Роден през 1882 г. в Татар Пазарджик в семейство от средната класа, той става офицер в Българската армия. Проявява се по време на Балканската война, а по време на Първата световна война командва дружина в битката при завоя на Черна, където е тежко ранен и губи едното си око. През 1919 година, при съкращенията на армията след войната, се уволнява със звание полковник.
Преминал в запаса, Кимон Георгиев се посвещава на политическа дейност, като остава близък до офицерската организация Военен съюз. Участва в Деветоюнския преврат през 1923 г. и е сред ръководителите на основания след него Демократически сговор, през 1926 – 1928 г. е министър на железниците, пощите и телеграфите в кабинета на Андрей Ляпчев.
През 1927 г. оглавява Политическия кръг „Звено“, който постепенно се дистанцира от Демократическия сговор.
През 1934 г. „Звено“ и Военният съюз извършват Деветнадесетомайския преврат, след който Кимон Георгиев става министър-председател, но в началото на следващата година те са изолирани от управлението от действията на цар Борис III. През следващите години Георгиев се сближава с комунистите и се включва в основания през 1942 г. Отечествен фронт. Той е активен участник в Деветосептемврийския преврат през 1944 г., когато отново става министър-председател.
В годините на налагане на тоталитарния режим Кимон Георгиев демонстрира лоялност към Българската комунистическа партия и, макар и отстранен от премиерския пост през 1946 година, заема различни второстепенни политически постове до края на живота си.
Умира през 1969 година във Варна.
За него
- Той се беше отличил и в службата, и на фронта, където беше загубил едното си око и бе награден за храброст. Като Дамян Велчев той беше трезв, дисциплиниран човек, отдаден на работата, дългогодишен ерген, който накрая се беше оженил за по-млада жена от заможна фамилия. Кимон беше образцов баща и съпруг… Кимон беше по-умният от двамата (в сравнение с Дамян Велчев), в смисъл на по-бърз ум и прозорлив поглед върху действителността. Въпреки че обикновено беше мълчалив като Дамян, той беше по-добър оратор и по-представителен пред публика. Георгиев беше обаче по-студен, по-скептичен и пресметлив от Велчев. Той винаги владееше себе си и чувствата си, беше строг и взискателен с подчинените си, а кривогледият поглед иззад очилата, причинен от бялото на сляпото му око, никак не улесняваше контакта с него. Когато се явяваха заедно на срещи и събрания, Кимон показваше повече самоувереност, отколкото стеснителния непохватен Дамян. Амбициозен човек и по-обигран политик, той вдъхваше известен респект и неговите студени неемоцинални анализи имаха голяма тежест пред техните последователи. Докато някои офицери бяха привързани към Дамян Велчев като човек, никой никога не бе хранил топло чувство към Кимон Георгиев.
— Стефан Груев, из „Корона от тръни“
- Режимът на Кимон Георгиев не се различаваше много от този на
Ляпчев. В някои отношения се отличаваше с още по-голямата си строгост.
Наредбата-закон за защита безопасността на държавата
съдържа клаузи извънредно строги. Цензурата беше много по-жестока от
тази на сговористкия режим. Смъртните присъди по политическите дела се
изпълняваха бързо. Обиски се вършеха непрестанно и откритията им се
оповестяваха шумно като например намирането на печатницата „Никола
Кофарджиев“ и др. (интресено как после в ОФ и след 9.9.1944 г. и Кимон и
звенар и комунисти „забравят“ услужливо този факт… – б.м.) За
политическите конспирации, особено за тези в казармите се налагаха тежки
присъди. По това време
имало в Пазарджикския полк 7-8 войници, осъдени на смърт. Делегация от
родители и жени пристигнали в София и помолили Георги Йорданов
(земеделски лидер – б.м.) да ги заведе при Кимон Георгиев да измолят
отменяването на смъртните присъди. След като говорили с
министър-председателя, хората излезли от кабинета му и Георги Йорданов
казал на тези, които го чакали:
— Е, жесток човек е този Кимон Георгиев, жесток човек! Не се съгласява да се отменят смъртните присъди…
След като делегацията пристигнала в Пазарджик (родно място на Кимон – б.м.), научила, че осъдените били екзекутирани!
— Константин Муравиев, из „Събития и хора“
- Говореше малко и сдържано и не страстните думи и емоционалните слова хвърляха мрежите на влиянието му върху другите. А личността и поведението му. Притежаваше харизматична сила. Имаше въздействие над много хора. Той говори тихо. Толкова тихо, че ако сте по-далеч от него, едва долавяте думите му. Но дори и когато не ги долавяте, струва ви се, че го разбирате, че следвате неговата спокойна и критична мисъл.
— Гиньо Ганев, из негови спомени
wikipedia.org; rodbg
