Начало Вяра.бг На 24 август Православната църква почита Св. свщмчк Евтих. Св. мчк Татион....

На 24 август Православната църква почита Св. свщмчк Евтих. Св. мчк Татион. Св. Козма Етолийски

367
0

В памет на свети свещеномъченик Евтихий

Свети Евтихий произхождал от град Севастопол.
(В древността били известни няколко града, носещи името Севастопол, или Севастия; кой от тях се има предвид в дадения случай, не е известно. Бел.ред.)

Като чул благовестието за името Христово, той оставил родителите и приятелите си и дошъл при любимия ученик и апостол Йоан Богослов*. Като го следвал навсякъде и подражавал на житието му, свети Евтихий се поучавал от него на божествена премъдрост и черпел от него, като от извор, Божия благодат. Като се преизпълнил с апостолска ревност, свети Евтихий ревностно изкоренявал бесовската прелест. Срещайки свети апостол Павел, Евтихий станал негов спътник и много се потрудил заедно с него, проповядвайки Евангелието и понасяйки мъжествено всички злочестини; ето защо свети Евтихий е считан за ученик и на евангелист Йоан Богослов, и на свети апостол Павел.

* Паметта на св. Йоан Богослов се празнува от светата Църква на 26 септември (при тази дата е поместено и житието му) и на 8 май. Паметта на свети първовърховен апостол Павел се празнува на 29 юни. Бел.ред.

Свети Евтихий е причислен също и към числото на малките апостоли и се нарича апостол, въпреки че не влиза в числото на седемдесетте; той е удостоен с това име, защото се потрудил с най-старшите апостоли, благовестейки името на нашия Господ Иисус Христос, а също и защото бил поставен от тях за епископ за служение на словото и за принасяне на безкръвната жертва, и накрая, защото обиколил много страни с проповед за Христовото име не само с другите апостоли, но и сам. Впрочем, той не проповядвал сам Евангелието, тъй като винаги имал за свой спътник ангел Божий, който го подкрепял и му предсказвал всичко, което щяло да се случи с него. Този Христов апостол навсякъде понасял с търпение и затварянето в тъмници, и побоищата, страдайки мъжествено за своя Господ.

Веднъж, когато свети Евтихий бил затворен в тъмница и измъчван дълго време от глад, Бог му изпратил хляб от небето; този хляб бил донесен от невидима ръка; като изял хляба, Христовият апостол дотолкова се укрепил, че счел за нищожни всички мъчения, на които го предавали.

Друг път, когато бил окачен гол на едно дърво за мъчения и бил разкъсван с железни остриета, заедно с кръвта от чистото му тяло изтекло и благовонно миро и изпълнило въздуха с благоухание.

След това, когато хвърлили светия апостол в буен огън, внезапно се чул гръм от небето, излял се проливен дъжд с град и загасил огъня, а светецът останал жив и невредим и прославил Господа.

Светецът бил хвърлен на зверовете, за да го разкъсат, но щом го видели, те станали кротки като овце. Но най-чудно било това, че лъвът, пуснат срещу него, проговорил с човешки глас, прославил величието на нашия Господ и Спасител Иисус Христос и много изумил и дори довел в ужас всички, които наблюдавали зрелището.

Но какво чудно има в това? Нима Този, Който в древността могъл да отвори устата на Валаамовата ослица (виж Числ. 22:28-31), не би могъл и сега да отвори устата на лъва, за да проговори на човешки език, за изобличение и посрамване на нечестивите и за прослава на всемогъщата Си сила? Един и Същ Господ присъствал и чудотворил и тук, и там.

* Валаам, син Веоров, бил пророк от град Петор, при река Ефрат, близо до Харан, в Месопотамия. За него се носела мълва, че когото той благослови, ще бъде благословен, и когото прокълне, ще бъде проклет (Числ. 22:6.) Когато израилтяните, след като победили аморейските царе, тръгнали по-нататък и спрели в Моавската равнина, при Иордан, срещу Иерихон, моавитският цар Валак и мадиамските старейшини, изплашени от победите на израилтяните, се съгласили да повикат при себе си Валаам, за да прокълне израилтяните. Три пъти Валак определял място за това на различни височини (езически капища) и три пъти вразуменият от Бога Валаам вместо проклятия произнасял благословения, които завършил със славно пророчество за Месия. Ослицата на Валаам му попречила да тръгне и да извърши лошо дело – проклятие на израилтяните, а когато той почнал да я бие, принуждавайки я да тръгне, тя му продумала с човешки глас. Това събитие се има предвид в житието (ср. Числ. 22, 23.). Бел.ред.

За края на подвига на светия апостол е известно, че той бил доведен вързан от Ефес в родния си град Севастопол и там загинал. Службата, написана за него в Минея, споменава за начина на смъртта му: с меч била отсечена неговата честна глава, която Бог увенчал с благолепния венец на победата.*

* Свети апостол Евтихий загинал в края на I или в началото на II век. Бел.ред.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.

В памет на свети мъченик Татион

Този свети мъченик бил родом от Мантиней, който се намирал в Клавдиополска митрополия, Гонориадска епархия.*

* Мантиней и Клавдиопол се намирали в Гонориадската област на северозападната малоазиатска римска провинция Витиния. Митрополии при гърците били наричани главните градове на провинциите, а епархии – градовете на провинциалните области. В административно отношение Мантиней се намирал под властта на Клавдиополския управител и Гонориадския епарх. Бел.ред.

Хванат от езичниците за това, че вярвал в Христа, той бил заведен в град Клавдиопол* при управителя на града Урбан и на разпита се обявил за християнин, за което и бил затворен в тъмница.

* Град Клавдиопол, който по-рано носел името Витиния, се намирал в малоазиатската област Витиния, близо до горното течение на река Билей. Бел.ред.

След това той бил подложен на повторен разпит и тъй като неизменно пребивавал в Христовата вяра, първо го пребили от бой с тояги, а после започнали да стържат тялото му с железни предмети, след което отново го били и започнали да го влачат из града.

Като стигнали до градските врати, светият мъченик се оградил с кръстния знак и в това време чул глас свише, който му благовестил радостно бъдеще, след което предал духа си на Господа.*

* Тъй като мъчител на свети Татион бил префектът Урбан, мъченическата му кончина е настъпила през времето на Диоклетиан, а именно – през 305 г. В своя месецослов император Василий го нарича Татиан. Бел.ред.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.

Св. Козма Етолийски

Роден е в бедния планински край на Етолия е кръстен Констанс. Израства безпросветен и в бедност, тъй като в родния му край няма нито църкви, нито училища.[1] Родителите му са тъкачи. До 20 години е безписмен. Ограмотява го местният свещеник Ананий. По-късно се мести в село Агия Параскеви, където продължава обучението си при учителя Теофан. В селото живее в продължение на 8 години, ставайки ученик на Теофан и започвайки да проповядва в село Люботина.

През 1743 г. се установява на Света гора, а с основаването на Атонската академия – постъпва в нея. Негов учител по древногръцки, теология и философия е Панайотис Паламас. След завършване на академията се усамотява в манастира Филотей, приемайки монашески обет с името Козма. Остава две години в манастира, след което през 1759 г. се мести в Цариград, където среща в лицето на вселенския патриарх Серафим II, родом от Делвина, съмишленик. Серафим ΙΙ го праща в Епир да проповядва Божието слово. В продължение на 16 години Козма Етолийски изнася проповеди предимно в Тракия, Македония и Тесалия, както и в Централна Гърция, Егейските острови и контролираните по това време от венецианците по това време Йонийски острови. Въпреки тези му мисионерства и скитания, неговата мисионерска деятелност е насочена основно към Епир, където основава повече от 100 училища.[

Просвещенската дейност на Козма Етолийски се чувства повсеместно из османските предели и в началото на XIX век – от Влахия и Молдавия до Османски Египет, Смирна и Корфу. [ Освен това, Козма става много популярен в родния си влашки край на планините на Олимп, Пинд и Аграфа.

През 70-те години на XVIII век избухва поредната Руско-турска война в 1768 година и Козма още при пристигането си в Берат е арестуван като руски агент и обесен на 24 август 1779 г. в близкото село Коликантаси. Според легендата, задържането и наказанието му са заради ненависта към него на местните търговци – евреи, на които носел щети с проповедите си. Затова последните подкупили местния паша на Берат, след като го набедили за агент на руското имперско разузнаване.

Историята на Козма Етолийски се разчува повсеместно из османските владения. През 1813 г. Али паша Янински, опитвайки се да привлече на своя страна местните православни християни в противоборството му със султан Махмуд II, издига храм на светеца в близост до устието на река Семани, където бил гробът на светеца.[

Козма Етолийски е много тачен и почитан от Албанската православна църква.

pravoslavieto.com; wikipedia.org; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук