Питу Гули
Роден е през 1868 година в Крушево във влашко семейство. Тръгва да се бие за свободата на Македония още на 17-годишна възраст, когато живее и работи в София. Включва се като четник в четата на Адам Калмиков в Кюстендил. След като четата е разбита през 1885 г., е заточен в Мала Азия. Около 1894 година е освободен и се връща в Крушево, където открива гостилница и се включва във ВМОРО. Между 1897 и 1902 година е отново в Княжество България град София, където също държи гостилница. През периода неколкократно се връща в Крушево и сформира там своя чета. Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание.
При превземането на Крушево намира начин да подпали турската казарма с бутилки със спирт, като така пада последната турска позиция в града. След настъпването на турските войски се противопоставя на решението за отстъпление като напуска демонстративно войводския съвет на Крушевската република.
Отделя 70 недобре въоръжени четници и с останалите 170 заема позиции на скалистото плато Мечкин камен в Баба планина. На Баба планина Питу Гули води най-продължителното и кърваво сражение за защитата на Крушево. Успява да удържи платото през целия ден на 30 юли 1903 година.
Загива на 12 август1903 г. (38 г.) по време на сражението от изстрел в гърдите. Последните му думи са: „Не бойте се, момчета! Продължавайте боя! Приберете ми пушката!“.
Името му се споменава в химна на Република Македония и песента „Море пиле“, появила се скоро след смъртта му.
wikipedia.org; .youtube.com; rodbg
