Един разказ за храбрата българка, повела ромеите по опасен път
Местности и природни забележителности, наречени Момина скала, има на
много места в България – край Локорско, Маджарово, Храбрино,
кърджалийското село Широко поле и къде ли още не. Но има една, която се
извисява край петричкото село Камена, която вече почти вече 10 века
напомня за Беласишката битка. С нея е свързана една легенда, която
историкът Димитър Тренчев е включил в сборника си „Подгорски пътеки“,
издаден през 1990 г.
В книгата „Миналото на Коларово“ (2006 г.) Георги Гоцков изтъква: „Във
всяко село се разказва нещо, свързано със събитията в Самуиловата
крепост. В селата Коларово, Самуилово и Камена се разказва една легенда,
свързана с тези събития. Това е легендата за Момина скала, разказана от
Атанас Георгиев, Севда Митрева, Златко Митрев, Ягна Ташова и др. и
литературно оформена от Димитър Благоев Тренчев. Макар и легенда, тя
крие голяма историческа истина“.
А ето и самото предание, както го е преразказал Димитър Тренчев:
„30 дни Василий напада крепостта на Самуил, но българите се защитават
храбро. За да сломи храбростта им и да вземе крепостта, византийският
император изпраща отряд избрани войници, начело с Ксифий да заобиколят в
гръб самуиловата укрепителна линия…
Било месец юли, когато ромеите минават през планината Беласица. Там по билото пасели стадата на българите от котловината.
Младата девойка Ружа била пастирка. С тъга и надежда гледала надолу към
Ключката клисура. Там се водел неравен бой. За българско се биели
нейното първо либе и нейните братя!
Внезапно пред нея се явил млад, хубав воин, облечен в богати одежди.
Започнал да й говори на роден език. Помолил я да му покаже път за Ключ.
Обяснил, че с отряда си отивал на помощ на българите. Ако тя изпълни
искането, ще бъде богато надарена.
Трепнало от радост сърцето на девойката, че ще има възможност да помогне
на братята си и на своя избраник, които сега се бият долу с омразния
враг. Тръгнала тя по стръмната планинска пътека, до нея военноначалникът
и само на няколко крачки назад вървели войниците.
Но неволно дочула говор чужд, неразбираем за нея език. Тръпки преминали
по тялото й: „Не, не са свои, чужди са! Не отиват на помощ на наште?!“
И страшна мисъл проблеснала в съзнанието й: „Аз ще предам своите, своя
любим!? Къде съм тръгнала?!“. И повела вражеският отряд по стръмна
пътека към пропаст и скали…
Разбрал коварният ромеин, че девойката ги води по опасен път. Заплашил я
със смърт, ако не ги води, закъдето са тръгнали. Опитал се да я хване,
но било късно! Пред тях била голямата скала с пропастта. Девойката
скочила от скалата и полетяла в бездънната урва…
Оттогава народът нарича скалата в Беласица планина над село Камена
Момина скала. При ясен слънчев ден, стичащата се по каменистия склон
вода блести и се вижда долу в полето – народът казва, че това са сълзите
на саможертвалата се девойка.“
Село Камена отстои на 16 км югозападно от Петрич. Разположено е в северните склонове на Беласица, на надморска височина 439 м.
desant.net; rodbg
