Родена е на 22 март 1909 г. в село Мекиш (днес Обединение), Търновско. Израства в естествена музикална среда – майка ѝ и по-голямата ѝ сестра често пеят. От малка започва да се изявява на селските младежки събирания, а учителят ѝ по музика Александър Петков Земни запалва у нея истинската любов към музиката. „Тя изпъкваше пред останалите деца със своя сладък мелодичен глас – спомня си учителят. Не ми беше трудно да я изтъквам като особено даровита, защото при всяко нейно запяване веднага бликваше силата на завладяващия ѝ сърцето глас.“
Първото си признание певицата получава пред селската публика. Нейните учители искат да я изпратят да учи музика, но неукият баща, стреснат от неизвестността, отказва. Омъжва я преди да е навършила 16 години. Тежък и труден е селският живот. Работата е много, немотията – голяма, но Мита и тогава не забравя песента. Пее навсякъде: на нивата, в къщи. Хората харесват нейния топъл и звучен глас и често се спират да я слушат.
През 1939 г. на голям селскостопански събор в Търново се провежда състезание за певци. Мита Стойчева печели първа награда. Това е началото на нейната слава извън пределите на родното ѝ село. През 1940 г. е поканена да запише песни от фирмата за грамофонни плочи „Микрофон“. Това се повтаря и през следващите две години. През 1942 година Мита Стойчева пее за първи път в Радио София, но редовен сътрудник става едва четири години по-късно. Премества се да живее в София и скоро се утвърждава като най-търсената и обичана народна певица. През 1954 г. образува певческа група от известни народни изпълнители с цел популяризиране на музикалния фолклор. Групата е „Наша песен“ и включва Лалка Павлова, Ика Стоянова, Славка Секутова, Радка Кушлева, Борис Машалов и Борис Карлов – акордеон. С тази група Мита Стойчева изнася над 5000 концерта в България и зад граница. Сърбия, Чехия, Германия са само някои от посетените страни. Това са първите изпълнители, посланици на българската народна песен в чужбина.
wikipedia.org; youtube.com; rodbg