уязвимите точки. Крепостната стена огражда цялата горна част на хълма с площ около  1 ха.

            3. Трети строителен период на крепостта 

По времето на обширната възстановителна кампания на византийския император Юстиниан Велики (527-565 година) на крепости и градове, укрепителната система на крепостта е реконструирана, а по време на неговия наследник император Юстин II  (1565 – 1574 година) е изградена преградната северна крепостна стена с две мощни ъглови правоъгълни кули и крепостната порта.

Животът в крепостта спира след 578 г., но в подножието на хълма местното население остава да живее. При направата на канализацията в с. Белчин на много места се откриха останки от обитаване през византийския период и средновековието.  Художествени възстановки на живота в крепостта

Християнски комплекс

Християнски комплекс

Великото преселение на народите е епоха на сътресение на верска основа, на нивелиране на народности и вярвания в светлината на нова, универсална монотеистична религия – християнството. През 311 година със Сердикийския едикт римският император Галерий реабилитира християнството, а през 313 година с Миланския едикт император Константин Велики утвърждава християнството като официална имперска религия, която регламентира религиозния живот и в провинция Вътрешна Дакия (Dacia Mediteranea) със столица Сердика (София).

За силно религиозна ангажираност на хълма „Св. Спас“ през този период говори разкритият християнски култов комплекс. Той е разположен непосредствено северно от портата на крепостта. На това място почти до ден днешен белчинци празнуват Спасовден, т.е. празникът Възнесение Христово. До 60-те г. на ХХ в. тук е имало оброчен кръст, поставен под вековен дъб. При направените през 2007 г. проучвания на крепостта, непосредствено пред централния и вход бяха открити останките от три храма, изграждани през вековете буквално върху останките на предходните (виж графиката). На любопитна находка се попадна в северния пастофории (помещение) на базиликата от VI в. Там бе разкрит баптистерий (от лат.: baptisterium). В раннохристиянската архитектура той представлява кръщелня, помещение в църквата или пристройка към нея, където в първите векове от признаването на християнството се извършвал ритуалът на свето кръщение на възрастни. В кръщелнята се намира писцина (басейн). Тук тя е изградена в абсидата на северния пастофорий. Има форма на кръст, а на дъното отвор за източване на водата. Девет века по-късно, през втората половина на XV в., върху руините на базиликата е построена късносредновековна църква. Изпозван е материалът от поранната базилика, но градежът вече е със спойка на кал. Църквата е еднокорабна, едноабсидна и е била полувкопана в склона от юг. Показателно е времето за изграждането на църквата „Възнесение Христово“- именно след средата на ХV в. В „Рилската повест” на Владислав Граматик, в разказа за пренасяне мощите на Св. Иван Рилски от Търново до Рилския манастир се споменава името на презвитер Йоан от с. Белчин. Това е единственото духовно лице записано с мястото от където идва. Очевидно за това, че той е направил нещо много знаменателно и важно, а какво по-значимо деяние е това да построи храм, който да посрещне мощите на светеца по пътя му към Рилската Света обител? Църковен ансамбъл при крепостта „Цари Мали град“

Средновековна църква „Възнесение Христово“
Монумент „Света Богородица“

Олтар на църква „Възнесение Христово“ XV век, след реконструкцията

Югоизточен ъгъл на църковния ансамбъл, с мартириум от VI век и църквата от XV век

Керамична икона от църквата „Възнесение Христово“

carimaligrad.com; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук