✝ 12 Неделя след Петдесетница.
Евангелско четиво. Богатия момък (Мат. 19:16-26)
Какво не ни достига?
Учителю благий, какво да сторя, за да имам живот вечен? (Мат. 19:16)
Братя и сестри в Господа, Евангелският разказ, който чухте на светлата Литургия, ни е познат като съдържание. Един момък попитал Христа какво добро да стори, за да се сдобие с вечния живот на Небесата. Спасителят му отговорил, че трябва да се откаже от богатството си в полза на бедните и да Го последва. Но момъкът, понеже бил твърде богат, не се решил да изпълни Христовия съвет, а си отишъл натъжен у дома. Ние сме склонни да съжаляваме този млад човек заради неговата привързаност към богатството, но дали нашият съвременник не заслужава още по-дълбоко съжаление? Все пак момъкът от евангелския разказ си направил труда да отиде при Христа и Го попитал за най-важното: как да се спаси? Днес кой отива при Христа? А малцината, които отиват при Него, не отиват ли, за да питат единствено за материално благосъстояние, за телесно здраве и уреждане на тукашния живот? Богатият момък изпълнил кажи-речи целия старозаветен закон и не му достигнало само едно нещо за придобиване на съвършенство. Днес всичко е много объркано: на съвременния човек, може би и на самите нас, не ни стига не едно, а много неща, и то не за придобиване на съвършенство, а за водене на един нормален християнски живот… Но защо Христос изисква от този млад човек такова трудно дело, и то без никакво отлагане във времето? Точният отговор ни дава преподобният Нил Синайски. Спасителят знаел, че забавянето и отлагането често стават причина за промяна на намерението. Затова и Господ, предлагайки на богатия съвършен живот, нима ще му заповяда да продаде имуществото си и да го раздаде на сиромаси, а за себе си да не остави нищо, ако не знае, че онова, което би останало, както и цялото имущество, ще бъде използвано за развлечения (а значи за погибел- б.а.). А точно такъв отговор очаквал момъкът: да раздаде част от богатството си на сиромаси или на храма, но част, дори голяма част, обаче не всичко. Когато не получил желания отговор, той се натъжил. Защо се натъжил? Не само поради това, че бил користолюбив, а и за това, че бил прекомерно тщеславен, изнежен и привързан към света. Отговор от Христа от рода на този, че богаташът трябвало да раздаде част от имуществото си на бедните, щеше приятно да погъделичка тщеславната му страст и той веднага би отвърнал, че вече е сторил това и следователно е постигнал пълно съвършенство… Но какво съвършенство е това – да се оплаче от Христовото предложение, вместо да се зарадва? И Матей бил богат човек, но когато Христа му казал да остави всичко и да Го последва, той не се натъжил, а се възрадвал. Този пък се опечалил, оставил Скъпоцения Бисер (Мат. 13:46) Христа и отишъл при праха на скоропреходното си богатство. Други оставят Христа заради съпруги, трети заради деца или друго нещо земно, ала Господ предупреждава: Който обича баща или майка повече от Мен, не е достоен за Мене; и който обича син и дъщеря повече от Мен, не е достоен за Мене (Мат. 10:37). Да , страшно е да оставиш Христа, да си идеш от Христа, и то в момент, когато Той те е поканил да Го последваш! И къде може да отиде един такъв човек, загърбил Господа? Разбира се, при мамона, при Велиара, при дявола… Това знаел и апостол Петър, когато Спасителят го запитал със съучениците му дали и те, като мнозина други, няма да Го напуснат. Апостолът пламенно отговорил: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий (Иоан 6:68-69). Затова и свети Игнатий Богоносец, когато разбрал, че негови ученици от Рим правят постъпки за отменяне на смъртната му присъда да бъде хвърлен на зверовете в амфитеатъра, с ужас им пише, настоява, заповядва: Простете, братя! Не ми пречете да живея, не ми пожелавайте съртта. Искам да бъда Божий, не ме предавайте на света. Пуснете ме при чистата Светлина! Явявайки се там, ще стана човек Божий. Позволете ми да бъда подражител на страданията на моя Бог… Аз съм пшеница Божия: нека да ме смелят зъбите на зверовете, за да стана чист хляб Христов. По-добре приласкайте тези зверове, за да станат те мой гроб… Молете се за мене на Христа, та чрез тези оръдия да стана жертва Богу!
Братя и сестри, На когото каквото не му достига в делото на спасението, нека го допълни с покаяние и сълзи. В Древния Патерик четем: „Един брат запитал авва Пимен: Какво да правя с греховете си? Старецът отговорил: Който иска да се очисти от греховете си, очиства ги със сълзи. Авва Пимен казва още:Плачът е пътят, посочен от Писанието и от нашите отци, които казваха: плачете, друг път, освен този, няма. Ала може би не ни достигат покаяние и сълзи? Тогава да молим Бога да ни ги дарува и Той ще смекчи сърцето ни, защото всяко добро деяние и всеки съвършен дар идат отгоре, слизайки от Отца на светлините (тези Светлини са Бог Син и Бог Дух Свети!-б.а.), у Когото няма изменение, нито сянка от промяна (Иак. 1:17). Но най-важно е да не прогонваме от себе си Христа, защото, бидейки нечисти поради греховна сквернота, Единствен Той може да ни очисти. Бидейки болни и разслабени, Единствен Той може да ни изцели и въздигне. Бидейки мъртви поради нашите престъпления и грехове(Еф. 2:1), Едничък Той може да ни възкреси… и постави на небесата(Еф. 2:6). Господи! Не скривай лицето Си от мен, за да се не уподобя на ония, които слизат в гроб (Пс. 142:7). Заблудих се като загубена овца: подир Твоя раб, защото не съм забравил Твоите заповеди (Пс.118:176). Амин.
Св. Александър, Йоан и Павел, патриарси Константинополски.
Днес Пресветата Българска православна църква почита Св. Александър, Йоан и Павел, патриарси Константинополски, както и пренасяне честните мощи на св. Александър Невски
Свети Александър е живял по време на управлението на император Константин Велики. Участвал е в Първия вселенски събор в Никея (Мала Азия) през 325 г. След смъртта на патриарх Митрофан е възведен в сан патриарх и управлявал Цариградската патриаршия от 325 до 340 г. Починал е през 340 г. на 98-годишна възраст.
Свети Йоан Постник управлявал църквата по времето на император Анастасий. Починал през 595 г.
Свети Павел управлявал Цариградската църква само 5 години. Когато видял засилването на иконоборчеството се отказал от патриаршеската катедра и се оттеглил в манастир, като не престанал да влияе за възстановяване на иконопочитанието. Починал през 784 г.
Пренасяне честните мощи на светия благоверен княз Александър Невски
Житие на св. Александър Невски
В ХІІІ в. Бог изпратил на Русия тежко бедствие. Татарите, под водителството на хан Батий, минали по цялата руска земя, опожарявали и ограбвали градове и села, взимали в плен хиляди мъже, жени и деца и разорили цялата земя до самия Новгород. От това нещастие на Русия се възползвали съседните враждебни народи шведи, немци и литовци. Те възобновили своите нападения от всички страни. Руските князе упорито защитавали своята родина. Един от тях бил и Александър, вторият син на великия княз Ярослав ІІ. Александър бил благочестив, свято изпълнявал своя дълг, заслужил любовта на народа и Бог винаги му помагал.
Като опустошили Русия, татарите заели степите покрай реките Днепър, Волга и Урал до Черно и Каспийско море. Там хан Батий основал своето царство, наречено “Златна орда”, и недалеч от устията на Волга построил гр. Сарай. Руските князе станали негови васали и при възцаряването си трябвало да пътуват до столицата на хана, за да получат от него право на князуване. Народът бил обложен с данък, за чието събиране ханът всяка година пращал особени чиновници. За Владимирски велик княз Батий утвърдил Ярослав ІІ, а син му Александър останал да управлява Новгородската област, която още била свободна от татарите.
Шведският крал предприел поход срещу Новгород. Той събрал грамадна войска и на ладии по река Нева се отправил към столицата на Александър. Новгородци били обхванати от ужас. Те никак не се надявали да отблъснат силния враг със своята малка войска. Но княз Александър възложил упованието си на Бога и на справедливостта на своето дело. Той се помолил в храма “Св. София”, взел благословение от епископа и бодро казал на дружината си: “Ние сме малко, а врагът е силен. Но не в силата е Бог, а в правдата!” И като се срещнал със силния неприятел на бреговете на р. Нева, Александър с Божия помощ удържал славна победа, за която бил наречен “Невски”. Такива бляскави победи той неведнъж удържал и над немци, и над литовци, които често нахлували в Русия. Когато баща му Ярослав починал, ханът утвърдил Александър за велик княз Владимирски, Киевски и Новгородски.
С възшествието на Александра на Владимировския великокняжевски трон се умножили и неговите грижи и трудове. Сега той станал единствен защитник на православната вяра и народ против татарите. Но Александър трябвало да действа не с меч, а с мъдрост и търпение. Той е знаел, че не разполага със сили да се противопостави на многочислените татарски орди и че всяка съпротива ще доведе само до по-голямо разорение на народа, каквото неведнъж ставало, когато някои князе в неразумието си не искали да изпълняват повелите на татарския хан. Единадесет години Александър бил велик княз. През това време той успял да направи много добри неща за вярата, църквата и народа. Чрез своето ходатайство той освободил от татарски данък духовниците като служители Божии; получил от хана позволение да постави православен епископ в самата столица на татарското царство и заставил татарите да уважават християнската вяра.
Като покорили Русия, татарите оставили руските князе да управляват своите княжества. За себе си те искали само редовно да им се събира определената дан, но при събирането на тая дан народът често оказвал съпротива. На много места се стигало до метежи, които татарите жестоко потушавали. Така, през последната година от князуването на Александър градовете Владимир, Суздал и Ростов въстанали и избили своите притеснители. В Ярослав и Устюк избухнали големи бунтове. И в Ордата вече се готвело грамадно опълчение, за да накаже въстаналите. Великият княз Александър сам заминал за Ордата, като се решил или да умре за отечеството, или да го спаси. Бог благословил с успех последното дело на св. Александър. Руската земя била спасена от ново нашествие на татарите.
На връщане от Ордата Александър заболял в едно Нижегородско село. Почувствал близката смърт, той свикал князете, придружаващите го боляри и простите хора, направил последни разпоредби, благословил всички присъстващи, простил им всичко, като поискал и от тях прошка за всичко. След това се изповядал, причастил се със светите Тайни и предал Богу дух на 14 ноември 1263 г. Тогава той бил на 44-годишна възраст. Всички го горко оплакали. Погребан бил в съборната църква в манастира “Рождество Богородично”, близо до гр. Владимир. Из цяла Русия се разнесла славата на неговите чудеса. При гроба на св. княз Александър мнозина болки получавали изцеление. При император Петър Велики мощите на св. Александър били пренесени с голямо тържество в новооснования Петербург и положен в построената в негова памет Александро-Невска лавра.
Православната църква празнува паметта на св. Александър Невски на 23 ноември, а пренасянето на светите му мощи от Владимир в Петербург – на 30 август.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
plovdivskamitropolia.bg; standartnews.com; arhiereiskopz.com; rodbg
