Автор: Атанас Коев
На 15 август се навършват 130 години от смъртта на Павел Калянджи – виден български възрожденски деец: учител, книжовник и общественик. С дейността си като просветител оставя трайна диря в нашето образование, давайки на училищата ни няколко свои учебника, по които се учат множество български деца.
Павел Калянджи е роден в Лясковец на 4 януари 1838 г. в известно българско семейство с богати възрожденски традиции. Първоначално момчето учи в родния си град, а след това продължава образованието си в Свищов.
Когато приключва обучението в дунавския град, юношата се отправя за Русия, където постъпва в Трета Одеска гимназия, а след това в реномирания за времето си Ришельовски лицей. След началото на Кримската война, едва 15-годишен се отправя за Бесарабия и се записва като доброволец в руската армия.
През 1859 г. образованият младеж се завръща в Лясковец и става учител в местното училище.
По това време той прави твърде интересно описание на родния си град, като този труд е едно от най-ранните описания на наше селище, направено от българин преди Освобождението от турско робство. Това описание е отпечатано в „Мясецеслов на българската книжнина за 1859 година“.
Докато е учител обаче е наклеветен от лясковските чорбаджии на турците, че е руски шпионин и е принуден да се спасява, бягайки във Влашко.
Първоначално Калянджи учителства в Галац, а след това преподава в класното училище в Комрат. По това време той започва да пише учебници – буквари и читанки, предназначени за българските училища. Наскоро след това лясковчанинът се премества в Измаил.
Там подготвя и изпраща два сандъка с учебници, писани от него, като те са предназначени за училищата в Лясковец и Свищов. Тези сандъци обаче са конфискувани от турските власти при пристигането им на русенското пристанище и не достигат до предназначението си.
В своите учебници Калянджи се опитва да приложи възприетите от него от руската ученическа и детска литература принципи на възпитание и обучение. Според него „тези методи не само не отегчават детский ум, ами дори го облегчават в знанието и размишлението“.
През 1863 г. Павел Калянджи издава в Одеса Христоматия – енциклопедия „Другар за детцата“, съставена от съчинения на български и чужди автори, както и от редица наши фолклорни творби. Тя дълги години се използва като учебник в българските училища, а от нея попиват знания много български деца.
През същата година написва и издава позив до българите, в който посочва, че търси средства за да издаде събраните от него народни песни и приказки – всичко 65 печатни коли.
Когато настъпва бунтовната 1876 г., лясковският просветител, заедно със своя брат събира от българите, живеещи в Кишенев, около 5000 франка и ги предоставя на войводата Христо Ботев, който ги използва за въоръжаване на сформираната от него чета. Същата година Калянджи участва в започналите със Сърбия преговори за освобождението на България от турско робство, проявявайки завидни дипломатически умения.
След Руско-турската война се завръща в страната и се установява да живее във Варна. Тук той се отдава на книжовна дейност, търговия и рентиерство. През 1881 г. започва да издава в морския град вестник „Свободна България“, проявявайки своите журналистически умения.
Умира във Варна на 15 август 1890 г. на 52-годишна възраст. В своя последен път той е изпратен от варненската общественост с полагащата му се почит и уважение.
desant.net; rodbg
