Неделя Петкова е родена на 13 август през 1826 г. в гр. Сопот. Моминското име е Неделя Делюва Гульова.[ Получава елементарна грамотност по взаимоучителната метода в Сопотския девически манастир, след което се самообразова. Едва на 19 години е омъжена за най-малкия вуйчо на Васил Левски, търговецът Петко Караиванов, който по-късно умира от холера и оставя Неделя с пет деца, бременна с шесто. По препоръка на Найден Геров става учителка в новооткритото девическо училище в София (1858 – 1861), където работи със Сава Филаретов. Неделя Петкова среща много трудности, но след година вече има 200 ученички. По-късно е учителка в Самоков (1862 – 1864), Кюстендил (1864 – 1865), Прилеп (1865 – 1866), Охрид (1868 – 1869), Велес (1870 – 1871).
Писмо на Неделя Петкова до Битолската българска община, 1 септември 1867 г.
В Прилеп е назначена за учителка на 1 юли 1865 година, като девическото училище се помещава в къщата на Тощовци до черквата.
Тя организира за първи път в Прилеп честване на празника на Светите братя Кирил и Методий.
„И на 10 мая като ся научиха чрез некои, че утредента е памятта на нашите просветители, ся събудиха и ся събираха еснафски заседания да разяснат на сите (чунки от полупайке не знаеха кои сет тия Кирил и Методия), че ке празнуват утредента ся нагласиха и ся направиха неколку еснафски тескерина, които ся проводиха до църковните надзиратели и в кои им забележиха, че утре ке празнуваме памятта на нашите просветители Кирила и Методия и сакаме да се служит тържествено служба, како на Великден со троица священици… Всиот ден беха затворени еснафите казанджиски, кантарджиски, ковячки, кюркчиски, бояджиски, самарджиски и проч. освен бакалският, терзиският и базриганският”. (от в. „Турция” 29 май 1865г.)
Във Велес се включва в местния революционен комитет. Пратеник на Васил Левски пристига в дома на Неделя и ѝ поставя задачата да изработи знаме, за което ѝ е изпратен модел. То е изработено от червен плат с изобразен върху него с коприна разярен лъв, като над главата му с едри бели букви е извезано „Свобода или смърт”, а под него – „Станете да ви освободя” .
За да завършат работата си навреме тя и дъщеря ѝ, Станислава, работят денонощно. Хазяинът им, Георги Колев, ги предупреждава, че са разкрити и те навреме скриват и спасяват знамето, което е използвано по-късно в Разловското въстание.
След разкриване на участието ѝ в комитета, тя е изгонена от града и с подкрепата на Зографския манастир основава смесено българско училище във Вардарския квартал на Солун.[ Участва в борбата на местното население срещу гъркоманите, създава женски и благотворителни дружества, съдейства за изпращането на български девойки на учение в Русия.
След Освобождението живее в Кюстендил (1878), а през 1879 година се заселва в София. През 1883 г. се установява в Ракитово и работи за просветата на чепинските българи.
Умира в София на 1 януари 1894 г. в София.
Неделя Петкова е майка на Станислава Караиванова-Балканова и Петко Караиванов. Омъжена е за най-малкия вуйчо на Васил Левски (брат на майка му Гина) – Петко Караиванов.
Морският нос Баба Неделя на остров Ливингстън в Антарктика е наименуван на Неделя Петкова.
wikipedia.org; rodbg
