Свети пророк Самуил

Самуил е библейски пророк, последния и най-известен от т.нар. съдии на Израил. Живял през 11 век пр.н.е. Самуил според Библията е онзи, който помазва царете и им предава от Бога царствата, т.е. властта. Според библейските текстове, Самуил е възпитан в скинията в преломен за историята на евреите момент, и в едно трудно и размирно време в живота на евреите. Той е преобразувателя на еврейския народ.
Библията ни предава, че при слаби във водачеството и управлението първосвещеник и съдия Илий (Ели), религиозния и социален живот на евреите екстремно запада, евреите търпят жестоко поражение от филистимците, в резултат от което е запленена най-голямата реликва – Кивотът на Завета.
Пророк Самуил спазвайки закона и проповядвайки добродетели успява да възвърне Кивота от филистимците, след което израилтяните поискали от него да им постави цар, какъвто дотогава нямали. Пророк Самуил първоначално се спрял на Саул и го помазал за първи цар, но после заради неговата корист, непокорство и непослушание на Бога, му отнел царската власт, а на неговото място избрал за цар Давид. Синът на Давид построил Първия храм на Бога – Соломоновия храм в Йерусалим, в който бил пренесен от скинията кивота със завета и поставен в Светая Светих. След отвеждането на евреите във Вавилонски плен, кивота изчезнал и до днес се издирва.
Пророк Самуил живял дълго и благочестиво, а след кончината си бил погребан в град Рама. Според Библията, след смъртта си се явил на Саул, за да му потвърди Божията воля, че отнема царството от него и го предава на Давид.

Свети 37 мъченици Пловдивски

В историята на църквата са познати „Светите 37 филипополски (Пловдивски) мъченици“, които били избити през 304 г. при източната порта (Хисар капия) на късноантичния Филипопол. Това станало по време на гоненията, предприети от римския император Диоклетиан (284-305). Техните имена са известни – 29 от тях са от Филипопол, а 8 – от източнотракийския град Виза. Това показва, че в голямата си част те са били от местното тракийско население. Малко по-късно със същия мъченически подвиг били удостоени още трима християни – двама филипополци и един от съседния Стенимахос (дн. Асеновград). С това броят на пловдивските мъченици достигнал числото 40, обвеяно с особена сакралност предвид култа на Светите 40 мъченици от Севастия. На мястото на мъченическата гибел на филипополските светци бил изграден мартириум – малък храм-гробница, а по-късно била издигната раннохристиянската базилика „Св. Константин и Елена“.
Българската православна църква почита паметта на 37-те или, което е по-точно, на 40-те пловдивски мъченици на 20 август.
ceacbg.com; cross.bg; rodbg