Тази година отбелязваме 100 години от създаването на клуб „Морски сговор”. Само две години по-късно – през 1922-ра, е създаден пловдивският му клон. Бившият водолаз и моряк Димитър Енев издаде със свои средства на луксозна хартия паметна грамота за този юбилей. И я разпрати по всички възможни институции, за да започне кампания за юбилея. Засега реакцията е никаква. Енев е създател на клуб „Нептун“. Живее в къща в „Смирненски“, която е превърната в морски музей. Лодки, котви, винтове и вериги извадено от дъното на морето красят градината му.
Димитър Енев не иска да каже колко му струва отпечатването на мемориалната грамота. „Аз си направих моето – толкова мога! Този град го чувствам като мой и всяко нередно нещо ме дразни. Изпратих грамотата до Адмиралтейството, до Военноморското училище, до общините Созопол, Несебър, Царево и до техните пристанища. Пратих я дори до пенсионерския клуб на рибарите в Царево…Реакция никаква”, казва той.
От пловдивския клуб „Морски сговор“ съобщиха, че ще отбележат подобаващо юбилея през 2022 г., когато ще е стогодишнината на организацията под тепетата.
Всичко е морско в къщата на Димитър Енев. В двора му има стара 6-местна лодка тип „йол”, която е превърната в барче. Има и име „Всегда Созопол“. „Все едно Созопол му е родният град“, казва съпругата на Енев, с която са се запознали в курса за леководолази.
„Спасих поне тази лодка от съсипията по времето на Димитър Луджев. Беше бракувана и сигурно щеше да стане на подпалки. Тогава чисто нови яхти бяха закарани в базата до язовир „Батак“ и нацепени на трески през зимата – за да може пазачите да се топлят”, спомня си известният водолаз.
Помни как на уреден търг нова олимпийска яхта клас „Фин” е продадена за 200 лева. „Само въжетата ѝ струваха 10 пъти повече! Пловдив имаше голяма ветроходна яхта, която се казваше „Евмолпия”. Беше около 30 фута и изведнъж в онези времена изчезна. Къде отиде? Пратили я в двора на някакво предприятие и така тръгна от един заводски двор към друг. И потъна безследно”, разказва с мъка Енев.
В къщата си пази като безценна реликва коприненото знаме на пловдивския клуб „Морски сговор” от 1922-ра. „Успях и него да спася! Преди да почине, Йовко Обрейков извикал Злати Недев (председатела на окръжен комитет на ДОСО) и му предал знамето. След това умира и сега дори не знаем къде е погребан този велик пловдивчанин! Обрейкови е фамилията, допринесла най-много за Пловдив. Организират първото търговско изложение, като една част е в палатата, а друга – в Градската градина. Обрейков е мислел за бъдещето. Създал детска колония за деца в Созопол на „Харманите”. Къде са тези българи сега?”, пита Енев.
В дома си пази куп ценни морски артефакти, които е извадил от потънали кораби. В средата на градината му има 3-метрова котва от XVIII век, която тежи над половин тон. Извадил я от пристанището в Созопол и я докарал до Пловдив с товарен жук. „Исках да спася котвата, защото преди това пропуснах да открия потънал стар кораб и още не мога да си го простя”, казва водолазът.
На пристанището в Созопол видял току-що пристигнал риболовен кораб, който, като изсипал трала си на палубата, сред рибата се показал рудан (уред за навиване на котвеното въже) от старинен кораб. Енев предполага, че той е потънал на равен кил на дъното и тралът е обрал палубата му. „Ако се бях сетил да накарам капитана да се върне по същия курс, щях да открия този потънал кораб. Не прецених колко важно е това и затова не изпуснах тази котва”, спомня си Димитър Енев.
Сред колекцията му от извадени от дъното неща има и две аркебузи от ХVI век. Лежали на дъното в пристанището на Царево. Това са тежки пушки, чието възпламеняване на барута става с тлеещ фитил, а не с кремъчен механизъм. „Една година ги държах в сладка вода, защото иначе ще се разпаднат. Вижда се къде са били механизмите им и дупките от украсата. Сега са запазени за поколенията”, казва той.
Тъга по водолазното дело
Димитър Енев не може да се начуди как държавата навремето гледала на водолазното дело като на нещо важно, а сега изобщо не обръщала внимание на това. И плащала на хората обучението, храната и настаняването, за да изкарат такъв двуседмичен курс. “Сега системата е сведена до “платено водолазно училище”. Даваш 400 лева за една седмица обучение, 300 лева плащаш за спане. И още 200-300 лева храна. Колко млади хора могат да платят това? А какво обучение ще получиш за една седмица? Така всичко се изопачи”, убеден е Енев.
8-милионният българин от Пловдив
Бившият водолаз не може да разбере как държавата се топи от 30 години насам. Припомня как в Градската градина до езерото с мечката навремето е поставена мраморна плоча, че в Пловдив се е родил 8-милионният българин. “Сега ни плоча остана, ни 8 милиона българи! За 50 години Гърция си удвои населението. Бяха 5 милиона! И постигнаха това с един закон – всяка гъркиня, която си гледа децата, не получава за-плата, но върви трудов стаж. И раждаха по 4-5 деца”, казва Енев.
Росен Саръмов – marica.bg; rodbg
