Именитият певец, създал образци на редица популярни баритонови партии, като педагог подготви плеяда великолепни изпълнители
През 1961 година културна България се радва на първото издание на Международния конкурс за млади оперни певци в София. В него участват повече от 70 млади изпълнители от целия свят. Третият тур е с участие с голяма роля в цял спектакъл и тъкмо това го отличава от останалите подобни конкурси в света и го прави уникален. При една тежка конкуренция Асен Селимски стига до финала и се представя с коронната си роля – Фигаро. Заедно с друг, също много надарен млад баритон, Питър Глосъп от Лондон, изявил се също блестящо като Граф Ди Луна, двамата си поделят първата награда. В журито е една от великите певици на ХХ век Тоти Да Монте, която заявява, че през дългата си кариера, в която е пяла много пъти в „Севилският бръснар” по света, не е виждала и чувала по-добър и чаровен Фигаро от нашия Селимски. След това събитие пред него е пътят към големите световни сцени, но той предпочита да остане в родината си и да бъде докрай верен на Софийската опера. Всъщност, за нея работи повече от двайсет и пет години от шейсетте до края на осемдесетте, след които се посвети на преподаването. След Фигаро се заредиха още много нови и интересни роли от класически и съвременни автори: Моцарт, Доницети, Верди, Пучини, Леонкавало, Римски- Корсаков, Чайковски, Прокофиев… Особено му „ляга” ролята на Онегин от „Евгений Онегин” на Чайковски. Заедно с Фигаро, Ренато и Маркиз Поза тя е сред звездните му роли. С нея той отбелязва върхът в кариерата си. Това става на прочутия оперен фестивал в Глайдънборн, Англия. Там под диригентството на знаменития Джон Причард Селимски участва в серия от спектакли с огромен успех и изключително високи оценки от критиката. Може да се каже, че е роден за тази роля – всичко у него фигура, осанка, походка, одухотворено лице и, разбира се, глас е направо идеално за нея. Онегин е сложен, многопластов образ, който се представя трудно, особено на сцената. Селимски успя да го изгради и насити по един забележителен, впечатляващ начин и може да се каже, че неговият Онегин е най- добрият досега на наша сцена. Неслучайно с тази партия той триумфираше и на редица чужди сцени.
Беше артист без определено амплоа. Можеше да се превъплъти убедително, майсторски в различни по стил и характер драматични, лирични, комични и дори остро характерни роли – от Риголето и Маркиз Поза до Гулиелмо от „Така правят всички” на Моцарт и Тадео от „Италианката в Алжир” на Росини. При това винаги с нужната мярка и безупречно чувство за стил, без преиграване и шарж.
Важен момент в богатата биография на артиста са българските роли. На първо място Нягул от „Албена” на Парашкев Хаджиев. Асен Селимски беше роден за този образ. Участва с успех и в други опери на нашия най- голям оперен автор, който го ценеше високо. Лично аз бях щастлив да го чуя и видя и като Учителя по музика на премиерата на операта „Звезда без име” от Хаджиев, за която написах либретото през 1985.
В края на този кратък портрет, бих искал да подчертая едно рядко качество на Асен Селимски. Отношението му към словото, към изпятото слово на сцената. Много оперни певци заради качеството на вокала, на изпетия тон, просто пренебрегват дикцията и произношението. Селимски освен, че пееше много правилно и красиво, произнасяше всяка сричка и фраза отчетливо, пределно ясно. Текстът, който в операта често се губи, при него е достъпен и разбираем, както в драматичния театър. И това е не само рядка дарба, но и отношение, уважение към зрителя и слушателя.
Огнян Стамболиев
pogled.info; rodbg
